След първия тур на президентските избори интригата се заплита. За разлика от политическите договорки, телевизионният дебат между Йотова и Гюров тази седмица ще бъде пред очите на всички – и може да обърне състезанието, пише Емилия Милчева в анализ за „Дойче Веле“, който „За истината“ препубликува.
Илияна Йотова и Андрей Гюров имат седмица до президентския балотаж, за да вдигнат нови вълни на подкрепа. Действащият президент Йотова, подкрепена от управляващите, трябва да върне към урните избиратели, които би трябвало да са нейни. А Гюров – да спечели такива, които никога не са били.
Първият тур ги остави с почти равни резултати. За втория резервите от гласове са сред привържениците на отпадналите кандидати и онези над 70%, които изобщо не отидоха до урните.
Помогна ли изобщо Румен Радев?
Само преди месец социологическите проучвания даваха на Йотова преднина от поне 20 процентни пункта пред Гюров. Изглеждаше закономерно: след девет години като вицепрезидент на Румен Радев тя влезе в надпреварата с подкрепата на неговата „Прогресивна България“. Първият тур обаче показа колко голямо може да бъде разстоянието между очакваната и действителната подкрепа.
На парламентарните избори през април Румен Радев събра над 1,44 милиона гласа с обещанието за промяна и разрушаване на олигархичния модел. След шест месеца управление очакванията към него се измерват с резултатите от властта, а те не са обнадеждаващи. България е сред трите страни в ЕС с най-висока инфлация. А в обстановка на растяща военна заплаха в Черно море българските власти изглеждат по-загрижени да не разгневят Москва, отколкото да убедят гражданите си, че могат да гарантират сигурността им.
Според „Алфа Рисърч“ едва около 29% от априлските избиратели на „Прогресивна България“ са участвали в президентския вот. От тях 74% са подкрепили Йотова.
Това е съществената разлика между двата избора. През април хората гласуваха за Румен Радев. Сега от тях се очакваше да гласуват за Илияна Йотова, но вотът не се повтори дори наполовина. Дали заради разочарование от новото управление, заради очакването за лесна победа или защото самият Радев не вложи в кампанията на Йотова енергията, с която спечели парламентарните избори – причините вероятно са повече от една.
Пропиляната преднина
Андрей Гюров успя да стопи дистанцията не само благодарение на подкрепата на „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и демократичната общност като цяло. В негова полза работеше и образът на сравнително ново лице, което не е изхабено от дългогодишно участие в политиката.
За скъсяването на разликата допринесе и самата Йотова. Скандалът с помилването на осъдения наркотрафикант Огнян Атанасов я съпътстваше през цялата кампания и видимо я изнервяше. Вместо да разсее съмненията още при избухването му, тя първо се опита да прехвърли отговорността за решението си върху медицинската комисия. После трябваше да обяснява как помилван по здравословни причини затворник се е оказал отново замесен в разследване за наркотрафик. А когато последваха още по-неудобни въпроси, изпрати материалите в прокуратурата. Оттам нататък всяка информация по разследването вече можеше да бъде отказана с аргумента за следствената тайна.
Особена предпазливост Йотова демонстрира и по въпроса за руската заплаха за сигурността в Черно море. Тя остана вярна на линията на правителството на Радев, в която стремежът да не се влиза в конфликт с Москва взема превес над необходимостта от категорична позиция. Към това Йотова прибави и откровена демагогия – да не допусне изпращането на български войници в Украйна, въпреки че президентът няма правомощия еднолично да решава това, а парламентът вече се обяви против такова участие.
