Снимка: Скрийншот от видео.
„За истината“ препубликува анализ на „Дойче Веле„.
В Пекин се проведе военен парад по повод 80-годишнината от капитулацията на Япония във Втората световна война. Близо 12 000 войници в парадни униформи, най-модерни оръжейни системи, които могат да се използват по цял свят, а над всичко това – президентът Си Дзинпин като могъщ властелин, който се показва от балкона на площад Тянанмън под огромния портрет на основателя на държавата Мао Цзъдун. Тези кадри обикалят света в днешния знаменателен ден за Китай.
Свидетели на шоуто са 26 държавни и правителствени ръководители от Азия, Близкия изток, Африка и Латинска Америка. А от Европа освен руския президент Владимир Путин пристигнаха словашкият премиер Роберт Фицо и сръбският държавен глава Александър Вучич.
Китай иска да играе по-значителна роля в бъдещия свят
Сигналът е ясен: Китай иска да определя правилата на играта в бъдещия световен ред. „В автокрациите тези военни паради са част от инструментариума, показващ реалната или желаната сила“, казва за ДВ политологът Еберхард Зандшнайдер. „Благодарение на икономическия подем Китай е на път да разшири и международната си роля. Под ръководството на президента Си Дзинпин този процес получи значителен тласък.“
72-годишният държавен ръководител има ясна визия. До 2049 г., когато ще се отбележат 100 години от основаването на републиката, процесите на модернизация трябва да бъдат приключени. БВП на глава от населението (1,4 милиарда души) трябва да достигне нивото на средните индустриални държави. Прогнозите на различни авторитетни консултантски дружества сочат, че след пет или най-късно след 15 години Китай би могъл да надмине САЩ като най-голяма световна икономика.
Китай разширява водещата си роля и политически – в организации като БРИКС или Шанхайската организация за сътрудничество. Чрез инфраструктурния проект „Нов път на коприната“ с включени 153 държави Китай печели все повече привърженици на Запад, както и с икономическия коридор през Пакистан, високоскоростните влакове в Кения и последно с дълбоководното пристанище в Перу.
Паралелен световен ред в глобалния Юг
Китай използва комбинацията от икономика и политика, за да създаде паралелен световен ред в глобалния Юг. Идеите за обществени инфраструктурни проекти се раждат в рамките на правителствени консултации, а държавните китайски банки отпускат заеми, когато Комунистическата партия изисква това за постигане на външнополитическите си цели.
Изискванията по отношение на опазването на околната среда или условията на труд обаче остават в повечето случаи само на хартия. Китайските фирми получават китайски пари в заем от държавата и изпращат китайски строителни работници по цял свят. Дълговете се поемат от партньорските държави – с фатални последици: ръстът на дълговете ги принуждава да се подчиняват на кредитора в Пекин.
А онзи, който подложи на критика нарушенията на човешките права в автономния регион Тибет или сред мюсюлманското малцинство на уйгурите, губи шанса си да остане бизнес партньор. Но който признае Тайван за китайска провинция, получава поръчки – с гаранции за бързо изпълнение и съответните финансови средства.
Този „китайски модел“ е обект на критики в западния свят, но намира все повече привърженици в глобалния Юг. Така например бившият президент на Нигерия Олусегун Обасанджо призова африканските държави да се поучат от „китайския модел“. По неговите думи, забележителният напредък на Китай от последните десетилетия бил „източник на вдъхновение и на шансове за Нигерия и Африка“.
Какви са целите на Си
Целта на Си е да „демократизира“ международните отношения и да се противопостави на „хегемонията“ на САЩ, казва за ДВ анализаторът Клаус Сунг от берлинския мозъчен тръст MERICS. „Това намерение предопределя начина, по който действа Китай в света. Но то не се корени в либералния ред или либералните идеи, а произтича от националните интереси.“
В момента дипломати от китайското външно министерство работят върху план за реформи на „глобалното управление“, защото Китай би искал да поеме водеща роля при „промените и създаването на нови форми на международно управление“. Това било необходимо, тъй като глобалните кризи зачестяват, а съотношението на силите в международен план щяло да се промени.
Както посочва експертът по Китай Зандшнайдер, управляващата от над 70 години Комунистическа партия е създала своеобразна собствена система. И не се меси в политическия ред на останалите държави. „Китай иска да получи това, от което има нужда – най-вече ресурси, а междувременно – и достъп до пазари.“
