След края на изборния ден на 25 октомври във Фейсбук започна да се разпространява твърдение, че по време на предизборна среща кандидатът за президент Андрей Гюров е говорил за предстоящо изпращане на български войници в Украйна. Според публикациите, които не посочват конкретно място и дата на предизборното събитие, Гюров е казал, че като върховен главнокомандващ би бил длъжен да изпрати войски, ако бъде задействан член 5 от договора за НАТО. Авторът на публикацията сам посочва, че чл. 5 всъщност не съдържа подобен ангажимент към държавите членки, пише Factcheck.
Най-ранната поява на твърдението, която Factcheck.bg откри, е от около 21:00 часа на 25 октомври, а на следващия ден публикации с идентичен текст започват да се появяват и от други профили. Част от тях цитират профила „Иван Георгиев Грънчаров“, а други просто разпространяват твърдението от първо лице, сякаш самите те са получили същата информация от свой познат, както гласи съдържанието на поста. Към момента на проверката първоначалната публикация има над 3,7 хил. споделяния и близо 10 хил. реакции.
Съдържанието ѝ е копирано директно и в сайта на Мартин Карбовски Lentata.com, без редакционен коментар или уточнение, а материалът от сайта на свой ред получава допълнително разпространение във Фейсбук.
Това не са първите публикации с невярно съдържание, свързващи името на Андрей Гюров с изпращане на български войници в Украйна, които се разпространяват от началото на предизборната кампания. През миналата седмица Factcheck.bg вече опроверга подобно твърдение, разпространявано чрез изображение, което имитира визуалната идентичност на кампанията на Гюров и Кандев за президентските избори.
От пресцентъра на инициативния комитет, издигнал кандидатпрезидентската двойка Андрей Гюров и Георги Кандев отрекоха пред Factcheck.bg Гюров някога да е казвал приписваните му думи. „Андрей Гюров не е заявявал, че като Върховен главнокомандващ би изпратил български войници да воюват в Украйна. Не е твърдял и че задействането на член 5 от Северноатлантическия договор автоматично би задължило България да направи това. Приписваният му цитат е изцяло измислен“, гласи коментарът от пресцентъра.
От инициативния комитет определиха разпространението на публикациите като „дезинформация, която цели да манипулира общественото мнение чрез насаждане на страх“ и призоваха гражданите да проверяват източниците на информация, преди да я приемат за достоверна или да я споделят. „Това е опасна подмяна на действителността, която превръща напълно основателните тревоги на хората за сигурността им в инструмент за политическо противопоставяне”, допълва пресцентърът на Гюров и Кандев.
Член 5 от Северноатлантическия договор предвижда, че въоръжено нападение срещу една или повече държави членки на НАТО се разглежда като нападение срещу всички тях. В такъв случай всяка държава е задължена да окаже помощ, но сама определя какви действия счита за необходими, като те може да включват, но не изискват задължително използването на въоръжена сила.
Следователно задействането на член 5 не означава автоматично задължение за България да изпрати войски в чужбина. Освен това Украйна не е член на НАТО и не попада под гаранциите за колективна отбрана, предвидени в договора.
Решенията за изпращане на български войници извън страната се вземат от Народното събрание
В действителност вземането на решения за изпращане на български въоръжени сили извън страната е сред правомощията на Народното събрание, уредени в чл. 84 от Конституцията на България. През 2025 г. 51-ото Народно събрание приема Декларация за неучастие на български въоръжени сили във военни действия на територията на Украйна. Документът изразява политическа позиция, но не представлява законова забрана за изпращането на военнослужещи в евентуална международна мисия.
Въпреки че президентът няма правомощия сам да промени тази позиция, преди първия тур на изборите темата беше засегната от другия основен претендент за поста Илияна Йотова. На среща със симпатизанти във Варна тя заяви: „Докато съм президент и ако ми гласувате доверие, нито един български войник няма да отиде в Украйна“
Опит Андрей Гюров да бъде свързан с включването на България във войната бе направен и преди последните парламентарни избори. По време на кампанията лидерът на „Прогресивна България“ Румен Радев заяви, че подписването от тогавашния служебен премиер Гюров на 10-годишно споразумение с Украйна е „въвличане във война”. По-късно като министър-председател Радев каза от парламентарната трибуна, че в споразумението няма ангажимент за конкретни действия и няма да го прекрати.
Твърденията, че България ще изпраща войници в Украйна, са познати още от 2022 г.
Публикации, които плашат с предстоящо изпращане на български войници в Украйна, се разпространяват от самото начало на войната. Екипът на Factcheck.bg за пръв път документира споделянето им в социалните мрежи още през февруари 2022 г. Още тогава потребители разпространяват снимки на повиквателни от структурите на Централното военно окръжие с внушения, че е в ход мобилизация за участие във военните действия в Украйна.
В действителност повиквателните са част от рутинна дейност на военните окръжия за актуализиране на базата данни за хората от военния резерв и военния запас – дейност, която се извършва и преди началото на войната в Украйна и няма пряко отношение към нея. Споделянето на повиквателни в социалните мрежи с твърдения, че те са част от явна или скрита мобилизация, се повтаря периодично през следващите години, въпреки че твърденията неведнъж са опровергавани от Министерството на отбраната.
През февруари 2023 г. темата за изпращането на български военни в Украйна започва да се използва и за политически цели от партии като БСП и „Възраждане“. Повод за това става решение на Министерския съвет за изпълнение на решение на Народното събрание за оказване на военна и военно-техническа подкрепа на Украйна.
С решението се разрешава участието на военнослужещи от въоръжените сили на Република България в Мисията на ЕС за военно подпомагане на Украйна (European Union Military Assistance Mission in Ukraine – EUMAM) за срока на мисията. Решението на Народното събрание, за което става въпрос, е от 9 декември 2022 г. Участието в мисията не предвижда действия на територията на Украйна – част от тях са в Белгия, други в Полша, Германия или България. Въпреки това представители на БСП и „Възраждане“ използват повода за насаждане на страх, внушавайки че служебното правителство на Гълъб Донев се готви да изпрати български войници за участие в бойните действия.
Внушенията за предстоящо „въвличане във войната“ в Украйна бяха използвани и в навечерието на приемането на еврото. Около средата на 2025 г. в социалните мрежи се разпространяваха публикации, според които присъединяването на България към еврозоната автоматично би довело до включване на страната в бойните действия.
Наративът се разпространява и в други страни от Централна и Източна Европа
Още през 2023 г. проверка на Factcheck.bg показа, че тези твърдения са част от обширна дезинформационна операция, фокусирана върху държавите от Централна и Източна Европа. Освен в България, публикации насаждащи на страх от предстояща мобилизация или изпращане на военни части да се сражават в Украйна се разпространяват в страни като Полша и Чехия, включително по време на предизборни кампании.
На президентските избори в Чехия през 2023 г. до балотаж достигат Андрей Бабиш и Петр Павел. Между двата тура на вота сред чешките потребители в онлайн пространството започва да се разпространява екранна снимка на SMS съобщение, за което се твърди, че е изпратено лично от Петр Павел – бивш генерал, служил като председател на Военния комитет на НАТО. В съобщението той благодари за получения глас и призовава получателя да се яви в най-близкото военно поделение, за да получи нужното въоръжение за предстоящата мобилизация в Украйна.
Последвалата проверка на чешката полиция не установява доказателства, че подобно съобщение действително е изпращано до мобилни телефони. Според разследващите най-вероятно става въпрос за създадено с цел заблуда изображение.
В същото време опонентът му Андрей Бабиш заявява, че е единственият, който се стреми към мир и няма да въвлече Чехия във война. В кампанията си Бабиш описва Павел като войнолюбец, а себе си като миротворец. Край пътища в Чехия са поставени билбордове с неговия портрет и текст: „Аз няма да въвлека Чехия във война. Аз съм дипломат. Не войник. Бабиш за президент“. Посланието не успява му да осигури победа и на втория тур печели Петр Павел, който заема президентския пост и до момента. В края на 2025 г. партията на Бабиш печели парламентарните избори в Чехия и той става министър-председател на страната.
Подобна кампания е наблюдавана през 2023 г. и в Полша, като според полските власти дезинформацията за предстояща мобилизация за участие във войната в Украйна води началото си от Русия. Изпращани са писма и съобщения, които са манипулирани, така че да изглеждат като издадени от полски министерства и други държавни институции. В съобщенията се казва, че Полша създава база данни във връзка с предстояща мобилизация. Според полските власти операцията е свързана със събиране на данни за украинци, живеещи в Полша.
Страхът от война провокира емоционални реакции и може да се използва за ангажиране на аудиторията в полза на определени политически кандидати. Емоционалните реакции сред потребителите водят до широко споделяне на въздействащото съдържание, като по този начин неверни или манипулативни твърдения могат да получат вирусно разпространение. Използването на твърдения за военна мобилизация, изпращане на войници в Украйна или включване на България във война в кампанията за президентските избори е поредният от много случаи на употреба на темата за целите на политическата дезинформация.
