Още един поминък се ликвидира в България – производството на фъстъци в пловдивската община Садово. Заради евтин внос и липса на държавна защита, земеделските производители все повече се отказват от традиционната култура. В резултат, производството на фъстъци в Садово и региона е изправено пред сериозна криза.
Културата, която десетилетия наред е осигурявала прехрана за стотици семейства, днес е почти забравена заради вносни продукти, нарастващи разходи за производство и липса на държавна подкрепа. „Цените на фъстъка се сринаха. Това е традиционна култура за нас, но в момента е натикана в ъгъла“, коментира земеделски производител от Садово. Според него, от близо 20 години държавата ликвидира този сегмент на агросектора.
Основният проблем, посочван от фермерите, е вносът на фъстъци на ниски цени. На българския пазар навлизат количества от Аржентина, Китай и САЩ, които се продават на цени около 5 лева за килограм, равни или дори по-ниски от изкупната цена на родната продукция. „Виждаме на какви цени се продава вносният фъстък по магазините. А нашият го изкупуват за около 5 лева. Това е изключително ниска цена, която не покрива разходите ни“, казва друг производител.
Земеделците обвиняват държавата, че не контролира вноса. „Там е мъгла. Никой не казва как влиза, при какви условия и на какви цени се внасят у нас“, допълват те. Според тях климатичните промени допълнително усложняват ситуацията. Липсата на валежи принуждава фермерите да поливат все по-често, което води до рязко увеличение на режийните разходи.
„Трябва да поливаш повече и повече – дъждове почти няма. Ток, вода, горива – всичко поскъпва, а себестойността расте. В същото време изкупната цена стои на едно място“,
обясняват стопаните.
Преди около 30 години в региона са се отглеждали фъстъци на около 100–120 хиляди декара. Днес площите са се свили драстично – едва 5–6 хиляди декара. Културата е била разпространена в Садово и в селата около река Марица. „Това бе нашият поминък. Днес гледаме как държавата безогледно внася фъстък. И не е само с тази култура – всичко е на парче“, казват фермерите. Малките производители са без защита от националната стратегия за развитие на земеделието.
„Финансовата подкрепа, която получаваме, е прашинка. Няма кой да ни защити – както нямаше кой да защити и животновъдите“,
коментират производителите с горчивина. Решенията според тях се вземат далеч от нивите. „Земеделският министър има телефона на едрите играчи и си говорят на „ти“. Колко от нас имат достъп до него? А с колко от нас се е здрависвал?“, питат риторично.
„Прегорели лица, груби, черни ръце в края на септември. И като удариш чертата – струвало ли си е?“, споделя дългогодишен производител, който допълва, че рискът остава постоянен – една градушка или наводнение могат да унищожат труда му за цяла година.
И последните останали фермери вече обмислят да се откажат от производството на фъстъци. Тази година малко от тях ще се решат да садят културата. Ако тенденцията продължи, Садово може окончателно да загуби една от най-разпознаваемите си земеделски продукти – не заради липса на традиции или труд, а заради отсъствие на защита и подкрепа от държавата.
Този текст е създаден по проекта „Медиен мониторинг върху непрозрачни общини в България и разследване на форми на корупция и злоупотреба с власт“ на сдружение „Про веритас“, финансиран от German Marshall Fund. Проектът е съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са само на автора/авторите и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура. Нито Европейският съюз, нито отпускащата помощта институция могат да носят отговорност за тях.
