BG | EN

10 начина да решим проблема с недостига на медицински сестри

„За истината препубликува анализ на Института за пазарна икономика.

Проблемът с намаляващия брой на медицинските сестри у нас е проблем не само за качеството на медицинската услуга, но и изобщо за предлагането ѝ в определени региони. Ако не бъдат взети мерки за решаването му в скоро време, е възможно здравните резултати да продължат да се влошават, а една евентуална здравна криза да прерасне в медицинска катастрофа. Липсата на достатъчно медицински сестри е възможно да създава паралелен процес на намаляване на търсенето – т.е. здравните заведения преструктурират дейността си по начин, изискващ по-малко на брой персонал с такава квалификация. Това създава ново равновесие – по-малко медицински сестри при запазване на (относително) ниско заплащане – с всички последици, които това генерира за качеството на здравните услуги. Множество изследвания показват негативното влияние на ниския брой медицински сестри върху качеството на здравните услуги и решаването на проблема в България преминава през предприемането на редица мерки, които могат да са непопулярни или неподкрепени от всички заинтересовани страни, но това не бива да спира вземащите решения да действат.

Ето как предлагаме да се реши проблема с недостига на медицински сестри:

  1. Значително повишаване на възнагражденията на медицинските сестри и адекватен механизъм за финансирането им, който да позволи достигане на средствата до тях самите –  удвояването им за една или две години е амбициозна, но необходима цел.
  2. Разширяване на обхвата на дейностите, които болногледачите и/или недипломираните медицински сестри да имат право да извършват в лечебните заведения при определени условия.
  3. Намаляване на срока на обучението за медицинска сестра във висшето образование с два семестъра до постигане на минималните изисквания на директива 2005/36.
  4. Проучване и програма от целенасочени мерки за повишаване на степента на задържане на студени в специалността.
  5. Привличане на медицински сестри от трети страни: България трябва да се опита да използва „ресурса“ на медицински сестри в страни извън ЕС с активно търсене, стимули за започване на работа.
  6. Разрешаване на медицинските сестри да имат собствена практика и да договарят самостоятелно с НЗОК нейното заплащане.
  7. Създаване на ясна пътека за професионално развитие, включваща предвидим хоризонт за заплащане на труда, обучение и етични норми.
  8. Засилване на стимулите за по-добро регионално разпределение на сестрите заедно с намаляване на броя на болниците и/или селективно договаряне с лечебните заведения.
  9. Премахване на регулации и ограничения за работа в детски заведения и училища.
  10. Освен финансиране на лекари и други медицински специалисти за работа в отдалечени региони следва да се обмисли и цялостно трансформиране на здравната система.

Медицинските сестри в България продължават да намаляват през 2023 година, докато броят на лекарите леко се увеличава. За десет години България е „загубила“ над 10% от медицински сестри и след 2019 година на един лекар вече има средно по-малко от една сестра, а това поставя качеството на медицинските услуги под сериозно съмнение.

Данните за броя на медицинските специалисти в сравнителен план с останалите страни от ЕС показват, че докато при лекарите по медицина и дентална медицина броят им спрямо населението е относително висок, то при специалистите по здравни грижи нещата не стоят така.

Ниският относителен брой на медицинските сестри у нас е резултат на поне няколко проблема, свързани с тяхното обучение, квалификация, реализация, работна среда, заплащане, регионално разпределение и задържане на работа. Тези проблеми са свързани помежду си и на този етап тяхното решение е скрито зад политически и силни лобистки интереси в системата.

Пълният текст на анализа може да откриете тук.

Рубриката „Анализи“ представя различни гледни точки. Не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на „За истината“.

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Най-четени анализи

Още от автора

Гюров печели в 23 и 24 МИР в София, Кърджали и чужбина, Йотова – навсякъде другаде

Илияна Йотова и вицепрезидентът ѝ Кирил Вълчев печелят в почти всички райони в страната. Двамата спечелиха втория тур на изборите в неделя с над 57% от гласовете според...

Бойко Борисов подкрепи Андрей Гюров за президент, подписа призив за гласуване за него

Лидерът на ГЕРБ се присъедини към Иван Костов, Николай Денков и Росен Плевнелиев в декларация срещу политиката на Румен Радев. Подписалите призовават за подкрепа на двойката Гюров –...

„Убиха ни“: независимият руски вестник „Новая газета“ спира след 33 години под натиска на Кремъл

Редакцията обяви, че на 9 ноември ще изключи сървърите си и ще напусне офиса в Москва. Едновременно с уведомлението за изселване е прекъсната и системата за дарения от...

Още анализи

Когато руските дронове и излагацията пред чужденците нямат никакво значение

Преди няколко месеца българският народ даде пълната власт в парламента на Румен Радев, като едно от очакванията към него бе да стабилизира публичните финанси. Макар Румен Радев вече да беше...

Йотова срещу Гюров: кой надделя в единствения дебат помежду им?

За Йотова президентската институция е преди всичко гарант за приемственост и стабилност, за Гюров - противотежест на изпълнителната власт, разбрахме от единствения дебат помежду им. Коя визия ще...

Помилвания без мотиви, командировки без отговор: Информационната блокада преди изборите

Скандалът около помилването на Огнян Атанасов, известен като „Петричкия Ескобар“ от тогавашния вицепрезидент Илияна Йотова се превърна в един от най-острите въпроси на президентската кампания. Но зад конкретния...