„За истината“ препубликува анализ на Веселин Стойнев от „Дойче Веле„.
Транспортната блокада в София, маскирана като синдикална акция, доказа и на невярващите, че ГЕРБ подклажда протест, за да натрие носа на софиянци. Но с това Борисов сам се разобличи – също като Радев с референдума.
С транспортната блокада на София Бойко Борисов направи същото като Румен Радев с референдума за еврото – саморазобличи се и заседна в стратегическа плитчина. Както президентът си оряза перспективите да се превърне в сериозна политическа алтернатива, като в 12 без 5 инициира противоконституционен референдум, какъвто довчера сам отхвърляше, така и лидерът на ГЕРБ доказа, че подклажда протест, който после сам прекратява, понеже не успя да натрие носа на софиянци, че не са избрали неговия кандидат за кмет. И ако президентът почти загуби силата си да е обединител срещу статуквото, Борисов успя да настрои гражданите – и то не само в столицата – срещу себе си и да превърне зорлем кмета Васил Терзиев в политически лидер.
Икономическото мнозинство в СОС съвпада с управленското в страната
Организирането на транспортна блокада, начело на която бяха общински съветници на ГЕРБ и БСП, доказа и на невярващите, че т.нар. икономическо мнозинство в Столичния общински съвет е неопровержима научна истина. На шестия ден от псевдосиндикалното блокадно самоуправство, маскирано като гражданско неподчинение, да свикаш на „неутрална територия“ в централата на ГЕРБ премиера, финансовия министър и коалиционните партньори в общинския съвет, за да хвърлиш едни 15 милиона и да обявиш края на протеста, е пълно самопризнание, че икономическото мнозинство в София е равно на управленското в страната.
Карикатурна подробност е например, че финансовият министър Теменужка Петкова трябваше да изпълни повелята за 15-те милиона само дни след като твърдо заяви, че държавата няма да дава пари и общината да се оправя с някакви виртуални преходни остатъци в бюджета си. И че почти същата сума – 14 милиона лева, бе отказана на протестиращите по същото време от обществените медии – БНТ, БНР и БТА.
Транспортната блокада акушира гражданска солидарност
Транспортната блокада на София освен яснота кой я подклажда, акушира и гражданска солидарност. Столичани първоначално не се разгневиха, а проявиха разбиране към исканията на работещите в столичния транспорт. После започнаха да споделят пътувания с колите си, а някои дори да плащат големи суми за таксиметров превоз на болни и други хора в нужда. С наближаването на матурите масово започнаха да се притесняват. А със злорадото изказване на Борисов, че трябва да си изстрадат промяната, се разгневиха. Няколко хиляди души се събраха в понеделнишкия следобед към края на работния ден пред общината да застанат зад кмета си, въпреки че мнозина са със смесени чувства към управленските и комуникационните му способности и с отдавнашна неприязън към родословието му.
Борисов и съратници произведоха консолидация на „наказаните“
В шестте дни от блокадата хиляди софиянци видяха в лицето на Васил Терзиев не само защитник на собствената си кауза, че София трябва да се управлява без корупция и единствено в обществен интерес, а и един решителен кмет. От мегафон се скандираха призиви „заедно“, насочени към единение на една общност от хора със сходни ценности и интереси, но и към разединените ѝ представители в лицето на ПП, ДБ и „Спаси София“. Така Борисов и съратниците му вместо желаното разединение, произведоха консолидация на онези, които трябваше да бъдат наказани и превърнаха в политически лидер човек, който досега не бе заявил такива качества. Така, както стана със свалянето на Никола Минчев преди няколко години от председателския пост в парламента – когато един пресен политик се е радвал само на симпатии, но превърнат в жертва, изведнъж пораства до лидерски пиедестал, така че и официалните партийни лидери да започнат да се боят от конкуренцията му и накрая да го пратят в Брюксел.
Предсрочни избори в София вече са немислими
Терзиев получи такава обществена легитимация след транспортното аутодафе на Борисов, че най-малкото евентуалните опити за съдебното му отстраняване или за пълно дискредитиране вече изглеждат невъзможни, без да доведат до много сериозно гражданско-политическо противопоставяне. Напълно пропиляна изглежда стратегическата възможност да се предизвикат частични местни избори за кмет на София, което управляващите в страната ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС-Ново начало да представят на хората като отдушник, така че след обявяването на решението или след самото влизане на България в еврозоната да могат да кажат – няма да има национални избори, но ето ви местни в София, полунационални, с които можем и окончателно да се реабилитираме, за да продължим да управляваме. Тази опция вече не е реална, защото и партиите, които издигнаха кмета, но не са щастливи от представянето му, и гражданите, които го избраха със смесени чувства, вече са здраво завързани за него до края на мандата му. Защото въпросът вече не е колко го бива Терзиев, а „ние или те“.
Презареденият Терзиев е длъжен да израсне политически
С това си презареждане Терзиев получава сериозен шанс да започне да го бива много повече. И да израства не само като администратор, но и като политик. Въпреки технократския си профил, той вече е длъжен да се държи много по-политически, за да отговори на гражданската капиталова реинвеситиция и да печели сериозни битки на столичния терен.
Кметът трябва да се превърне в ключов политически фактор, за да може да разбива икономическото мнозинство в СОС и да създава мнозинства по важни проблеми, организирайки обществена подкрепа зад гърба си. Трябва да представя стратегически решения за управлението на редица системи в общината и да постига видими победи и резултати. И за начало, докато проблемите в София все още са в центъра на националния фокус, може да наложи и устойчиво решение за транспорта, така че след половин-една година да не се стигне до подобна криза, независимо дали отново ще бъде политически подклаждана.
