Снимка: Община Стара Загора
Петър Калчев, директор на Регионалния исторически музей в Стара Загора, е сред номинираните за наградата „Златен век“. Новината достигна до мен съвършено случайно — и ме накара да се запитам какъв е приносът на 71-годишния старозагорски историк към развитието, утвърждаването и популяризирането на българската култура.
Не става дума за дребен въпрос. „Златен век“ е сред най-високите отличия, с които държавата отбелязва културни заслуги. Старозагорци, дори далеч от оперното и балетното изкуство, знаят коя е Веселина Кацарова или Силвия Томова — и двете удостоени с тази награда. Затова е естествено да попитаме: какъв конкретен принос обосновава номинацията на директора на старозагорския музей?
Номинация без ясен глас
Реших да разбера кой е предложил кандидатурата на Петър Калчев. Търсенето на отговор ми отне близо два дни.
Проф. Васил Николов, председател на комисията за селекция и избор на наградените, отказа да потвърди дали директорът на старозагорския музей е сред номинираните и чие е предложението. Оказа се, че номинацията не идва нито от колектива на музея, нито от сдружение „Български музеи“, нито от Българския национален комитет на Международния съвет на музеите (ИКОМ). Според информация от източници, на които се доверявам, тя е направена от кмета на Стара Загора Живко Тодоров, тоест от работодателя на Петър Калчев.
В общината въпросът ми предизвика видимо смущение у Диана Атанасова, началник на отдел „Култура“ — дългогодишна служителка, отдавна в пенсионна възраст. Ресорната заместник-кметица Милена Желева пък изобщо не благоволи да отговори на телефонните ми обаждания. Същото направи и кметът Живко Тодоров, от когото исках да чуя мотивите за неговото предложение.
Това всеобщо мълчание е странно. Номинацията за високо държавно отличие не е личен жест, а публичен акт с претенция за оценка на културни заслуги. Затова за нея не бива да се мълчи.
Преди да бъде направена, тя би следвало да бъде обсъдена — ако не публично, то поне с колектива на Регионалния исторически музей и с авторитетни историци, които познават и могат да оценят работата на директора му през двата му мандата: 1998–2006 г. и 2019–2026 г.
Каква е отличената заслуга?
Удостояването на Петър Калчев със „Златен век“ вероятно ще бъде посрещнато нееднозначно в академичните среди и културната общност. То може да предизвика недоумение и усещане за обезценяване на наградата, ако тя бъде възприета като конюнктурен жест.
Професионалната си кариера в музея Петър Калчев започва като археолог в отдел „Праистория“. През 1999 г. става „научен сътрудник I степен“ — длъжност, тогава приравнена с академичната позиция „главен асистент“. Според Закона за развитие на академичния състав в Република България, той е трябвало да придобие образователна и научна степен „доктор“ 4 години след влизането му в сила. Тъй като това не се е случило, длъжността му е била приравнена към „асистент“ — и такъв той остава до навършването на 70-годишна възраст в края на миналата година.
Нищо, че понякога заместник-кметицата Милена Желева го нарича публично „нашият професор“.
В биографията му е посочена една единствена самостоятелна монография: „Двуетажна раннонеолитна постройка в селищната могила Окръжна болница в Стара Загора“, издадена през 2013 г. Участието му като съавтор в други издания, както и останалите му публикации, каталози и монографии, могат да бъдат оценени от специалистите. Аз нямам тази компетентност. По-важният въпрос е друг: какви са измеримите заслуги на Петър Калчев за разкриването, проучването, реставрацията и експонирането на богатото археологическо наследство на Стара Загора?
Защото високото отличие трябва да се дава за конкретния принос на директора, а не за наследството на града.
Музеят и градът
Живко Тодоров остави Петър Калчев на поста за още един управленски мандат след конкурс, в който той бе единствен кандидат. А както знаем, никой не прави състезание с един кон — особено ако той е остарял или куц. Въпреки негативния обществен отзвук около преназначаването на човек, отдавна навършил пенсионна възраст, кметът не отмени конкурса. Зад решението му обаче прозира сянката на бивш сътрудник на ДС, днес възприеман като сив кардинал при вземането на важни решения в сферата на културата. Той покровителства Петър Калчев, от какви съображение или интереси, можем само да гадаем.
Строителни предприемачи, които с години чакат приключването на теренни проучвания в техни парцели, са подали сигнали до прокуратурата срещу Петър Калчев за корупция. Изпратени са и жалби до Министерството на културата и до Главна дирекция „Опазване на културно-историческото наследство“ за забавяне на инвестиционните им намерения.
Това са сигнали и жалби, а не установени от съд или разследващ орган факти. Но именно затова те изискват отговори — преди, а не след връчването на държавна награда.
Уникален е случаят с монументален храм от II век, разкрит през 2004 г. и свързван с императорския култ в Римската империя. Две десетилетия по-късно той все още не е реставриран и експониран. Не по-различно е отношението към общински обекти, които стоят разкопани с години в центъра на града — като паметник неръкотворен на институционалната безотговорност. Ще спомена само два от тях: дворовете на Второ основно училище „Петко Р. Славейков“ и на СУ „Максим Горки“. В Стара Загора има още около двадесет такива огромни изкопа, обрасли с плевели и обитавани от змии. А някои от собствениците на терени вече са се отказали от намеренията си да строят върху тях.
Тук е мястото да се каже, че Петър Калчев обикновено е ръководител на повечето археологически проучвания, за които частният инвеститор плаща значителни месечни суми.
В доклад на Сметната палата за извършен одит на общината през 2024 г. са посочени нарушения на закона при изпълнението на граждански договори, сключени между общината като възложител и седем служители от щатния персонал на музея, чрез които са усвоени над 150 хил. лв. В преобладаващата част от договорите е установено дублиране на дейностите по извънтрудовото правоотношение с тези, включени в трудовите задължения на служителите.
Тези констатации не смутиха кмета, който обеща да възложи нов одит на музея. Досега обаче не стана ясно дали такъв е извършен и какво е установил.
Наследство, оставено на произвола
Има още много въпроси за прозрачността и управлението на музея: има ли нови експозиции; колко археологически обекта са разкрити и представени през годините; каква е тяхната посещаемост; какви са приходите от туристи.
Артефактите на Августа Траяна биха могли да бъдат представени дигитално — в интерактивна среда, със специални очила, чрез които посетителите да влязат във виртуална реконструкция на римския град. А дигитално осветление би могло да разкрие и най-фините гравирани детайли, както и заличените с времето надписи върху древните колони и камъни на Античната улица и Форума.
Но старозагорският музей не предлага дори аудиогид на туристите.
Много са въпросите и около съдбата на уникални антични мозайки. Една от тях е заключена в приземния етаж на Пощенската палата и се води като недвижим актив на „Юробанк България“ АД, част от гръцката Eurobank Group. От Министерството на културата не можаха да ми отговорят как е възможно недвижима културна ценност, която е сто процента държавна собственост, да фигурира в активите на чужда банка.
Продължават да стоят неразкрити и неекспонирани и античните мозайки на термите на античния Форум. Ще спра дотук, защото списъкът е дълъг. Нехайното и безстопанственото отношение към археологическото наследство на Стара Загора не може да се опише в няколко изречения.
Награда или алиби?
Не знаем какви са истинските мотиви на кмета Живко Тодоров да предложи Петър Калчев за „Златен век“. Но можем да предположим.
Първата хипотеза е, че след получаването на високото отличие, директорът на музея ще бъде поканен да се оттегли от поста си сам, като мотивира решението си със здравословни причини.
Втората е, че кметът и екипът му ще използват наградата, за да излъскат реномето на Петър Калчев и да го запазят като водещ фактор при изпълнението на Стратегията за развитие на културата в Стара Загора през 2026–2035 г.
Това би ограничило и без това не особено големите шансове на града да бъде избран за Европейска столица на културата в България. А лелеяната мечта ще потъне в мъгла.
Случаят с директора на РИМ – Стара Загора и възможното му награждаване с отличието „Златен век“ от министър Евтим Милошев може да се превърне в поредна демонстрация, че държавните отличия понякога се раздават не за заслуги, а като дивидент за лоялност към властта. И точно затова, преди Петър Калчев да бъде удостоен с някоя от четирите степени на наградата, гражданите имат право на отговори: какви са конкретните му заслуги, какво е станало със сигналите и одита, и защо археологическото наследство на Стара Загора продължава да чака с десетилетия под земята, зад оградите и под плевелите.
