Снимка: личен архив
Компрометираното корито на Стряма и липсата на поддръжка поставят под риск хиляди жители по поречието на реката. След години на бездействие и безрезултатни проверки, кметове на няколко пловдивски общини настояват за реални действия – почистване на речното корито, укрепване на дигите и създаване на единен държавен орган, който да носи отговорност за поддръжката на речните легла.
При последната проверка на междуведомствената комисия, експертите започнаха с оглед на участъци край Ръжево Конаре, Черноземен и Песнопой. Те констатираха затлачени участъци, израснала растителност, паднали дървета и сериозни изменения в течението на реката, които ограничават проводимостта на коритото и увеличават риска от разливи.
Кметът на община Калояново Младен Кичев предупреди, че опасността вече не е хипотетична.
„Притесненията ни са, че река Стряма прекалено много се измести, което създава опасност за пътища и за населените места. При наводнение ще бъдат залети селища и къщи. Това вече се е случвало. През последните проливни дъждове Песнопой, Черноземен, Ръжево Конаре и Долна махала бяха на ръба на бедствието“,
заяви Кичев. Той припомни, че новият мост в Песнопой все още не може да бъде завършен заради високите води, а старият беше разрушен при предишното голямо наводнение.
Според него, най-големият проблем остава липсата на институция, която да носи ясна отговорност. „Очакваме от държавата не да се прехвърля топката между Басейнова дирекция, „Напоителни системи“ и останалите институции, а да се вземе решение. Не можем да чакаме години за процедури, докато хората живеят в риск. Трябва една държавна структура да поеме контрола и да организира необходимите действия“, подчерта Кичев.
Снимка: личен архив
Кметът на Ръжево Конаре Гюрга Дарджонова също е категорична, че състоянието на реката е резултат от години бездействие. „Преди години имаше незаконно изземане на инертен материал. Това също допринесе за състоянието на речното корито, което наблюдаваме днес“, каза тя.
Експертът от Областна администрация инж. Митко Стойчев обясни, че промените в течението са следствие от естествени ерозионни процеси, които обаче изискват инженерна намеса. „Коритото на реката е променено. Това са природни процеси, но именно затова трябва да има компенсиращи действия. Необходимо е реката да бъде върната в старото си русло чрез проект и инженерни решения“, каза той. По думите му, Стряма вече навлиза в държавни, общински и частни земеделски земи. Той е категоричен, че подобен проект трябва да бъде финансиран от държавата. „Към момента няма единен орган, който да се занимава с поддържането на речните корита. Подета е инициатива за промени в Закона за водите, така че да има една институция, която да провежда тази политика. Това е най-ефективният начин да се постигне добро състояние на речната инфраструктура“, уточни инж Стойчев.
По поречието на Стряма обаче търпението на хората се изчерпва. Кметовете на Трилистник и Калековец коментират, че институциите години наред извършват проверки, но реални резултати няма.
„Въпреки последната проверка от Областна администрация, въпреки обещанията, сме притеснени, че за пореден път всичко ще мине само документално. Трилистник се наводнява от района на Калековец, а той е разположен на 2 км от нашето село. Водата идва до 2 часа. При нас реката е чиста, гладка и равна, но само на 2 км над селото е джунгла“,
каза Мирчо Петров. И допълни, че се повтаря едно и също.
„Правят констативни протоколи, сменят датата и всичко приключва. Над Калековец няма диги, а реката вече е излязла десетки метри извън коритото си. Дори „Напоителни системи“ не знаеха за това, видяха при проверката“, каза кметът на Трилистник. Според него държавата трябва незабавно да започне почистване на реката.
„Спешно трябва да се почисти коритото. В момента реката почти не се вижда от растителност. Ако дойдат есенните дъждове, дърветата ще задържат водата и последствията ще бъдат тежки“, коментира Мирчо Петров. Той настоява за проект с европейско финансиране, който да обхване цялото течение на Стряма – от Карловско до вливането ѝ в Марица. „Проблемът не е на едно село. Той започва от Клисура, преминава през Калояново и стига до Маноле. Трябва общ проект с диги, отводнителни канали и инженерни решения. Иначе няма да се справим“, уточни той. А след това коментира обещанията, че ще се отпуснат пари за багери и трактори за почистване на коритата. „Не знам до къде ще стигнат парите. Само да не започнат да си купуват първо джипки началниците и тогава да мислят за трактори“, казва Мирчо Петров.
Сериозно притеснен е и кметът на Калековец Георги Вълков, който предупреждава, че при скъсване на компрометираните диги последиците могат да бъдат катастрофални. „Изпратили сме видеа и снимки до министър-председателя, министъра на земеделието, Басейнова дирекция и др. Най-важното е институциите да се задействат. Не искаме да се повтори бедствието отпреди 3-4 години, когато в Трилистник бяха наводнени над 120 къщи. Ако дигите се скъсат, ще бъде залят и Калековец“, заяви Вълков.
В писмото му до институциите се посочва, че след наводнението от 3 септември 2022 г., засегнало тежко Трилистник и други населени места по поречието на реката, състоянието й не е подобрено. „Коритото на Стряма в участъка от Калековец срещу течението към Ръжево Конаре, както и в коригирания участък от автомагистрала „Тракия“, е силно обрасло с гъста храстова и дървесна растителност и е затлачено с наносни отложения. Това създава реална опасно при следващо наводнение…“, пише кметът Вълков. Той допълва, че допълнително рисков фактор представлява отводнителен канал, който не е почистван повече от 15 години.
От областна администрация съобщиха, че въпросът за създаването на единен държавен орган вече е поставен пред Министерски съвет и се надяват на добра воля и организация от компетентните органи.
Кметовете по поречието на Стряма са единодушни, че с констативни протоколи и обещания няма да се решат проблемите на хората. Те настояват за конкретни мерки. Притеснени са, че евентуално следващо бедствие ще им донесе отново разрушени домове, унищожена инфраструктура и безхаберие на институциите при обезщетяване на пострадалите семейства.
Този текст е създаден по проекта „Медиен мониторинг върху непрозрачни общини в България и разследване на форми на корупция и злоупотреба с власт“ на сдружение „Про веритас“, финансиран от German Marshall Fund. Проектът е съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са само на автора/авторите и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура. Нито Европейският съюз, нито отпускащата помощта институция могат да носят отговорност за тях.
