Снимка: Скрийншот от видео.
„За истината“ препубликува анализ на Емилия Милчева от „Дойче Веле„.
На политиците в България и през ум не им минава да се изправят един срещу друг на дебати. Вместо това – задкулисни ходове, които да улеснят сглобяването на мнозинство. За другото не им достигат смелост и честност.
Само едно събитие би могло да напълни столичната зала “Арена Армеец” по-бързо от гръцкия поп певец Никос Вертис или от мач между тенисистите Григор Димитров и Новак Джокович – лидерски дебати. От време на време журналисти и избиратели се размечтават как би изглеждала предизборната кампания, също и резултатите от изборите, ако лидерите на партиите се престрашат да участват в такива.
В България липсва политическа традиция за подобна агитация, а организираните от големите телевизии дискусии приличат по-скоро на скучно тв шоу. За определено време всеки явил се рецитира клиширани обещания, общи фрази и партийни лозунги, без реален диалог или сблъсък на идеи. Политиците, както е добре известно, обичат медийния комфорт с предпочитан водещ или пък да са центърът на насочените микрофони и камери, за да контролират динамиката и времетраенето на комуникацията. Дебати? Не, благодаря.
Презареждане
Макар българската политическа система да не е двупартийна, каквито са в основата си американската и британската, една публична дискусия междуБойко Борисов, Делян Пеевски, Кирил Петков/Асен Василев, Костадин Костадинов, Тошко Йорданов, Атанас Зафиров ще внесе енергия в замрялата предизборна кампания. Това е съвсем различно от обидите, заканите, откровените цинизми и размяна на саркастични или просто глупави реплики в пленарна зала. Но не е и невъзможно по време на дебатите някой да каже: “Ще млъкнеш ли, човече!”(Will you shut up, man!), както направи кандидатът за президент Джо Байдън през 2020 г. в Кливланд, раздразнен от непрекъснатите подмятания на Доналд Тръмп.
Публична дискусия между политическите лидери едва ли ще повлияе на решилите за кого ще гласуват, за да сменят радикално предпочитанията си. Проучвания доказват, че дебатите въздействат върху няколко процента от колебаещите се в подкрепата си избиратели. Но ще откроят личностни качества на кандидатите – тяхната увереност, способността им да реагират под натиск, умението да общуват или пък агресията им, некомпетентността и липсата на визия. Така че аудиторията ще види ключовите разлики между тях, а може би и прилики.
Но всичко това зависи от въпросите. Как биха отговорили например Борисов и санкционираният по “Магнитски” Пеевски защо, според тях, няма присъди за корупция по високите етажи на властта и какво ще направят, за да бъде по-ефективна борбата с корупцията. Или Костадин Костадинов да назове колко милиарда плащат българските данъкоплатци за скъпия ток от въглища – един път в сметките, а втори път чрез финансови инжекции за индустрията в Маришкия басейн, и докога ще е така. Асен Василев – може ли да бъдат повишавани доходите, без да се вдигат данъците и кога държавните служители ще плащат поне част от осигуровките си. Всички те би трябвало да отговарят България отрича ли се от зеления преход, след като от 2022-ра управляващите ловко избягват да гласуват графика за извеждане от експлоатация на въглищни мощности.
Най-големият ефект
Поляризацията в българския политически живот е силна и комуникацията е доминирана от негативизъм и взаимни нападки. Лидерски дебати ще дадат възможност на партиите да представят своите идеи и платформи директно пред избирателите, които и бездруго не ги четат. Политиците ще бъдат принудени да дадат конкретни отговори на трудни въпроси, които иначе избягват. А да избягаш от отговор в публични дебати си е поражение.
В България, където избирателната активност пресъхва все повече и повече, лидерските дебати могат да стимулират политическата ангажираност. Един политик ще увърта, друг ще се държи нагло и ще лъже, трети няма да се притеснява да говори за неизпълнени обещания. Липсата на класа, познания и/или спонтанност ще проличат и всеки от аудиторията ще оценява кое му допада и кое – не, какви алтернативи му се предлагат и за кого си струва да гласува. Интересно е и как би изглеждал някой политик, когато няма да има възможност да подбира на кои въпроси да отговаря и кои да подминава, без да се облива в пот.
Задкулисни договорки
На телевизионния предизборен дебат в САЩ преди 64 години между кандидатите за президент Джон Кенеди и Ричард Никсън, младият Кенеди изглеждал по-добре, а Никсън много се потял и това вече е учебникарски пример.
Но на политиците в България и през ум не им минава да се изправят един срещу друг на дебати, а и няма да им се получи заради договорките зад кулисите. Обмислят изборни технологии, които биха улеснили сглобяването на управляващо мнозинство – „бонус депутати“ за партията победител, смесена избирателна система, по-висок от 4% праг за парламента. За другото не им достигат смелост и честност.
