
Разходите за заплати в публичния сектор за периода 2020-2025 г. са скочили над 2 пъти, като ръстът им изпреварва увеличението на приходите от данъци и икономическия растеж, което води до по-голям дефицит и емитиране на нов дълг.
Това констатира одит на Сметната палата за въздействието на промените в нормативните актове върху държавния бюджет и показателите на Консолидираната фискална програма (КФП) за периода 01.01.2020 – 31.05.2026 г., поръчан от Народното събрание и изпратен в определения срок – 30 октомври 2026 г.
Одитираният обект е Министерството на финансите (МФ), като анализираните данни са до 30.06.2026 г.
Диагнозата на одитиращите
Заплатите в публичния сектор растат два пъти по-бързо от икономиката и приходите
За периода 2020–2025 г. разходите за държавни заплати са скочили с над 114% – от 11,3 млрд. лв. на 24,3 млрд. лв. Това увеличение изпреварва ръста на данъчните постъпления (+88,8%), както и инфлацията.
Текущото потребление заменя инвестициите
Повече от 87% до 93% от всички държавни пари отиват за текущи разходи (заплати и издръжка), докато за реални строителни и инфраструктурни инвестиции остават едва между 7% и 13%.
Харчи се на заем
Тъй като събраните данъци не стигат за покриване на постоянно растящите заплатни и текущи разходи, държавата трупа все по-голям дефицит и взема нови заеми.
Какво конкретно се случва и какво стои зад цифрите
Местните бюджети са силно повлияни от решенията, свързани с автоматичните индексации на възнагражденията, както и от ежегодния растеж на минималаната работна заплата. Това от една страна намалява фискалната гъвкавост на държавния бюджет, а от друга страна оказва негативно влияние на бюджетите на местната власт и възможностите за капиталови инвестиции със собствен ресурс. Така общините стават напълно зависими от централния бюджет и без трансфери от него не успяват да покрият текущите си разходи за персонал.
Налице е концентрация на парите за заплати
Над 90% от цялото увеличение на парите за заплати е концентрирано в едва 11 ведомства, като над 60% от прираста отива в сектор „Отбрана и сигурност“ (МВР и Министерството на отбраната). Отделно, възнагражденията в съдебната система са се повишили с почти 80 на сто, тъй като по закон са обвързани с най-високите възнаграждения в държавата, в т.ч. възнагражденията на народните представители и председателя на Конституционния съд.
В същото време значителна част от увеличенията на разходите за персонал имат постоянен, а не еднократен характер, а промяната в политиката на доходите към нормативно регламентирани механизми за индексация на възнагражденията, създава предпоставка за трайно и трудно управляемо нарастване на разходите за заплати и осигуровки, се посочва в доклада.
Населението намалява, чиновниците се увеличават
Докато населението на България намалява с 7,13%, бройката на щатовете в администрацията на 1000 жители се увеличава от 24 на 28, а заетите – от 23 на 26. Чиновниците в централните ведомства се увеличават с 10% (+11 835 души), а в общините – с 12,3% (+25 466 души). Докладът не отчита дали това води след себе си по-качествени услуги за гражданите, каквато е основната роля на общинските служители.
Кухите щатове
Приблизително между 5 и 8 % от щатовете в държавния апарат стоят незаети. Тези „кухи бройки“ се използват от ведомствата за натрупване на изкуствени икономии, които в края на годината се разпределят за допълнителни бонуси и индивидуално увеличение на заплатите.
Инвестиционни програми без пари
Държавата и общините залагат амбициозни инвестиционни програми, но реално изпълняват едва около 78% от тях. В общините капиталовите програми за 2024 и 2025 г. са гласувани без реално финансово покритие, което създава неразплатени задължения.
В доклада се посочва, че от фискална гледна точка, най-значимо въздействие върху държавния бюджет има мащабната Инвестиционна програма за общински проекти, стартирана през 2024 г. и продължена през 2025 г., станала известна като проектите по Приложение № 3. Изпълнението на програмата обаче не е осигурено с достатъчен финансов ресурс, което води до натрупване на
неразплатени задължения по инвестиционните проекти и прехвърляне на финансова тежест към следващи бюджетни години, отчита Сметната палата. Това води след себе си негативно въздействие върху фискалната устойчивост.
Има и още – използването на „Българската банка за развитие“ като допълващ източник за финансиране на общинските инвестиционни проекти от една страна повишава капацитета на държавата да разплаща поети задължения, а общините да задвижат местни инвестиционни проекти, но от друга натоварва допълнително държавния бюджет. Защо е така? Защото изплатените от банката средства, ведно с начислените лихви, такси и комисионни върху използвания ресурс, подлежат на възстановяване от бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Бюджетният дефицит и дълговата спирала
Бюджетният дупка (дефицитът) се увеличава почти два пъти – от 3,5 млрд. лв. през 2020 г. до 6,8 млрд. лв. в края на 2025 г. За да покрива тази дупка, държавата удвоява дълга си от 14 млрд. евро през 2020 г. на 31 млрд. евро през 2025 г., с прогноза да достигне 37,7 млрд. евро през 2026 г. В същото време разходите само за лихви и обслужване на дълга растат над 2,5 пъти – от 1 млрд. евро на над 2,53 млрд. евро годишно.
Заемите вече не се теглят за мостове, магистрали, модернизация или болници, а се превръщат в механизъм за кърпене на текущи заплати и издръжка.
Сметната палата подчертава, че е нужна спешна фискална консолидация. За обикновения гражданин това означава само две възможни алтернативи в близко бъдеще: замразяване или съкращаване на държавни разходи и инвестиции или повишаване на данъците и осигуровките.
Пълният текст на доклада може да бъде видян тук.













