Снимка: Димитър Пецов
На последното заседание на Общински съвет Силистра беше прието решение за замяна на общински имот срещу частен с доплащане. Сделката предизвика много спорове както заради начина, по който се стигна до нейното приемане, така и заради лицето, с която Общината искаше да я сключи. Тя предлагаше замяна на общинска сграда от 185 кв.м., която е част от общински имот с размер малко на 1 дка, за частен имот от 120 кв.м., върху който се намира автобусна спирка. Замяната привидно се обосноваваше с необходимостта на общината от спирка, която да е част от бъдещия идустриален парк в промишлената зона на Силистра.
Преди да се стигне до това решение обаче, през ноември 2025 г. беше внесено първо предложение за смяна на статута на общинския имот от публична частна собственост в общинска частна собственост. На базата на предишните практики още тогава възникна съмнение, че имотът се подготвя за разпореждане и че най-вероятно решението е схема за по-нататъшно придобиване от някого, който вече е заявил интерес.
В комисията по общинска собственост представителят на общинска администрация главен специалист по “Актуване и водене на регистри” Петя Върбанова твърдеше, че такъв интерес не е бил заявен, а статутът се променя: „Защото тя (сградата – б.ред.) вече няма характер на публична собственост и сме длъжни по закон да го сменим.“
Дотогава сградата се управляваше от Професионалната земеделска гимназия, но се отдаваше под наем като работилница на частно лице. Директорът на Земеделската гимназия беше посочил в докладната си, че няма възможност да стопанисва сградата, затова иска тя да премине в собственост на Общината.
Решението не беше прието от Общинския съвет на заседанието през октомври 2025 г., но впоследствие беше внесено отново от кмета на заседанието през ноември и тогава беше одобрено. Тази упоритост при внасянето също беше червен флаг, че имотът се подготвя за някого. В комисията по общинска собственост, при внасянето вторият път беше заявено отново от г-жа Петя Върбанова: „Ако не сменим характера на сградата от публична в частна, следва да освидетелстваме сградата и да я съборим. Затова я внасяме отново.“ В отговор на въпроси от страна на общински съветници дали има проявен инвестиционен интерес, беше заявено, че такъв към него момент няма проявен и Общината няма намерение да се разпорежда с имота, а да го запази и ремонтира.
Преди сесията на общинския съвет през юли тази година обаче, беше внесена докладна записка с предложение за замяна на имота, срещу което общината получава имот от 120 кв.м., заедно с автобусната спирка върху него. Докладната отново не беше обоснована с нечий инвестиционен интерес, а с интереса на общината да използва въпросната спирка по пътя към бъдещия индустриален парк в промишлената зона на Силистра.
Оказва се обаче, че инвестиционен интерес има, и той не е на случаен човек
Имотът, върху който е спирката е част от по-голям имот, който е собственост на брата на председателя на Общински съвет Силистра Димитър Трендафилов – Михаил Трендафилов Михайлов.
Както ще се окаже, именно той е проявил инвестиционен интерес към придобиване на общинския имот още през 2025 г. Той самият е бил наемател на сградата в него години наред, но от 20 години досега по документи Общината я отдава на друг наемател.
Според Михаил Трендафилов, той е е стопанисвал имота през всичките тези години. Въпреки че по документи наемателят се оказва друг, той твърди, че са си делили наема и е правил подобрения по имота. През 2025 г. брат му – Димитър Трендафилов – председател на Общинския съвет, му се обадил, че от Общината има протокол за събаряне на сградата. Тогава той решил да търси начин да придобие имота.
Интервю с Михаил Трендафилов ТУК
Така се стига до предложението за замяна
Предложението предвижда Михаил Трендафилов Михайлов да даде на общината 120 кв.м. имот, върху който има построена масивна автобусна спирка. Имотът със спирката е бил придобит от него преди 20 години от Общината с договор за покупко-продажба. В замяна той трябва да получи масивна сграда от 185 кв. и отстъпено право на строеж върху имот с размер 1045 кв.метра. За това той трябва да заплати сумата от 21 920,00 евро на Общината, при данъчна оценка на имота от 12 667,60 евро. Фактически Михаил Трендафилов след замяната получава освен сградата също и двора към нея като бонус и реално размерът на това, което ще притежава, е 1045 кв.м. Става дума за апетитен имот на централна улица между село Айдемир и град Силистра, на километър от бъдещия индустриален парк.
Снимка: Димитър Пецов
Начинът, по който се процедира от общинска администрация – първо със смяната на статута на имота през 2025 г. от публична общинска в частна общинска собственост, заедно с изявленията, че няма заявен интерес, и после с внасяне на докладна за такова разпореждане, предизвика възмущението на част от общинските съветници и на гражданите. Това се отрази в дискусиите преди приемането. “В самите мотиви са написани глупости. Тази спирка няма нищо общо с индустриалния ни парк…За мен лично тази докладна е за коша за боклук”, заяви общинската съветничка от групата на ПП-ДБ архитект Мария Илчева. Гражданите, които присъстваха на заседанията, също реагираха бурно с изказвания от място. Разбира се, от групата на председателя на съвета подкрепяха решението.
Освен че решението за замяна се оказа спорно, спорен се оказа и начинът на гласуването му
Гласуването на решението изискваше мнозинство от две трети от състава на Общинския съвет. Това означаваше минимум 23 гласа от 33 членния състав.
След продължителни спорове докладната за решението беше подложена на гласуване от заместник-председателя на съвета Стоян Узунов, който заместваше председателя Димитър Трендафилов, заради това че последният е в конфликт на интереси. Стоян Узунов обаче не можеше да гласува чрез електронната система, защото лаптопът му не беше с него. Така видеозаписът от заседанието показваше, че таблото в залата отчита 21 гласа „За“ решението. Той обаче преброи 22 гласа „За“, очевидно включвайки и своя глас, без да го е обявил поименно и без да е вдигнал ръка. На таблото, естествено, неговият глас не се отчете. В същото време друг общински съветник – Йордан Стоянов, също не използва системата за електронно гласуване и това се вижда на таблото – неговият глас не е отбелязан с никакъв цвят. На видеозаписа се вижда, че той вдига ръка, след като гласуването е приключило, но не е ясно по какъв повод. Той не оспорва след гласуването му, че вотът му не е отчетен. Така докладната е обявена за неприета, след което беше обявена почивка.
След почивката общинският съветник Георги Гайдаров, който е от групата, излъчила председателя на съвета Димитър Трендафилов, заявява, че докладната е трябвало да бъде обявена за приета, защото електронната система е отчела 21 гласа „За“, но имало и още двама съветници, които били гласували „За“ с вдигане на ръка, без това да бъде отчетено. Става въпрос за Йордан Стоянов и Стоян Узунов. По време на изказването на Георги Гайдаров Йордан Стоянов казва: „Нека де се види видеото“, но не уточнява дали е гласувал „за“, „против“ или „въздържал се“. След него Стоян Узунов взема думата и заявява, че не са били отчетени неговият глас и гласът на Йордан Стоянов. Според Узунов, двамата не са гласували чрез електронната система, но са вдигнали ръка. Той казва, че е гласувал „за“ и че Йордан Стоянов също е гласувал „за“. Самият Йордан Стоянов не прави такова изявление. След това временно водещият заседанието Стоян Узунов обявява решението за прието.
“Не беше морално, но го подкрепих, защото е изгодно за общината”
заяви Йордан Стоянов на въпроси на “За истината” след приемането на решението с неговия решаващ 23 -ти глас. Видеото от този негов отговор, споделено във Фейсбук, събра много негативни коментари заради обърканите обяснения, които дава.
Интервюто с Йордан Стоянов ТУК
Действителен ли е вотът?
Законът за местното самоуправление и местната администрация изисква в чл. 27, ал. 1, т. 5 при решения за разпореждане с общинско имущество да се прилага поименно гласуване.
В случая за такова се счита гласуването чрез електронната система, която автоматично отбелязва името на съветника и начина, по който той е гласувал. Когато системата не се използва, както е станало при тези двама съветници, при поименно гласуване се изчитат имената на общинските съветници и всеки изрично заявява как гласува. В случая двамата съветници не са използвали електронната система, но не са спазили и формата да изразят явно волята си така, както изисква законът. Това впоследствие прави Стоян Узунов, който освен как е гласувал самият той, заявява и как е гласувал друг общински съветник – Йордан Стоянов. Последният, обаче, нищо не казва. Тоест спрямо тях не е приложено поименно гласуване, каквото изисква законът, а са отчетени единствено техни жестове. Освен това Стоян Узунов в случая добавя вот от два гласа, след като резултатът от гласуването вече отдавна е обявен, което е недопустимо.
Според Правилника за организацията и дейността на Общински съвет – Силистра общинските съветници гласуват явно, освен ако законът предвижда друго. Явното гласуване се извършва по няколко начина: чрез вдигане на ръка; чрез ставане от място при поименно извикване и отговаряне с „за“, „против“ или „въздържал се“; чрез саморъчно подписване; или чрез системата за електронно гласуване, която представлява едновременно и поименно гласуване.
Двамата съветници твърдят, че са гласували с вдигане на ръка, което е неприложимо при поименно гласуване. В случая няма данни да е приложено и саморъчно подписване в специални списъци.
Ако не е приложена някоя от формите на поименно гласуване с ясно изразяване на волята, тези два гласа може да се окажат недействителни, а решението – взето при липса на необходимите 23 гласа „за“. При това положение решението би могло да се окаже нищожно поради липса на валидно волеизявление на колективния орган, постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила за приемане на акта.
Предстои така гласуваното решение да бъде изпратено на областния управител, който може да го върне за ново обсъждане и гласуване или да го оспори пред Административния съд. Обществеността на Силистра очаква решението на контролиращия орган.
