Снимка: Фейсбук профил.
„Този няма да стъпи в ефир на бтв, докато зависи от мен.“ Случаят с Мартин Атанасов казва много за българските медии. От него научаваме и това: че в bTV все още има хора, които искат да си вършат работата, пише Александър Детев в анализ на „Дойче Веле“, който „За истината“ препубликува.
„Този няма да стъпи в ефир на бтв, докато зависи от мен.“ Макар и написани в чат, тези думи на директора на новини и актуални предавания в първата българска частна телевизия, проехтяха в публичното пространство. Те потвърдиха една много тежка диагноза, а именно – профанизацията на медиите в България. Тя превръща качествената журналистика във все по-невъзможна задача за малкото останали професионалисти в бранша.
За какво става въпрос
Младият активист Мартин Атанасов, станал известен с проекта си „Черна писта“, представи тази седмица новата си платформа – „Диагноза България„. В нея той нагледно чрез публично достъпни документи представя аномалиите и проблемите във финансирането на здравеопазването в България. Темата стана много гореща за обществото, защото на практика показва един много наболял от години проблем, а самият Атанасов се превърна в желан събеседник от всяка медия.
Съвсем логично в актуалното предаване в „Лице в лице“ са решили да поканят младия експерт. Защото, както пише и на сайта на медията, предаването „търси първи мнения и задълбочени анализи на новините от деня“. Каква по-голяма новина от темата, за която говорят всички в публичното пространство и социалните мрежи, и какво по-първо мнение от това на създателя на платформата?
Оказва се, че адекватният журналистически импулс на екипа на „Лице в лице“ среща директния отпор на ръководството. От вътрешен чат на медията, публикуван от Мартин Атанасов в социалните мрежи, става ясно, че Асен Иванов, който ръководи публицистиката в bTV, се намесва брутално и забранява Атанасов да гостува в телевизията.
Причината, както се разбира от съобщенията на Иванов (в които не липсват и правописни грешки), е, че когато през декември гостува в bTV, Атанасов демонстрира подкрепа към свалената от ефир водеща Мария Цънцарова. Той се появи в студиото с чаша с надпис Time to make real change – каквато и самата водеща беше поставила на бюрото си, преди да бъде официално премахната от екрана.
Автоцензура, профанизация, безгръбначност
От цялата случка научаваме нещо много важно – в bTV все още има хора, които искат да си вършат работата. Има и такива, на които им е писнало да не могат да го правят свободно и професионално. Един от тях явно е направил скрийншот на чата и го е препратил на Атанасов.
Фигурата на Асен Иванов е адекватно отражение на проблема пред големите медии в България. Бившият приближен на Николай Бареков, запечатан на кадър до него, докато пече кебапчета, наследи Антон Хекимян на поста през 2025 година.
Единият ръководител, който се оказа дълбоко обвързан с политическа партия ГЕРБ, бе заменен от друг негов колега, който вкара телевизията в редица скандали. Вялото отразяване на масовите протести през декември, свалянето на Цънцарова, ниският рейтинг и все по-силно отсъстващата публицистика в bTV нанасят удар върху медии и журналистите като цяло.
Наскоро институт „Ройтерс“ измери, че доверието в новините в България е спаднало до 21 процента. Аудиторията все повече се отдръпва от големите телевизии, където бизнес интересите на собствениците и зависимостите на ръководните кадри задушават възможността за професионална журналистика дори на колегите, които са доказани имена. Мигрирането към онлайн източници на информацията отваря широко вратите пред ширещата се дезинформация и пропаганда. Изследване на институт „Отворено общество“ от 2026 година стига до заключението, че българите остават най-уязвими към дезинформация в ЕС.
Какво е решението?
Бизнес моделът на медиите е изправен пред огромни предизвикателства в глобален мащаб, а в България към тях се добавят и дългогодишното сриване на авторитета на журналистиката от страна на политици и пропагандатори.
Обществена тайна е, че големите медии вече не изкарват пари, а собствениците им имат други бизнеси и търгуват с влиянието си, за да монетизират инвестицията си в телевизии, радиостанции и онлайн издания. Това поставя журналистите в особено рискова ситуация – днес може да си звездата на медията, която печели награди с разследвания, утре – да бъдеш свален от ефир без основателна причина. С други думи – да бъдеш изтъргуван.
Рекламните бюджети не са достатъчни, за да гарантират оцеляването на професията, грантовете и европейското финансиране – също. Светлина в тунела обаче има. Тя е в аудиторията. Точно тази аудитория, която вече не вярва на традиционните медии, но пък осъзнава нуждата си от професионална, критична и независима журналистика. Именно тя с подкрепата си към медийни проекти може да гарантира гръбнака на журналистите. А тях все още ги има, дори когато са „Извън ефир“.
