
Снимка: „За истината“
Стоманобетонни греди с корозирала армировка, течове през 170-годишния каменен свод на Колю Фичето и четири години чакане за административен параф. Това е равносметката от казуса с моста над река Росица в Севлиево (при км 6+105 на път III-404), който се превърна в показателен пример за държавно бездействие.
Докато по ключовото трасе към Велико Търново всекидневно преминава интензивен трафик, институциите продължават да водят с години преписки относно статута на съоръжението.
Диагнозата, която никой не чу
Още през април 2018 г. Институтът за пътища и мостове излиза със становище относно експлоатационното състояние на моста. Становището е адресирано до директора на Областното пътно управление в Габрово и директора на дирекция „Поддържане на пътната инфраструктура“ към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) и в него състоянието на моста е определено като влошено. В същото становище констатациите на експертите сочат твърде сериозни с оглед безопасността на съоръжението проблеми:
– заплаха за безопасността на движението, тъй като стоманеният парапет е деформиран и силно корозирал, с което не се осигурява безопасността на трафика и пешеходците;
– риск от пътни инциденти, тъй като асфалтовата настилка е в лошо състояние, с множество дупки, надлъжни и напречни пукнатини, като се наблюдават и пропадания зад устоите;
– компрометирано отводняване, в резултат на запушени оводнители, без решетки и удължителни тръби. Така повърхностните води образуват локви и се изливат през корнизните панели, причинявайки тяхното обрушване;
– повреди по носещата конструкция, чийто основен причинител са постоянните течове през амортизираната хидроизолация и фуги. В резултат има силно обрушено бетонно покритие и открита, силно корозирала носеща армировка по главните и напречните греди (с видимо намален диаметър на прътите).
– засегнат е свод на Кольо Фичев, заради течове през каменния свод, разфугиране на каменната зидария и израстване на растителност по челните стени.

Снимка: „За истината“
Заключенията сочат, че повредите са засегнали тогава в малка степен носещата способност, но значително са увредили дълготрайността на мостовата конструкция.
Козметика вместо реална конструкция
Вместо АПИ и Община Севлиево да задвижат конструктивното укрепване, през следващите четири години усилията се насочват към повърхностни подобрения. Общината подготвя проект за тротоари, ново осветление и монтаж на статуите на лъвовете. Така отгоре мостът придобива що-годе обновен вид, но под пътното платно носещите греди продължават да подгизват и да губят носеща способност.
АПИ се задейства
През 2022 г. в АПИ бяха отворени офертите на кандидатите да изготвят техническия проект за основен ремонт на моста в Севлиево. Това е първата и задължителна стъпка за предприемането на строителни работи. След обстойния оглед обаче става ясно, че влагата е свършила своето и проектантът определя състоянието на съоръжението за толкова компрометирано, че предлага цялостна подмяна на връхната конструкция на удължената част от моста. Това е частта извън оригиналният градеж на Колю Фичето. Първоначално мостът е бил с дължина 110 м., но през 1939 г. е удължен до 185 м, а през 1972 г. е уширен до габарит 18,65 м с 4 ленти за движение – по две във всяка посока, и два тротоара.
Ремонт на паметник на културата се оказа проблем
Понеже съоръжението е паметник на културата, Министерството на културата изисква проектът да се изготви под прякото ръководство на лицензирани реставратори и настоява за специфично съгласуване на всяка фаза. Тук вече трябва да се произнесат от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), но оттам очевидно не бързат. Отказаха отговор и на „За истината“ на изпратени през юли 2025 г. въпроси, зададени по Закона за достъп до обществена информация. Въпросите трябваше да изяснят на коя дата е внесен в НИНКН за съгласуване проектът за ремонт на моста и какво е направено до момента от института. Оттам обаче сметнаха, че не дължат тази информация и отказаха да я предоставят.
Докъде е градежът на Колю Фичето и откъде е достроено
Изясняването на това коя част от моста е културната ценност, т.е. автентичния градеж на Колю Фичето, се оказа препъни камъкът в придвижване на проекта към следващата му фаза. Това обясниха от Агенция „Пътна инфраструктура“ през април 2025 г. в отговори на въпроси, зададени от „За истината“.
Защо е нужно това да бъде изяснено? Защото в списъка на недвижимите културни ценности мостът е записан като един, т.е. там не е разделен на оригинален градеж на възрожденския майстор и достроявана част. Затова архитектите трябва да се произнесат по коя точно част от него да се работи според изискванията на Закона за културното наследство и къде да се действа според правилата на пътното строителство.
Така докато АПИ, Министерството на културата и НИНКН продължават своя административен пинг-понг за това докъде точно започва делото на Колю Фичето, времето и речната вода продължават да рушат съоръжението.
За всичко това в „За истината“ е писано и досега. Няма промяна в обстоятелствата, но след жестоката катастрофа на автомагистрала „Тракия“, когато всички говорят за пътна безопасност, един опасен мост със силно влошени експлоатационни показатели, е риск за преминаващите по него пешеходци и автомобили. Темата отново беше повдигната от един млад архитекст, Жана Янкова, която е родом от Севлиево и очевидно не й е бизразлично какво се случва в града. С пост във „Фейсбук“ тя опитва да заотстри вниманието на институциите към отлагания осма година ремонт на моста в Севлиево.
Тя пита:
Защо при направен конструктивен анализ с установени явни проблеми при носимоспособността и цялостното обезопасяване на движението, вече 8 години няма никакъв резултат? Въпреки това по моста редовно преминават коли, деца, автобуси и не е спрян за движение.
При неотложен ремонт на съоръжение, евентуално застрашаващо човешки животи, защо от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) не правят необходимите анализи и експертизи, с цел да задвижат нещата по-бързо?
Защо Община Севлиево и кмета не дават гласност на проблема и не натискат институциите за резултати?
И най-важното: Трябва ли да се случи поредната трагедия, за да се обърне внимание и на този случай?
На ход отново са институциите. Защото каменният мост на Колю Фичето е устоял на приливите на река Росица в три исторически епохи, но по всичко личи, че ако нещо се случи с него, то ще е защото не е устоял на българската административна мудност.













