Най-търсената професия в Пловдивска област тази година е работник в растениевъдството. В същото време професионалните гимназии по земеделие трудно успяват да запълнят дори минималния прием. Така секторът, който изпитва най-голям глад за кадри, остава без достатъчно бъдещи специалисти.
Ситуацията е показателна в Професионалната гимназия по селско стопанство в Садово, първото българско земеделско училище в страната, което тази година отбелязва 140 години от създаването си. Тук са положени основите на модерното земеделско образование у нас, а днес училището води битка не за качество, а за оцеляване.
Въпреки дългогодишната си история и лидерите, които са се образовали в нея, сред които премиерът на България в периода 1919 – 1923 г. Александър Стамболийски, модернизираната материална база и връзките с бизнеса, интересът на учениците към земеделските специалности остава нисък. Част от паралелките се сформират трудно, а в някои години приемът е на прага. Причините са комплексни – демографският срив, миграцията към големите градове, както и трайното схващане, че земеделието е тежък и непрестижен сектор.
От трите специалности в гимназията „Техник на селскостопанска техника“, „Агрохимия и растителна защита“ и „Фермерство“, само първите две са достигнали минималния брой ученици след първо класиране. За третата до момента са записани едва 7 гимназисти.
„Като цяло интересът не е голям. Чакаме следващите класирания“, коментира директорът на гимназията Димитър Йорданов. По думите му тенденцията е от повече от 5 години.
„Учениците от нашата община се насочват към училищата в Пловдив и Асеновград. Земеделието не е атрактивна и желана професия. Искат да стават бербери, сладкари или да учат в сферата на електрониката. По-важна се оказва локацията и възможността да бъдат в големия град, отколкото самата професия“,
казва Йорданов.
Докато интересът на учениците спада, работодателите сигнализират за сериозен недостиг на кадри. Според проучване на потребностите от работна ръка,
в Пловдивска област се търсят повече от 2000 служители в земеделието.
Недостиг има и за технически специалисти, оператори и машинисти. Работодателите обаче срещат все по-големи трудности при намирането на подготвени кадри. Над 80% от тях поставят като основно изискване самоконтрол и дисциплина, още толкова държат на уменията за работа в екип, а три четвърти очакват добри комуникационни способности. В същото време те отчитат липсата на достатъчно квалифицирани кандидати и ниската мотивация за работа.
Снимка: Екатерина Кючукова
В опит да привлекат повече ученици, в гимназията в Садово предлагат редица практически стимули. Всички ученици могат безплатно да придобият шофьорска книжка категория В, както и категория ТВК за управление на трактори и прикачен инвентар. По проект за модернизиране на професионалното образование училището вече разполага и с два дрона за обучение по съвременни земеделски технологии. Само преди месец 19 ученици са се завърнали от триседмична практика в Италия по програма „Еразъм+“, където са изучавали биологично лозарство и винопроизводство. Въпреки това директорът признава, че и тези възможности трудно мотивират младите хора.
„Предлагаме безплатни категории В и ТВК, модерна техника, международни практики, но не можем да мотивираме учениците дори да си вземат дипломите. Дипломата за тях не е от значение, защото не виждат реализация, когато я вземат. Те отново отиват да работят в земеделието, някои от тях заминават в чужбина – Гърция, Испания, Нидерландия“, казва Йорданов. Според него
основният проблем не е в училището, а в държавната политика.
Той посочва примера на Франция и Португалия, където земеделското образование е задължително условие, за да могат фермерите да кандидатстват по национални и европейски програми.
„Ако човек няма диплома за земеделско образование, не може да кандидатства за европейско финансиране. Това мотивира учениците и родителите. У нас чакаме подобно решение от 1991 г. Ако не се въведе такова изискване, желаещите ще стават все по-малко“, смята той. „Всичко, което е ново в земеделието, го правим. Чакаме държавата да каже на хората, които работят в земеделието, че собствениците на фирми трябва да имат земеделско образование, за да може да практикуват и да се ползват от национално или европейско финансиране. Това липсва у нас. В Португалия, например, в държавно и частно училище приемат само по 40 ученици за обучение годишно. Напливът е голям, защото който завърши средно образование, само той има право да кандидатства по програми за финансиране. Никой друг няма право. Това е стимулът и личният интерес, който мотивира ученици и родители да учат. При нас не се ли направи, няма да има желания прием“, коментира директорът.
Според ученици и родители сезонната работа в чужбина дава по-добри възможности за препитание. Надниците там са значително по-високи, а трудът им е осигурен. Практиката им доказва, че за няколко месеца в сектора зад граница се докарват доходи, които трудно могат да бъдат изкарани за същия период в България.
„Не сме против земеделието, напротив – с това се занимаваме. Но когато за шест месеца в чужбина можем да спестим пари, с които да ремонтираме дома си или да осигурим бъдещето на децата си, изборът е лесен“,
споделя родител на ученик в гимназията. А друг коментира, че минималният надник е 8 евро на час, като се осигурява квартира и хранене. Ученици от 11-ти клас заявяват, че след завършването си биха потърсили реализация извън страната, тъй като очакват по-високо възнаграждение, по-сигурни трудови договори и по-добри осигуровки. Според тях, разликата в условията на труд е основна причина да напускат българския агросектор, въпреки че професията остава сред най-търсените на трудовия пазар.
Този текст е създаден по проекта „Медиен мониторинг върху непрозрачни общини в България и разследване на форми на корупция и злоупотреба с власт“ на сдружение „Про веритас“, финансиран от German Marshall Fund. Проектът е съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са само на автора/авторите и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура. Нито Европейският съюз, нито отпускащата помощта институция могат да носят отговорност за тях.
