„За истината“ препубликува анализ на Ивайло Нойзи Цветков от „Дойче Веле“.
Този текст ще е тъжен, предупреждавам. Защото ще поговорим за новата открита и видима неграмотност, която вече е почти официализирана заради прословутата дигитална революция и начина, по който се пише в чатовете, социалните мрежи и т.н.
Старата, в края на соца, беше някак скрита. Първо, заради самото естество на тоталитарния издъхващ режим, и второ, очевидно, защото далеч не беше на такъв обществен показ. Чак по-късно осъзнахме, че има вид „наследственост“ в тези процеси, но бързам да оневиня и министерството на образованието, и мнозината чудесни учители по български още от четвърти клас, защото маелстрьомът на соцмрежите завихри и продължава да завихря едно общо падение на грамотността. А винаги съм смятал, че рудиментарната грамотност, с изключение на „младежките“ начини, LOL-ове и говор в последните две десетилетия, е лакмус за всякакъв вид окултуреност. И оттам – какво е обобщеното ни ниво като нация.
Защо пък трябва да сме грамотни ли?
За мен да пишеш неграмотно е като да имаш сериозни пропуски в личната хигиена. В този смисъл отговарям на прословутия профил „Grammar Nazi“, но повярвайте, не съм. Възпалява ме единствено споменатото неусетно официализиране на неграмотността, плюс шегите тип „ето ти запетаите, сложи си ги където намериш за добре“.
Тоест без да съм непременно grammar-полицай: оказа се, че хората на възраст между 30 и 50 днес не знаят много за пунктуацията и базовата грамотност. Оттам пък поколението Z, да не говорим за Alpha, съвсем го подкараха на въпреки и това дори не им е тема.
Защо пъктрябва да сме грамотни, ще попитат мнозина от вас. То и така си вървят нещата, никой видимо не се сърди, затова ще опитам през метасмисъла: да спазваш правилата на българския език свещени може да се отнесе към нелошата идея за спазването на правилата по принцип. А ние, както е забелязал още Хаджийски, не сме много по правилата. Не е само у нас, разбира се, но ние като че днес правим пълен кръг от неграмотния овчар Джендо, който се самообразова, самопострои и порасна на няколко века, превръщайки се в Захарий Стоянов, до типизирани мнения в стил „е какво пък толкова“.
Как да възстановим изгубеното, ако въобще е възможно? По моему в семейството, а не изцяло в училището, особено при най-младите (дъщеря ми Анна, на 16, пише по-добре и правилно на български от повечето „колеги журналисти“, макар да е във френски лицей). Във всичките си чатове с нея (на български), аз поправях и поправях, с риск да бъда най-досадният баща на света. И аргументът, че тя вероятно няма да живее в България, не ме отказва. Не от „варненски“ патриотизъм, а просто защото съм израснал в среда, в която да не се пише правилно беше срамно.
Ето, това се е загубило – вече не е срамно да си неграмотен, напротив. Всички са чил и „кво толкова, нали се разбрахме“.
Харесва ми (и основно ме разсмива) как в соцмрежите вече не смятат грамотността за добродетел. Но не ми харесва как тя вече е нова нормалност. И как пропуските там се отразяват и политически.
Ако не им е важно къде са запетаите или пълният член, това са хора, предоминантно, които рисуват за себе си непонятна картина. Това в политически смисъл е общност, която или не гласува, или не внимава в демократичните жестове. Общност, която лесно може да бъде въвлечена в пропаганда, без запетаите.
А най-новата неграмотност? Тя днес е предимно младежка. Вече никой не следи за никаква пунктуация или пълен член, и обратното вече е абсолютен жест на крайното. Интересното е, че само хора без базова грамотност казват, че нямало смисъл от пълния член и т.н. Почти като една шега от късния соц, в която само хора от провинцията казваха, че няма значение дали си от София.
Да обобщим: благодарение на социалните мрежи вече няма правилно писане, но реално го нямаше и преди това. Но все пак, все пак.
Докога необразованите ще решават съдбата на България?
И не е само до запетаите. Това не е малък проблем, защото неграмотното мнозинство (в социалната стратификация далеч над неуките малцинства) решава. Да, не е мнозинство от гледна точка на ЦИК, но неграмотността означава и тежка необразованост.
Докога тежко необразованите ще решават съдбата на България? Включително лошо образованите във властта и парламента? Цял живот ли?
Хайде поне един нов Захарий. Той може и да не е падал в реката Костина, приток на Бели Вит, може просто да е сносен държавник след това.
И този нов Захарий да е светлият лъч на грамотността, хем в буквален, хем в метасмисъл.
Защото сегашната власт има чиста полза от неграмотността.
