Снимка: Екатерина Кючукова
Производители на плодове и зеленчуци излязоха на протести в цялата страна заради ниски изкупни цени, липса на пазар и засилен натиск от вносната продукция. Фермери от Пловдивско се включиха в протестите на колегите си от Хасково и Любимец и хвърляха преди дни дини на асфалта. Причината е, че изкупните цени са паднали под 10 цента за килограм, а част от реколтата може да остане по нивите.
„Имаме стока, но не идват търговци да изкупуват продукцията ни“,
коментира производител от Поповица. Друг негов колега споделя, че му предлагат ниски изкупни цени. „Дават ми цени от 8 до 15 цента, което е неизгодно за мен. Търговците печелят в пъти. В Пловдив дините се продават между 60 и 70 цента“, казва стопанинът. Заедно със свои колеги коментират, че са недоволни от липсата на мерки от страна на държавата.
Зеленчукопроизводителите също протестират срещу ниските изкупни цени и вноса, който според тях задушава родното производство. Те са на мнение, че цените, на които трябва да продават краставиците, вече не покриват дори производствените разходи. По думите им увеличаващият се внос от съседни държави води до срив на цените, а прекупвачите вземат все по-малки количества от българската продукция. Именно затова част от производителите се опитват сами да продават на фермерски пазари или търсят възможности за директна доставка до магазини, но им е трудно.
„Продаваме на шосето продукцията си, за да можем да реализираме макар и малко от нея и да си възвърнем част от разходите“, споделя семейство от Калояново. Те допълниха, че децата им се опитват в няколко супермаркети в Пловдив да се договорят за реализация на доматите и краставиците, които произвеждат. Някои стопани от Пловдивско определят сезона като един от най-трудните през последните години.
Ситуацията коментара и агроекспертът Красимир Кумчев, според когото основният проблем не е липсата на производство, а отслабената пазарна позиция на българските фермери. По думите му през последните години производителите все по-често са принудени да продават под себестойност, докато добавената стойност по веригата остава извън стопанствата.
„България беше отказвана да произвежда“, коментира експертът. В свой анализ той посочва данни, според които от присъединяването на България към Европейския съюз досега броят на земеделските стопанства е намалял от около 370 000 през 2007 г. до близо 69 000 през 2025 г. По негови думи площите със зеленчуци са се свили от 700 хил. декара до около 340 хил. декара. Освен това допълва, че големите търговски вериги значително са разширили присъствието си. Кумчев дава пример с една от тях, която е увеличила магазините си от 14 през 2007 г. до близо 140 през 2026 г. Според него тази промяна е довела до силен дисбаланс между производители и търговци.
Негови колеги коментираха, че през последните години натискът върху доставчиците постепенно е намалил доходността на родното производство. Именно затова все повече производители настояват държавната политика да бъде насочена не само към субсидиране, но и към създаване на по-справедливи условия по цялата хранителна верига – от полето до щанда.
На фона на тази ситуация Министерството на земеделието се фокусира върху финансиране на стопани, които се занимават с екологично земеделие. Според държавата то се утвърждава като една от възможностите за по-висока добавена стойност в българското селско стопанство. Последният пример за подкрепа е изплатената помощ по екосхемата за екологично поддържане на трайните насаждения. По нея Държавен фонд „Земеделие“ преведе повече от 6,3 млн. евро на 5 251 земеделски стопани по Кампания 2025. Подпомагането е в размер на 168,93 евро за допустим хектар. Според Министерството на земеделието фермерите могат да изпълнят екоангажиментите си чрез засяване на покривни култури в междуредията на трайните насаждения, да поддържат естествена растителност или мулчиране без да използват продукти за растителна защита и изкуствени торове. Сред изискванията е и косенето да се извършва извън периода на гнездене на птиците. Освен това при изплащането на средствата се удържат по 1,5% за Взаимоспомагателен фонд. За голяма част от стопаните обаче субсидиите не успяват да компенсират натрупаните икономически проблеми, а и административното натоварване не им дава възможност да се възползват от мярката.
Този текст е създаден по проекта „Медиен мониторинг върху непрозрачни общини в България и разследване на форми на корупция и злоупотреба с власт“ на сдружение „Про веритас“, финансиран от German Marshall Fund. Проектът е съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са само на автора/авторите и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура. Нито Европейският съюз, нито отпускащата помощта институция могат да носят отговорност за тях.
