„За истината“ препубликува анализ на Емилия Милчева от „Дойче Веле“.
Делът на мръсните пари в имотните сделки в България е поне 20%, смятат експерти. Българите държат поне 80 млрд. лева извън банките. Тези пари трябва да излязат на светло, преди да приемем еврото.
Колко пазар, колко “пари от дюшеците” и колко мръсни пари са вложени в бума на имотния пазар в България? Засега тези пропорции не са известни. Държави като България, които се готвят да се присъединят към еврозоната, са лесни мишени за мръсни пари заради слаб надзор, нисък административен капацитет и меки регулации.
Мръсните пари се изпират чрез недвижими имоти, луксозни стоки, криптоактиви, хазарт, заведения, също и чрез партийно строителство. Очакванията за покачване на стойността на имотите и икономическата стабилност, свързани с присъединяването към еврозоната, правят подобни инвестиции привлекателни. В България, държавата с най-бързо намаляващо население и средногодишна инфлация от 9,5% за 2023 г., цените на имотите миналата година са се повишили средно с 10,1%.
Парични потоци към пазара на имоти
Делът на „мръсните“ пари в имотните сделки, според пожелали анонимност експерти, е поне 20%, а техните източници са идентифицирани като предимно от български произход – от криминалния контингент и организираната престъпност, както и от облагодетелствали се от корупция кръгове от изпълнителната, местната, съдебната власт и други.
В интервю за БТА доц. Драгомир Стефанов от катедра “Недвижима собственост” в УНСС казва, че според него българите държат извън банките близо 80 млрд. лева, които трябва да излязат на светло преди еврозоната. Според доц. Стефанов в момента България е притегателна за превъртането на национални и чуждестранни капитали през имотни сделки заради безпрецедентно ниските лихви по ипотечните кредити, ускорено строителство на нови жилищни сгради, високото търсене и предлагане, както и добрата доходност от подобни инвестиции.
Рецесията в Германия, Нидерландия, Дания кара все повече компании, които имат партньорски бизнес с български фирми, да насочват капитали в покупка “на зелено” на ново жилищно строителство. Атрактивността на тези инвестиции е и заради това, че у нас доходността на годишна база достига 7-10 на сто, казва в интервюто доц. Стефанов.
“Сивият списък” препятства (ли) еврото
Какво дели България от еврото – инфлация, силна политическа воля, “сивият списък” за пране на пари, където тя попадна през есента на 2023-та? Но поскъпването вече се охлажда – годишната инфлация за април 2024 г. спадна до 2,5%, слизайки под средната за ЕС от 2,6% и до есента България е с шансове да влезе в крак с критерия показателят да не надвишава с 1,5% инфлацията в трите държави членки с най-ниска такава. Остава “сивият списък”, където я постави глобалният надзорен орган Financial Action Task Force (FATF), но позицията ѝ може да се преразгледа през септември 2025 г.
Пред Дойче Веле университетският преподавател и експерт по финансова сигурност д-р Антон Михайлов обясни, че през 2022 г. с доклад организацията MONEYVAL е оценила като незадоволителни мерките по противодействие на изпирането на пари, прилагани в България. “В доклада се посочва, че е установена „Значителна липса на ресурси в някои надзорни органи“, „Липсата на мерки с оглед предотвратяване на навлизане на престъпни извършители в сферата на недвижимите имоти, счетоводството, доставчиците на услуги за виртуални активи и доставчиците на доверителни и фирмени услуги“. Тези констатации „будят безпокойство“ – според цитирания доклад, особено предвид „високото ниво на организирана престъпност и корупция в България“, посочва д-р Михайлов, който от 20 години работи по проблеми, свързани с противодействие на изпирането на пари и вътрешни заплахи.
Той цитира извод от доклада относно Специализираната дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС, че „основният надзорен орган за борба с изпирането на пари/финансирането на тероризма е запознат с общите рискови събития за изпиране на пари, пред които е изправена страната, но има ограничено разбиране за заплахите и уязвимостите в наблюдаваните сектори и различните видове институции и не може да формулира как рисковете могат да се проявят“.
Експертът отбелязва, че тези негативни оценки от доклада на MONEYVAL – и редица други, са послужили като основа за включването от FATF на България в т.нар. „сив списък“ на държавите, които имат стратегически недостатъци в превенцията и противодействието на изпирането на пари. Оценката на д-р Михайлов е, че нормативната уредба е богата, “но ключът е надзорните органи да са богати на опит и разбиране за важността на противодействието на изпиране на пари”. “Не на последно място – реалната политическа независимост е особено важна”, отбелязва експертът.
Кой да съдейства?
Проникването на руски капитали в България, част от които имат престъпен произход, се следи отново от ДАНС. “Тук особено внимателно следва да се наблюдават секторите търговия с криптоактиви, небанкови финансови институции, строителство, търговия с петрол и др., с оглед изпреварващо добиване на информация”, казва д-р Антон Михайлов. “Когато руските парични потоци са с недостатъчно изяснен произход, тогава ще говорим за рискове от нарушаване на санкционни режими или дори за своеобразно „корозивно“ въздействие на тези парични потоци спрямо националната ни икономика и дори за риск от политически ефекти”, пояснява той.
Изсветляването на имотния пазар зависи от тези, които прилагат Закона за мерките срещу изпирането на пари – банки, небанкови финансови институции, адвокати, нотариуси, данъчни консултанти, брокери и др. Те трябва да установяват действителните собственици на клиентите си, произхода на парите им, присъствието в определени санкционни списъци, да ги профилират и т.н. В редица европейски страни например много от сигналите за пране на пари идват от нотариуси.
Д-р Михайлов отбелязва, че са възможни случаи, при които брокерът на луксозен недвижим имот въобще не идентифицира купувача и не задава въпроси за произхода на средствата за толкова голяма инвестиция. “Прикриването на действителния собственик се приема като правило с аргумента, че в България нищо не е сигурно и така е по-добре”. Той цитира Националната оценка на риска от изпиране на пари от 2023 г., където се посочва: „В строителния сектор се инвестират значителни по размер средства с престъпен произход. Секторът самостоятелно способства за акумулирането на значителни ресурси с престъпен произход, чрез извършването на данъчни нарушения и корупционни практики при изпълнението на обществените инфраструктурни проекти.“
Изключването
Според д-р Михайлов макар да няма критерий за приемането на България в еврозоната, свързан с режима на противодействие на изпирането на пари и изключването на страната от негативния „сив“ списък на FATF, политическият и репутационният аспект може да се окаже с тежест пред чисто икономическите критерии.
Като последици от включването на България в „сивия списък“ той посочва свиването на преките чуждестранни инвестиции и напускането на страната от значими чуждестранни бизнес партньори (датската инвестиционна банка Saxo Bank се изтегли от България, б.а.). “Много неприятна последица може да бъде и поведението на партньори от чужбина, които ще започнат да проучват българските клиенти (фирми и физически лица) много по-задълбочено, а това забавя, оскъпява и затруднява бизнеса”, добавя д-р Михайлов.
Заключението му е, че последствията от включването на България в „сивия“ списък не са толкова преки за присъединяването към еврозоната, а косвени, но също толкова съществени и тепърва бизнесът ще ги усеща върху себе си. “Принципът е колкото по-дълго страната остава в този списък, толкова по-възможен е и спад в БВП (по различни оценки от 2% до 5% според размера на икономиката и пребиваването в „сивия“ списък). Ако трябва да го кажа не професионално, а политически – който успее да осигури изключването ни от „сивия“ списък ще има силно предимство пред политическите си противници и добър аргумент пред чуждестранните партньори”, прогнозира д-р Михайлов.
Сега остава да разберем ще включи ли следващото мнозинство тази стратегическа задача в управленските приоритети.
