Снимка: Личен архив
Изтичането на 60-годишното споразумение между България и Гърция за водите на река Арда поставя на дневен ред въпросът как страната ни трябва да управлява един от най-ценните си природни ресурси. Пловдивският земеделски производител и агроексперт Красимир Кумчев, известен с предложенията си за дългосрочна стратегия за българското земеделие, коментира в интервю за „За истината“ своите идеи за управлението на водния сектор и за решаване на проблема с напояването.
„Ако им предложиш злато или вода, нямам никакви съмнения, че те ще изберат водата“- така Красимир Кумчев коментира споразумението между България и Гърция за водите на Арда и отправи призив към управляващите да не подписват прибързан нов дългосрочен контракт. Според него, водата се превръща в най-ценният стратегически ресурс на XXI век, а България трябва първо да гарантира собственото си напояване и едва след това да договаря предоставянето на водни количества на съседни държави.
Агроекспертът припомни, че през 1964 г., когато България изпитва сериозни финансови затруднения, е подписана 60-годишна спогодба, по силата на която страната ни предоставя на Гърция води от реките Арда, Струма и Марица. Според Кумчев срокът на това споразумение е изтекъл преди около година и половина, а Атина настоява за нов дългосрочен контракт, който да гарантира напояването на земеделските площи в Северна Гърция. Агроекспертът подчертава, че не е против сътрудничеството между двете държави, но смята, че България трябва първо да защити собствения си интерес.
„Аз нямам нищо против, ако сме си решили нашия проблем първо. Второ, ако нещо остане. Ние сме инвестирали огромни средства още през 60-те години в язовири като Ивайловград и Кърджали. Не може да сме изградили тази инфраструктура, а после някой да определя кога и колко вода да пускаме“, коментира агроекспертът. За него петролът на страната е водата. По думите му България разполага с природен ресурс, който в следващите десетилетия ще бъде все по-търсен.
„Държавите, които имат петрол, продават петрол. Ние имаме вода. Остра нужда имат Гърция и Турция от вода. Трябва да направим така, че да печелим от този ресурс“, посочи Красимир Кумчев, но според него печалбата не е първата задача. „Преди да стигнем до печалбата, трябва да осигурим за нашата земя вода за поливане“, уточни той.
Агроекспертът предлага изработване на национална стратегия за управление на водните ресурси, която да се реализира през следващите 15 години. По думите му тя трябва да започне още сега с пълно обследване на водния потенциал на страната. „Трябва да се съберат хидроинженери, да се обследват всички български реки през февруари, март и април, когато са най-пълноводни, и да се изгради система от множество микроязовири. Големи язовири не ни трябват – имаме достатъчно. Трябва да хванем пролетните води, за да ги използваме през юли и август за напояване, а не да отиват в Турция и Гърция“, коментира Кумчев.
Другият ключов елемент, според него, е изграждането на модерна подземна напоителна мрежа. Кумчев посочва, че това може да стане не с възстановяване на откритите канали на „Напоителни системи“, а с тръби под земята. „Трасетата вече съществуват. Просто по тях трябва да се положат тръби. Така няма да има изпарение, няма да има кражби на вода и ще решим проблема с напояването“, поясни той. Той коментира, че проектът може да бъде сравнен по мащаб със строителството на атомна електроцентрала, но ползите ще бъдат дългосрочни.
Кумчев е убеден, че инвестицията във водна инфраструктура е инвестиция в бъдещето на българското земеделие. „Ако този въпрос го решим, ще успеем да решим продоволствената сигурност за 200 години напред. Нещата вървят натам – който има вода, ще има храна и няма да гладува“, категоричен е агроекспертът. Той посочва като тревожен сигнал и намаляващите нива на подпочвените води, които според него показват, че климатичните промени вече оказват влияние върху водните ресурси на страната.
Според Кумчев, проектът би струвал около 10 – 15 млрд. евро, но ако бъде разпределен във времето, сумата е напълно поносима. „Ако годишно се инвестират около 700 – 800 млн. евро и се планират строителните дейности по региони, е възможно да се реализира този стратегически проект. Ние даваме два милиарда за саниране. Да се смята, че санирането е по-важен приоритет от водата, е глупаво“, смята агроекспертът. По думите му най-важното е още сега да започне проектиране и да бъде изработен национален план, независимо че реализацията ще отнеме повече от един-два управленски мандата. Кумчев коментира темата и в социалните мрежи, където позицията му предизвиква широк обществен интерес, а предложенията му намират подкрепа. „Идеята ми чрез този пост е да изостря вниманието на правителството да не бърза да се споразумява с гърците, защото дългосрочно споразумение, каквото иска премиерът на южната ни съседка Кириакос Мицотакис, може да доведе до стократно по-голяма беда от сделката „Боташ“, заяви Кумчев.
Този текст е създаден по проекта „Медиен мониторинг върху непрозрачни общини в България и разследване на форми на корупция и злоупотреба с власт“ на сдружение „Про веритас“, финансиран от German Marshall Fund. Проектът е съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са само на автора/авторите и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура. Нито Европейският съюз, нито отпускащата помощта институция могат да носят отговорност за тях.
