„За истината“ препубликува анализ на Веселин Желев от „Клуб Z„.
Най-лесното нещо в българската журналистика е да се възмутиш от Бойко Борисов. Правил съм го стотици пъти.
По-трудно е да обясниш защо, въпреки възмущението у част от публиката, той продължава да печели избори.
Краткият отговор е: Защото той не се интересува от възмутените, които така или иначе няма да гласуват за него, а от другите, които ще му дадат гласа си.
„Ту-туу“, звукоподражателното междуметие, с което лидерът на ГЕРБ илюстрира чудото на Възкресението, събуди много праведно интелектуалско възмущение, както и подигравки в социалните мрежи.
Изкушен съм да предвидя, че всички те ще бъдат забравени, но „Ту-туу“ ще се помни.
Психолози и социолози ще ви обяснят по-добре от мене защо хората обичат и помнят неща, които обикновено наричаме „глупости“, а се отегчават от други, за които има съгласие, че са „сериозни“ и „важни“.
Вероятно обяснението е същото като това защо отличниците не са най-популярните личности в класа. Или защо „Ергенът“, „Капките“, „Биг брадър“ се радват на масов интерес, а дискусиите за Европа – на мижав. Или защо американците преизбраха Тръмп, след като ги посъветва да пият белина.
Борисов не може да ви изнесе богословска лекция за Възкресението, но той има природна дарба да разбира публиката си по-добре от най-маститите лектори. Той говори на слушателите си като на деца. И ако помислите за междуметието му от тази гледна точка, може да се окаже, че то е съвсем намясто. Голяма разлика с „вие сте прости и аз съм прост“ няма.
„Ту-туу“ онагледява като художник наивист и изнедатата на Тома Неверни, и разстоянието между небето и земята, между горе и долу, между живота и смъртта. „Образованците“ може да го презират, но хората го разбират. И точно тези хора печелят изборите.
Специалистът може да си позволи да пише или да говори за подготвена публика с определени интереси. Политикът няма този лукс – той трябва да има контакт с колкото може повече хора. Ако си позволи да говори само за себеподобни, се обрича на сектантство. Като многобройните ни файтон-партийки, които в коалиции по три-четири едва прескачат 4-процентовата бариера.
В една голяма информационна агенция, като ме учеха как се пише новина, ми казаха: „Напиши я като за деца“. Т.е. като за хора, които за първи път чуват това, което им разказваш. Това е гаранция, че новината може да бъде разбрана, т.е. да се продаде по цялото земно кълбо.
Ако „Ту-туу“ помага за целта, значи – „Ту-туу“.
Борисов твърди, че не е популист и съм го чувал да обвинява свои опоненти в популизъм. Затова няма да напиша, че е популист.
Той води системна, дясноцентристка, народна партия и вероятно повече му отива българското прилагателно „народняк“. Като такъв за него е политически жизненоважно да се отграничи от елита, за да си изгражда образ на човек от „народа“.
Ако цената за това е „Ту-туу“ (с всичките му последствия), той я плаща, без да се замисля. Всъщност, не съм сигурен, че си прави такива сметки. На него „Ту-туу“ изглежда му идва отвътре. Роден е народняк и говори пред камера, все едно че няма камера, а опитът показва, че това го сближава с публиката.
Сравнете го за момент с Иван Костов, който направи реформите, вкарали България в НАТО и в Европейския съюз, когото международните медии описваха като „no-nonsense speaker“ (англ. оратор, който не говори никога глупости – б.а.) и който си тръгна от политиката намразен и неразбран от мнозина.
На Костов липсваше точно Борисовото „Ту-туу“, нещо като „спунк“-а на Пипи Дългото Чорапче. Костов не искаше да бъде човек от народа и му се сърдеше, че не разбира правилните неща, които правеше. Костов изглежда си вярваше, че истината и знанието сами по себе си овластяват и поради тази си заблуда загуби изборите през 2001 г. от царя, политическия баща на Борисов.
Ако възходът на популизма (ляв и десен) в Европа още не ни е научил на нещо, то изглежда е, че дървеният политически език и елитарният дискурс отчуждават публиката и я подаряват на популистите, които винаги са разбираеми и дори понякога – забавни. В това заслужават да бъдат за пример. Не в лъжите, клеветите и обидите.
Затова, които наистина искат да управляват България, трябва да са готови и на „Ту-туу“. Иначе Борисов ще се появи по телевизора в изборната нощ и ще им каже: „Ту-туу. Пак ви бих…“
