Глоба за подарена домашна ракия? Никое управление не е постигнало успех с тесногръд административен подход, който гони фискални резултати от жълти стотинки, без да има идея дори как да ги събере, пише Веселин Стойнев в анализ за „Дойче Веле“, който „За истината“ препубликува.
В средата на 30-те години на миналия век в България е въведена глоба от 500 лева (над половин средна месечна работна заплата) за палене на цигара от цигара. По същото време се забранява вносът и употребата на отскоро познатите бензинови запалки. Защо? Кибритът е с бандерол, а паленето на цигара от цигара или ползването на запалка намалява приходите в хазната. С колко – неясно.
Близо век по-късно финансовото министерство предлага глоба от 1000 евро (близо половин средна месечна работна заплата), ако вкъщи имаш домашна ракия от приятели. Защо? Така държавата иска да спре избягването на данъци. В момента ракията от малки казани се облага с двойно по-нисък акциз (до 30 литра на семейство) в сравнение с тази в магазините. Мотивът пак е фискален и пак неизмерим или пренебрежимо малък.
Подарената домашна ракия е незаконна, но няма да ви глобяваме
Посегателството върху ракиената идентичност на нацията предизвика взрив от хиляди мемета в социалните мрежи и ругатни сред семейни огнища и кръчми. Финансовият министър Гълъб Донев опита да потуши огъня – държавата нямало да наднича по рафтовете на хората, целта била да не се върти търговия с домашната ракия по заведения за сметка на фиска. Прав е, има такава практика, но пък решението му е соломоновско: забраняваме ви да подарявате домашна ракия, но няма да ви глобяваме, най-малкото защото не можем да ви ровим в хладилника и в мазето (не че непременно не искаме). Точно като на избори: длъжни сте по закон да гласувате, но ако не гласувате – няма санкция (да има такава май искаме, но пък кой знае за кого ще гласувате).
Впрочем, ракиената афера се случи в навечерието на избори. А по избори достатъчно камъни падат по главата от кривиците в собственото управление и от дебнещата за реванш опозиция, та и сам да настъпиш мотиката. И то на безплодно каменисто поле.
Настъпваш мотиката, като не знаеш как и кога се копае
За копаенето на поле не се изисква много, трябва просто да знаеш как и кога се копае. Ако си новак, добре е някой да те научи. Но ако изведнъж парламентът и държавната администрация се напълнят с хора без опит, управлението се превръща във въпрос на чист късмет. И ето сега излезе късата клечка от лотарията: изтеглен е вероятно кабинетен чиновник, който си няма представа от бита и душевността на Андрешко и Пурко, които пък се надяваха, че държавата най-накрая ще подгони големите престъпници вместо малкия човек.
Обаче незнаещият от самото начало не иска да се учи. Първо управляващите отрязаха ковид добавката на пенсионерите и шефът на парламентарната бюджетна комисия простосърдечно каза, че „не всички пенсионери ще умрат от глад без тези 2 евро на месец“. Накрая старите пенсионери бяха пожалени, а от 2,39 евро бяха лишени новите пенсиониращи се.
Наскоро пък Министерството на финансите понечи да обложи със сериозен акциз електромобилите с мощност над 340 конски сили, смятайки ги за луксозни заради огромния брой „коне“, без да подозират, че това е стандартна мощност за много масови модели. Държавата хем уж стимулира екологичния транспорт с данъчни облекчения, хем точно сега – в кризата с горивата – реши да го оскъпява. Веднага щом усетиха публичния гняв, от министерството дадоха заден, отново демонстрирайки некомпетентност. Зам.-министърка обяви, че тези коли ще бъдат изключени от облагане с акциз, защото „при електромобилите мощността се допълва от батерията“ – и въобще не се запита, къде са скритите „коне“, които се допълват.
Висока политическа цена заради жълти стотинки
Никое управление не е постигнало успех с тесногръд административен подход, който гони фискални резултати от жълти стотинки, без да има идея дори как да ги събере. И когато се сблъска с политическата цена на тези абсурди, властта дава заден, но откатът си остава в нейното рамо. Може да си прахосал милиони на данъкоплатеца и да ти се размине висока политическа цена, но като му бръкнеш в джоба за жълтите стотинки, възмущението и унижението са за милиони.
Управлението не е счетоводен фиск и административен волунтаризъм, а балансирани решения и предварителна, а не следварителна комуникация с хората. Иначе изневиделица Андрешко може да те изостави насред блатото.
