Скандалът около помилването на Огнян Атанасов, известен като „Петричкия Ескобар“ от тогавашния вицепрезидент Илияна Йотова се превърна в един от най-острите въпроси на президентската кампания. Но зад конкретния случай стои по-широк проблем:
доколко институциите, които разполагат с публична информация, са готови да я предоставят на гражданите, когато тя засяга решения с висока обществена тежест.
Именно затова „За истината“ поиска от Президентството достъп до информация за всички помилвани с присъди над 10 години лишаване от свобода, включително за осъдени за притежание и разпространение на наркотици. В заявлението си по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), подадено на 11 септември, поисках не само кратко описание на престъпленията, първоначалната присъда и изтърпяното наказание, но и:
- датата на помилването и номера на указа на вицепрезидента;
- мотивите, посочени в предложението на Комисията по помилванията;
- медицински и други експертни доклади, ако са налични;
- съпроводителната документация към указа;
- размера на опростената част от присъдата и остатъка към момента на помилването;
- дали осъденият е изтърпявал наказанието в момента на помилването и в кое поправително заведение, когато тази информация е публично достъпна.
На 25 септември в писмо, подписано от Главния секретар на Президента Маргарита Вучева, ми съобщиха, че срокът за отговор се удължава заради „големия обем на информацията“ и необходимостта от допълнително време за нейното събиране. Три дни по-късно, след публичен пост по темата в социалните мрежи, получих и официалния отговор. От него стана ясно, че Президентството ме насочва към „Регистър на помилваните лица за периода 2017–2025 г.“, публикуван на официалния му сайт, както и към годишните доклади за 2017–2025 г. и обобщените четиримесечни справки за работата на Комисията по помилванията.
В регистъра от всички помилвани, едва четирима бяха с присъди над 10 години за тежки криминални престъпления. Единият бе Огнян Атанасов, въпросният „Петрички Ескобар“. За всеки от тях са посочени възраст, член от Наказателния кодекс, присъда, мотиви и обстоятелства. Но останалата част от поисканата документация не беше предоставена. След консултация с адвокат Александър Кашъмов, директор на Програма „Достъп до информация“, поисках допълнение на отговора по чл. 22 от ЗДОИ. Молбата беше конкретна: помилванията и мотивите за тях да бъдат предоставени в същия детайлен табличен вид, в който са публикувани за периода 2002–2011 г. в Регистър на сайта на Президентството.
Отговорът от 23 октомври беше категоричен: допълнителната информация „не е създавана и не се съхранява“ в таблица. А според утвърдената съдебна практика по ЗДОИ задължението за предоставяне на достъп обхваща само вече съществуваща информация и документи.
Тук обаче възниква ключовият въпрос: защо една и съща институция е публикувала значително по-подробна информация за помилванията през 2002–2011 г., а днес предоставя съществено по-оскъдна картина?
Адвокат Кашъмов посочи няколко съществени разлики между стария и новия регистър:
При новите помилвания не винаги е посочена правната квалификация на престъплението.
Често липсват данни за изтърпяната част от наказанието и за остатъка, за който е помилвано лицето.
При някои случаи на помилване по здравословни причини няма почти никаква конкретика, въпреки че самите лица не могат да бъдат идентифицирани.
В регистъра за 2017–2026 г. първите 11 случая са описани детайлно, но за 19 от общо 30 помилвания мотивите или са почти телеграфни, или изобщо липсват.
Табличният формат от мандатите на Георги Първанов и Росен Плевнелиев позволяваше да се проследи дали за всеки случай е предоставена пълна информация. Днешната практика създава обратното впечатление: за едни случаи има подробности, за други — само най-общи формулировки. Но това не е технически детайл. Когато мотивите за помилване са сведени до „хуманни причини“, а липсват данни за изтърпяната присъда и остатъка от наказанието, обществото не може да прецени дали решението е обосновано.
А именно прозрачността е единственият механизъм, чрез който гражданите могат да контролират един от най-личните и най-малко подлежащи на съдебен контрол прерогативи на държавния глава.
Показателен е случай №29 от регистъра за 2017–2026 г. Ето как е описан: 51-годишна жена с висше образование, осъдена по чл. 302, ал. 1, т. 1 и 4 от НК на шест години лишаване от свобода, е помилвана с остатъка от наказанието с Указ 158/28 юли 2025 г. „По хуманни причини“.
Остава неясно каква част от присъдата е изтърпяла, какъв е остатъкът и какви конкретни обстоятелства са накарали вицепрезидента да прекрати наказанието ѝ.
Важно е да се подчертае, че в заявлението не искам имената на членовете на Комисията по помилванията, както са поискали други медии. А само мотивите — онези конкретни обстоятелства, които обосновават защо човек, осъден за тежко престъпление, получава свобода преди изтичането на присъдата му.
Съпоставката между двата регистри налага неприятен извод, че вместо прозрачността да се разширява, тя е сведена до избирателно публикуване на информация. А когато държавна институция предоставя подробности за едни случаи и почти нищо за други, това не е неутрална административна практика, а ограничаване на правото на гражданите да си създадат информирано мнение.
„За истината“ очаква отговори и от Българската телеграфна агенция (БТА) на заявление по ЗДОИ за задграничните командировки на генералния директор на агенцията Кирил Вълчева през периода 2021–2026 г., който е и кандидат за вицепрезидент в тандем с Илияна Йотова.
На 13 октомври от БТА поискаха уточнение по справката и обявиха, че едва след като то бъде направено започва да тече нов 14-дневен срок, определен в ЗДОИ. Освен това допълнително удължиха процедурата с още десет дни с аргумента, че трябва да се събере голям обем информация. Очевидно целта е една – обществото да не научи преди двата тура на президентските избори какви публични средства е разходвал Вълчев за почти шест години. Но гражданите имат право да знаят как се харчат бюджетни средства — особено когато става дума за държавната телеграфна агенция и за кандидат за втория най-важен държавен пост. „За истината“ ще публикува отговора и документите, веднага щом ги получи.
