Снимка: Валентина Иванова – Минчева
Николакозлевското село Вълнари днес е тъжен пример за икономическия упадък и демографската криза в Шуменска област. Първите сведения за селището датират след Освобождението през 1878 г. и сочат, че дълго време жителите му са били само от турски произход. Български семейства започват да се заселват след 1832 г. от Върбица, от Варненско и Провадийско, по-късно има група преселници от село Главан, Старозагорско. В този период селото наброява около 300 къщи, от които 19 са български.
Сега Вълнари е най-голямото село в община Никола Козлево, в която сега живеят /по данни на НСИ/ под 6 000 души.
Община Никола Козлево, най-бедната в Шуменска област, разчита на държавни субсидии и еврофинансиране
Населението в района продължава драстично да намалява поради липсата на поминък за хората в активна възраст, особено за младите, които след 18-20-годишна възраст емигрират в чужбина или се реализират в големи строителни и промишлени обекти в София, Варна, Шумен.
Заради масовата емиграция, на изпитание е поставено и съществуването на основното училище „Христо Ботев” в с. Вълнари, в което има едва 56 деца от първи до седми клас. Това е тема на почти всички заседания на общинския съвет в Никола Козлево, на които се гласуват средства за училища и детски градини, за транспорта на пътуващите ученици и учители, за подпомагане на социално слаби семейства с деца.
Снимка: Валентина Иванова – Минчева
Разговаряхме с директора на селското училище Господин Господинов, свидетел на демографската криза от началото на прехода. Той е роден в с. Вълнари, завършил е педагогика в шуменския университет „Епископ Константин Преславски”, магистратура „Маркетинг и връзки с обществеността в образованието, науката и културата” във ВСУ „Черноризец Храбър” и „Публична администрация” в Икономическия университет във Варна. Има няколко следдипломни квалификации, но не е напускал родното си село.
Започва работа като учител преди повече от 40 години, през 1982 г., когато във Вълнари има 350 ученици. След като преподава девет години, през 1992 г. е назначен с конкурс за директор. Тогава учениците вече са намалели на 150.
Десетки обществени сгради тънат в разруха из обезлюдените села на Лудогорието
През 2018 г. броят им пада на 89, а сега в основното училище има само 56 ученици. Първокласниците са едва трима и заедно с още трима ученици от трети клас учат в слята паралелка с общо 6 деца. В останалите паралелки има от 8 до 11 деца.
След седми клас местните ученици напускат селото и отиват да учат в професионалните гимназии в Нови пазар и Шумен, в СУ „Цанко Церковски” в Никола Козлево. Във връзка с масовия отлив на деца, директорът е изпратил сигнално писмо до МОН, комисията по образование в парламента, Съюза на работодателите в системата на просветата. Казва, че не е получил никаква подкрепа, становище, работна среща с училищните директори за ситуацията, която заплашва съществуването на училищата в малките населени места.
Снимка: Валентина Иванова – Минчева
Според Господинов, проблемът е, че не се регулира движението на децата от едно населено място към друго в рамките на една община и между две и повече общини. В докладната си Господин Господинов пише: „Този проблем стана крещящ след приемането на новия закон. Имайки предвид демографската криза, която доведе до обезлюдяването на малките населени места, проблемът блесна и ще доведе до закриване на училищата! В тази връзка ви предлагам да бъде преразгледан законът в тази му част и да бъдат предприети мерки, които да гарантират запазването на училищата в малките населени места, строени от дарения от дедите ни и запазване на правото на равен достъп до образование. Позволявам си да предложа райониране, да се забрани да се заплащат пътните разходи на учениците от собствените приходи, които нямат целеви характер и се използват с такава цел за пътуване на учениците от едно населено място до друго. Поставям въпроса и оставям на законодателят да вземе най-правилното решение в името на българското образование”.
Цялата ромска махала в село Вълнари се е изселила в чужбина, където семействата работят от години. Едва 20 деца от ромския етнос са останали в местното училище. В детската градина има три групи деца. Осем от тях наесен ще бъдат първокласници, но не всички ще искат да учат в местното училище и вероятно пак ще се формира слята паралелка.
Договори за милиони са сключени в 59-ата минута преди смяната на властта в Никола Козлево
Педагогическият колектив в училището е от 12 учители, повечето от които пътуват от Нови пазар, Каспичан и Шумен. Те са добри професионалисти, доказват проверките на Регионалното управление на образованието в Шумен. Господин Господинов, който е посещавал Испания и има поглед от образователната система там, коментира: „Там местната власт, кметовете, не са месят на учителите и директорите на училища както при нас. Там няма политика. А тук всичко е политика! В българското училище има много формалности, много бюрокрация, много писане, справки, отчети. Не остава достатъчно време за работа с децата. А това е основното, защото нашите деца са билингви, българският език не им е майчин, не го владеят добре. Те посещават редовно училище и родителите са заинтересовани да не отсъстват от занятията. Но извън учебния процес децата не говорят на български език. Затова диференцирането на минималния брой паралелки трябва да бъде според категорията на общината“, убеден е директорът на селското училище.
Той алармира, че съществуването на училището във Вълнари е поставено под въпрос. „Даваме безплатни закуски, но не можем да осигуряваме обяд, защото нямаме никакви приходи. Училището има 720 декара земи, но общинската администрация не ни ги дава, както е по закон. Вече 30 години общината ги стопанисва и отдава под аренда, ние не знаем какви са приходите от тях“, казва Господин Господинов.
Той обяснява, че миналата година общинската администрация им е отпуснала 20 000 лв., за да актуализират заплатите на учителите в края на учебната година, но не знае откъде са средствата.
„Усвояване на средства по проект“ – за трагедията на селското здравеопазване в Делиормана
„В същата несправедлива ситуация е и основното училище „Христо Ботев” в с. Църквица, което има около 500 декара земеделска земя, но не може да се разпорежда с тях“, заяви Господинов и дава пример с училищата в селата Никола Козлево и Пет могили, чиито земи не са отнети и с приходите от тях се подпомага издръжката на учебната база.
„Вече 30 години ние сме лишени от собствените си училищни земи! Министерството на образованието трябва да застави общините да върнат земите на училищата!“, настоява училищният директор. Той коментира, че кметствата са първостепенен разпоредител на училищните бюджети и се намесват в разпределението на парите.
Чл. 293 от Закона за предучилищното и училищно образование казва: „Собствените приходи на държавните и общинските детски градини, училища и центрове за подкрепа за личностно развитие са: 1. приходите от наем на недвижими имоти и движими вещи; 2. приходите от собствени земеделски земи и гори; 3. приходите от права на интелектуална собственост; 4. приходите от реализация на продукция и услуги от практическо обучение; 5. приходите от дарения и завещания; 6. други приходи, определени с нормативен акт”.
Училищата в Шуменска област са водили юридически битки, докато възстановят собствените си земи, за да имат приходи за ремонт и подобряване на базата си. Защо областната администрация и Регионалното управление на образованието в Шумен не се намесят в защита на тези училища, които не могат да ползват собствените си земи, пита Костадинов.
Строг отчет за общинското имущество поискаха съветниците в Никола Козлево
Последният голям ремонт на училището в с. Вълнари е бил през 2009 г. Тогава, с проект за 900 000 лв., е възстановен физкултурният салон, изгорял през 1995 г. при инцидент. Преди две години са изградени вътрешни тоалетни в училището.
Месечната издръжка на селското училище е 44 000 лв., която след 1 април пада на 39 000 лв. Младши учител получава заплата 1 857 лв., старши учител – 1 911 лв. Възнагражденията са добри, но намаляването на децата заплашва съществуването на самото училище, открито през 1923 г. като начално. През 1935 г. е било построено ново училище. През 1945 г. в село Вълнари е имало общо 407 домакинства, от които около 100 са българските и 307 турските домакинства. Жителите са около 4000 души.
Две исторически събития стопяват населението в този край – масовото изселване на българските турци през 1989 г. и закриването на селскостопански кооперации, шивашки цехове, преработвателни и търговски обекти, в резултат на което жителите емигрират на Запад.
С приходи от собствени земи читалището в село Никола Козлево се обновява
Сега основен работодател е общината – кметства, училища, детски градини, домашен социален патронаж, общинското предприятие „Никола Козлево” за строителство и екология, горското стопанство и сезонната работа при арендаторите на земя. Няма стратегия за икономическото развитие на общини като Никола Козлево. Нито от държавата, нито на ниво областна администрация! Инвеститорите трудно намират квалифицирана работна ръка дори в градовете в региона, а за селските общини няма конкретна икономическа визия. Затова тъжните прогнози на местните хора са, че до 5-6 години всички ученици от общината ще учат само в едно средищно училище – СУ „Цанко Церковски” в Никола Козлево, а останалите просто ще затворят врати.
Този текст е създаден в рамките на проекта „Разкриване на злоупотреби в местното самоуправление в периферните и селските общини на Североизточна България“ на сдружение „Про веритас“, финансиран от German Marshall Fund.
