Снимка: president.bg
„За истината“ препубликува анализ на Емилия Милчева от „Дойче Веле“.
Радев дава за пример САЩ, Китай, Русия. Как ще съчетае тези възгледи със заявката си за „олигархията вън“, която е неразделна част от модела в Русия, или за върховенство на правото, което Тръмп политизира?
В първата реч на Румен Радев, след като излезе от президентството, трудно се разбира доколко е автентичен. Той звучи като лайт вариант на Орбан, Тръмп и Вучич едновременно, с език на суверенизъм, в който Обединена Европа е проблем, силата е аргумент, а хегемоните САЩ, Китай и Русия са модели за подражание.
Радев, който напусна президентската институция на 23 януари, участва в Софийския икономически форум, на който е бил поканен още като държавен глава. В социалните мрежи симпатизанти го критикуваха, че не е бил по-остър към ЕС, а привърженици на европейския консенсус – че следва реториката на авторитарния популизъм.
САЩ, Китай и Русия за пример
Речта на Радев продължи двайсетина минути, а 2/3 от нея бяха посветени на Европа в окото на геополитиката и нейните слабости, последната третина – на българските съдбини. На финала обаче отбеляза ефективността на регионалните взаимодействия и съюзи, като сътрудничеството с Гърция по различни проекти по време на 9-годишния му мандат. „Очаквам тази ос да продължи към Румъния, защото тогава ще е с много по-голям обхват на стабилност и просперитет“, каза той.
Преди да изтече 17-тата минута Радев, дотогава фокусиран върху проблемите на Европа, „прочетени“ през американската Стратегия за национална сигурност, заговори за изгонването на българската олигархия от властта и за върховенството на правото. Структурните проблеми на България бяха декларативно изброени, наред с други като „реално разделение на властите“, „работещо правосъдие“, „демократични пазарни механизми“. За бившия президент така ще „започнем наистина да се интегрираме в ЕС и в еврозоната” – а́ко и влизането там да е било прибързано и с „негативни социални и икономически последици“.
Радев формулира проблемите на Европа по американски прочит и даже предложи решения: повече реализъм и да залага на икономиката, не на „идеологията“ – така правели САЩ, Китай, Русия. За отечеството обаче не е такъв стратег. Дали защото олигархията е неразделна част от онези модели на „силна държава“, които сочи за пример, или защото върховенството на правото е ценност на европейската демокрация, която той критикува? Загадка.
Ще „пресуши ли блатото“ Радев?
Президентът Радев може да мине с бланкетно изброяване на проблемите. Но от политика Радев се очаква програма за справяне с корупцията и изгонването на олигархията.
В предизборната кампания за първия си президентски мандат през 2016 г. Доналд Тръмп обеща „Пресушаване на блатото“ (Drain The Swamp) – борба с лобистите, корумпираните и вашингтонските политици, които продават влияние и услуги. Във втория мандат качи на самолета си най-богатите техномилиардери.
Как ще постъпи Радев? Бизнесът е гъвкав – особено когато зависи от държавата заради ресурса на обществените поръчки, разрешения, регулации, данъчни политики. За разлика от политиците, чийто рейтинг спада, когато се прехвърлят от един в друг политически лагер, за бизнеса важна е адаптацията към новите реалности. Затова към Румен Радев и бъдещата му партия ще се прилепят доста спонсори, а доскорошните им посредници в политиката ще станат излишни.
Върховенство на правото или тръмпистки ред?
Радев дава за пример САЩ, Китай, Русия, които „се ръководят от икономически ползи, а не от идеологически интереси“. Как ще съчетае обаче тези възгледи със заявката си за „олигархията вън“? Особено след като с енергийните, а и не само, интереси на олигархична Русия са обвързани политици и бизнеси в България? Ами върховенството на правото с политизирането на съдебната система и погазване на граждански права, което е стилът на Тръмп, но и на българското статукво. Невъзможно, когато сочиш първоизточника за модел.
„Интересите вече не се крият зад ценностите, дневният ред се определя все повече от САЩ, Китай и Русия, ще има следващи конфликти и сблъсъци, които ще донаместват сферите на влияние“, каза Радев в речта си, апотеоз на правото на силата.
Единственият път, когато спомена думата „демокрация“, беше, за да каже, че Стратегията за национална сигурност на САЩ констатира, че в Европа има криза на демокрацията – освен „икономически упадък, културно обезличаване, политическа нестабилност и демографски разпад“. Не коментира кризата на демокрацията в САЩ, където федералните агенти убиха двама американски граждани в рамките на 14 дни в Минеаполис.
Радев по пътя на Вучич и Орбан
Радев също така удобно подмени принципите на международното право в контекста на войната в Украйна с внушения за идеология, което може да е индикация и за объркаване на назаконността с беззаконието. Според Радев „икономиката се превърна в една от първите жертви на идеологията, защото основните критерии при избор и доставка на енергийни суровини и ресурси вече не са икономическите ползи, а идеологическата коректност“.
Освен че така омаловажи руската агресия, той продължи линията си на противопоставяне, макар и не така открито, на санкциите срещу Русия. ΕС налага санкции, защото е нападната суверенна държава и тази правна рамка съществува независимо от „ляво и дясно“, „свободен пазар срещу държавен контрол“ и други политически вярвания. Добре е европейският политик Радев, който така усърдно чете американски стратегии, да хвърли поглед на Договора за ЕС, където са изброени основните ценности: зачитане на човешкото достойнство, свобода, демокрация, равенство, правова държава и правата на човека, включително на малцинствата.
Но Радев не е първият в Европа, който се обръща към „тримата големи“. Сърбия ще пази приятелството си с Китай, Русия и САЩ, обяви преди половин година сръбският президент Вучич. Сходна реторика има и унгарският премиер Виктор Орбан, който обича да се хвали, че от европейските държави Унгария поддържа най-добри отношения с Вашингтон, Пекин и Москва. Ако това е посоката за Радев, значи зачеркваме върховенството на правото, а олигархията остава.
