Снимка: Кадър от видео.
„За истината“ препубликува анализ на Александър Детев от „Дойче Веле“.
Случаят „Петрохан“ показа, че не може повече така. Защото когато фундаментът е счупен, всичко над него ерозира. Проблемите са реални, а не свръхестествени. Свръхестественото е само в гения на Линч и в цинизма на Сарафов.
Не може да продължаваме така.
Не може човекът, който трябва да олицетворява законността и правото в България, да има пет процента одобрение, какъвто е случаят с главния прокурор. Не може Борислав Сарафов да стои загнезден в офиса си, въпреки че отдавна е нелегитимен – както в правния, така и в обществения смисъл. Не може единствения път, в който напуска офиса си, за да даде информация по най-бруталния криминален случай от години, да се обърне към гражданите с думите: „Четете между редовете“. А министърът на вътрешните работи просто да се крие.
Как хората да повярват, че някой ще разкрие истината?
Не може властите с поведението си и с подобни изказвания да легитимират конспирациите, словоблудството и потъпкването на всякакви правила.
Не може полицията и службите, които също се „радват“ на потресаващо обществено доверие, вместо да успокояват населението и да вдъхват авторитет, да предизвикват основно отрицание. Как хората да повярват, че те ще разкрият истината, когато знаем, че истината за убийствата на Алексей Петров и Мартин Божанов – Нотариуса например завинаги ще остане потулена? Или когато съвместно ДАНС и прокуратурата говорят за сигнали за педофилия, паравоенни организации, изземане на функциите на държавата и т.н., които обаче от години са потънали в нечии шкафчета? Редом до данните за всеки брутален случай на корупция, която метастазира в обществото от десетилетия. Няма защо да се чудим, че докато полицията е най-одобряваната институция в редица западни държави, където над 90% от хората декларират, че вярват на органите на реда, в България този процент е наполовина.
Както и че страната си дели първото място по корупция в ЕС, както показват данните на „Трансперънси интернешънъл“.
Не може медиите до такава степен да са загубили представа за етични норми, че да пуснат в студията от дни да вършеят псевдоексперти, които напълно игнорират презумпцията за невиновност и професионализма. Медиите, които от години наричат всеки обвинен или задържан „убиец“ месеци преди да бъде произнесена присъда, ако изобщо се стигне до такава. Или които принуждават майка на убит да покаже личните си данни в национален ефир, както се случи с Ралица Асенова, чийто 22-годишен син Николай Златков завинаги остана в подножието на връх Околчица.
Не може да е обществена тайна, че неформални структури овладяват държавна територия и изземат функции на официалните институции, но никой да не реагира и да не защитава гражданите. Вчера от сдружение БОЕЦ показаха хижа, на която са разпънати руското знаме и флагът на бруталните касапи от „Вагнер“. Какво правят те във Витоша? Колко още такива места има в България, които са се превърнали в държава в държавата? Някой ще даде ли отговори?
Защо не може да спим спокойно
Не може да спим спокойно, докато идеите на Просвещението, върху които са изградени днешните общества, включително българското, изглеждат тотално разклатени. Жан-Жак Русо говори за общата воля на народа – фундамента на обществения договор, който гарантира легитимността на законите и институциите.
Институциите, които съществуват, за да бранят правата и собствеността ни, както пише Джон Лок. Но за какъв обществен договор може да говорим в общество, което ясно демонстрира в последните седмици, че не иска институциите да гарантират сигурността му, просто защото не им вярва? За какво върховенство на закона може да говорим, когато олицетворението му – в лицето на главния прокурор – се е превърнало в негов антипод? Каква обща воля, когато няма единодушие за базисни ценности, принципи и етика? Какво разделение на властите, когато самите институции, представляващи тези власти, са отхвърляни от големи групи от населението?
Случаят „Петрохан“ показа, че не може да продължаваме така.
Защото когато фундаментът е счупен, всичко надградено над него бавно, но сигурно ерозира. Проблемите са реални и общи, а не свръхестествени. Свръхестественото е само в гения на Линч и в цинизма на Сарафов.
