Тунелът под връх Шипка ще бъде с една транспортна тръба с две ленти за движение – по една във всяка посока, както е предвидено в заданието към договора за инженеринг (проектиране и строителство).
Това отговори министърът на регионалното развитие Иван Иванов на въпрос от народния представител Йордан Иванов (ПП-ДБ).
Проектът, обяснява министър Иванов, е разработен на базата на извършените през годините проучвания и отговаря на всички нормативни изисквания, без да е установена необходимост от преработка.
Въпросът на депутата е провокиран от вероятността движението от Северна към Южна България и обратно да бъде спряно при аварирало превозно средство или инцидент, както и с оглед безопасността на пътуващите.
Ще бъде изградена успоредна аварийна галерия
Тя ще служи за пешеходна евакуация, както и за достъп на специализирани автомобили на аварийните и медицински служби. Двете тръби ще бъдат свързани чрез 12 напречни галерии на всеки 250 метра. Осем от тях ще бъдат предназначени само за пешеходци, а четири ще позволяват и преминаване на аварийни превозни средства, посочва в отговора си МРРБ-министърът.
За експлоатацията и безопасността на тунела ще бъдат изградени съвременни системи за вентилация, осветление (включително аварийно и предпортално), пътна сигнализация, видеонаблюдение, водоснабдяване и противопожарна защита, допълват от Агенция „Пътна инфраструктура“.
Най-дългият тунел в България ще е 3.22 км.
ще бъдат изградени още четири тунела, съответно 171 м, 240 м, 90 м и 290 м. Ще бъдат построени шест моста и един подлез, дванайсет армирани насипи, една стоманобетонова подпорна стена, една стоманобетонова укрепителна стена.
През октомври 2019 г. Агенция „Пътна инфраструктура“ стартира тръжна процедура за избор на изпълнител на тунела под Шипка. Стойността на обществената поръчка е малко над 267 млн. лв. без ДДС.
Тя предвижда изграждането на участък с дължина 10,5 км, от които 7,6 км ново строителство, а 2,9 км реконструкция на съществуващия път I-5 Габрово – Казанлък.
Тунелът под вр. Шипка ще се намира на 1 км западно от прохода Шипка и на 1 км източно от връх Малуша. Северната част на тунела ще бъде в област Габрово, а южната в област Стара Загора.
Тази година идеята за изграждане на тунел под връх Шипка стана на 128 години.
Какво се случи дотук с още непроектирания тунел?
През 2009 г. започва процедура за изработване на план за управление на природен парк „Българка“. Планът, който по-късно ще се превърне в пречка за започване строителството на тунела, е завършен през 2014 г. През следващата година е внесен за обсъждане и приет от Екологичния съвет, но остава „замразен“ години наред.
През октомври 2019 г. Агенция „Пътна инфраструктура“ стартира обществена поръчка за инженеринг (проектиране и строителство) на тунела. Стойността й е над 267 млн. лв. без ДДС.
През декември 2021 г. правителството приема плана за управление на парк „Българка“, с което на практика блокира строителството.
На 13 юни 2022 г. започва да тече договорът с избрания изпълнител за проектиране и строителство. Срокът за проектиране е 240 дни, но през януари 2023 г. е удължен с 192 дни заради пропуски в идейния проект и изходните данни, а през юни същата година срокът е удължен за втори път с още 194 дни, заради грешки в кадастралните карти на Габрово и Стара Загора.
Същата година Административен съд София-град отменя по жалба на кмета на Габрово решението на МС за приемане на плана за парк „Българка“, а през април 2024 г. Върховният административен съд окончателно потвърждава отмяната. Падането на плана премахва основната пречка пред тунела.
В бъджета на държавата за 2024 г. са заложени 36 млн. лв. за започване на строителството, което е 10% от стойността на проекта, но тогавашният министър на регионалното развитие прогнозира, че строителство няма да започне.
Тунелът се финансира със средства от ОП „Транспортна свързаност“ 2021 – 2027 г.
