„За истината“ препубликува анализ на Видка Атанасова от „Свободна Европа„.
Никой не вярваше, че военната подготовка в училищата може да се върне. Но тя е факт. Сега, в 21 век, министърът на образованието предлага задължителни часове по религия, възпитание в родолюбие и добродетели. Иска да възкреси още нещо от миналото – оценката по дисциплина.
Военна подготовка, възпитание в родолюбие и добродетели, а скоро и задължителен час по религия, и оценка за дисциплина.
Това е представата за българско училище в 21 век. Военното обучение гимназистите имат от години (предмет „Защита на отечеството“). Останалите идеи са напът да бъдат реализирани.
Ще има и повече часове по математика и природни науки – все пак живеем в 21 век. Плюс матура – в бъдеще.
Логиката на оглавяваното от Красимир Вълчев (ГЕРБ) Министерство на науката и образованието (МОН) изглежда е следната:
- Има непослушни ученици. Затова всички получават оценка за дисциплина.
- Има неморални ученици и недобри хора. Затова – задължителен час по религия и добродетели за всички.
„Това е начин (…) да направим децата добри хора“, казва Вълчев.
„Ако детето или родителят не желае да избере с елементи на конфесионално (което се отнася до вероизповеданието – бел. ред.) образование, ще има възможност да избере без такива елементи – етика, философия, история на религиите. Но пак ще бъде час по възпитание в добро“, добавя той.
Експерти обаче казват, че часовете по религия и оценките по дисциплина не са решение, но може да бъдат проблем.
Кой иска час по религия?
Идеята на Вълчев идва наред с предложения за въвеждане на предмет по „родолюбие и родова памет“ и предложения за налагане на оценки за дисциплина.
Той неведнъж е казвал, че училището трябва да възпитава и в патриотизъм.
Изначален застъпник на обучението по религия са Българската православна църква (БПЦ) и патриархът.
Още след интронизацията си през 2024 г. Даниил каза, че е „много важно да се въведе предметът „Религия и православие“.
След среща с Даниил Вълчев се обяви за по-задълбочено „сътрудничество“ между МОН и БПЦ и каза, че ще предложи задължително изучаване на религия.
„Това е начин и да обединим усилията си с вероизповеданията, с БПЦ най-вече, да направим децата добри хора. Това не си противоречи с това децата да бъдат знаещи“, каза министърът.
„На какво основание приемаме, че добродетели се възпитават само през призмата на религията“, каза пред Свободна Европа Ирина Манушева, философ, преводач и застъпник за реформа в образованието.
„Внушението, че моралът е изключителен прерогатив на религията, е не просто необосновано, но е опасно и неморално.“
Манушева е автор на петиция срещу въвеждане на задължително религиозно обучение. В нея се напомня, че българското образование е светско и „задължителен час по религия би подронил облика на училището, чиято мисия е да предоставя съвременни научни знания“.
„Да си мислим, че добродетели и ценности се насаждат механично, чрез задължително „обучение“, е не просто несъстоятелно, но твърде опасно. Съществува риск подобно начинание да произведе тъкмо обратен на желания ефект“, казва тя.
Религия се изучава и сега – православно християнство, ислям и неконфесионално (което не се отнася до вероизповеданието – бел. ред.) обучение – но като факултативен и избираем предмет. През настоящата учебна година в 147 училища (без духовните) се изучава „Религия“, казаха от МОН пред Свободна Европа. Учебниците са написани от БПЦ и одобрени от министерството.
Манушева е автор на петиция срещу въвеждане на задължително религиозно обучение. В нея се напомня, че българското образование е светско и „задължителен час по религия би подронил облика на училището, чиято мисия е да предоставя съвременни научни знания“.
„Да си мислим, че добродетели и ценности се насаждат механично, чрез задължително „обучение“, е не просто несъстоятелно, но твърде опасно. Съществува риск подобно начинание да произведе тъкмо обратен на желания ефект“, казва тя.
Религия се изучава и сега – православно християнство, ислям и неконфесионално (което не се отнася до вероизповеданието – бел. ред.) обучение – но като факултативен и избираем предмет. През настоящата учебна година в 147 училища (без духовните) се изучава „Религия“, казаха от МОН пред Свободна Европа. Учебниците са написани от БПЦ и одобрени от министерството.
„Ако искаме адекватна, емоционално развиваща и грижеща се за нуждите на децата среда, е крайно време да оставим всички остарели похвати от дълбокото минало с дъх на социализъм“, каза пред Свободна Европа психоложката Яна Алексиева.
Наказания за учениците има и в момента: забележка, мъмрене, предупреждение за преместване в друга паралелка, за преместване в друго училище и самото преместване.
Как се „формират“ чувства?
Идеите за час по религия, родолюбие и оценка за дисциплина идват и с нова концепция на МОН за учебните програми.
„Основна цел на образователната система е да възпита децата в национално самосъзнание, човешки добродетели, граждански ценности и личностни качества“, пише в нея.
Чрез нови учебни програми МОН казва, че ще реализира целите и на готовата от 2019 г. Стратегия за възпитателната работа.
Сред въпросните цели срещаме:
- превенция спрямо поведенчески прояви на национален нихилизъм;
- формиране на патриотични чувства, патриотични нагласи, патриотично самосъзнание и национална идентичност;
- формиране на позитивно отношение към историята на българската нация;
- личността на учителя като основен възпитателен фактор.
Още при обсъждането на стратегията неправителствената организация Национална мрежа за децата излезе с критично становище.
Специалистите предупредиха, че тя връща България към тоталитарното общество, защото „почива на фундаментално погрешна концепция, която изкуствено разделя знанията, уменията и ценностните нагласи, възпитанието от образованието в надживели времето си парадигми от средата на миналия век“.
Как е възможно да се формират чувства, след като те са комплексен резултат от средата и не могат да бъдат цел на дадено въздействие, пита организацията.
Матура по математика?
Международни тестове като PISA, и вътрешните оценявания показват, че учениците в България имат затруднения с математиката и природните науки.
Сега МОН иска да увеличи броя часове по тези дисциплини.
„Математиката и природните науки ще бъдат в основата на бъдещите професии. Защото математиката развива (…) умения ключови за 21 век“, казва Вълчев.
Но към това добавя, че е добра идея да се въведе задължителна матура по математика.
Той вижда „голям смисъл“ от матура по математика в 12 клас, отколкото външно оценяване по български и математика в 10 клас. Вълчев казва това пред в. „Труд“. Идеята се обсъжда в МОН, но „матура по математика няма да има скоро“, успокои той в интервю за БНТ.
След 12 клас учениците държат задължителна матура по български език и втора задължителна – по избор. Общо около 20 хил. зрелостници годишно избират чужд език и само около 2 хил. – математика. Химия и физика – едва около 200.
Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
