Журналистката от “За истината” Венелина Попова е наказана да плати два пъти за въпросите, които задава. Веднъж – 1000 лв. съдебни разноски на кметската администрация в Гълъбово само защото е поискала информация по Закона за достъп до обществена информация. И още веднъж – 968 лв. допълнителни разноски по изпълнителното дело, което тя самата води.
Парите са за ДДС и „други суми, дължими до този момент в общ размер на 400 лв., в това число ДТ, адвокатски възнаграждения за в.л., за пазач и пр.“,
Ето какво се случва – Венелина Попова е изпратила до кмета на старозагорския град Гълъбово Николай Тонев заявление по Закона за достъп до обществена информация с въпрос какви са параметрите на проект на стойност 360 млн. евро за изграждането на инсинератор с RDF гориво (преработени отпадъци).
Поради значителния обществен интерес и неяснотите около това кой е частният инвеститор в проекта, Попова задава въпроси, които се отнасят основно до инвестиционното намерение, на базата на което са през 2024 г. са приети промени в Подробния устройствен план на Гълъбово.
Но след като не получила отговори, завела дело.
От Асоциацията на европейските журналисти – България и Програма “Достъп до информация” изразяват безпокойство от налагането на необосновано високи такси от частен съдебен изпълнител срещу Венелина Попова.
Принудително изпълнение е възложено на частната съдебна изпълнителка Гергана Илчева, която увеличава сумата до 1986.75 лв., като на всичкото отгоре налага запор върху банковите сметки на журналистката и насрочва описване на имуществото ѝ.
Сумата е платена от Попова, а Асоциацията на европейските журналисти – България възстанови направения разход в пълен размер.
АЕЖ разполага с фонд за правна помощ, в който всеки може да дари за защита на активисти и граждански активисти по т.нар. “дела шамари”.
Добрата новина е, че дори без да обявяваме специална кампания за фондонабиране, по сметките на АЕЖ постъпиха 22 дарения от граждани на обща стойност 1910 лв. в подкрепа на Попова. Така почти цялата сума е набрана и покрита с дарения.
АЕЖ и ПДИ още веднъж изразяват безпокойството си от прецедента съдилищата да присъждат разноски в дела по ЗДОИ в полза на държавни институции и общини срещу журналисти.
Журналистите са наречени “обществен страж” в решенията на Европейския съд по правата на човека, тъй като по занятие търсят информация, поставят важни въпроси и подлагат на критика публичните институции. Несъвместимо с принципите на демократичното общество е да бъдат осъждани да плащат само защото задават въпроси от обществен интерес. Това би оказало смразяващ ефект и върху други журналисти и медии. Смразяващият ефект се подсилва и от необоснования размер на разноските по изпълнителното дело.
Ето какво още заявяват от АЕЖ:
Припомняме нашата позиция, че решението противоречи на духа на Закона за достъп до обществена информация, както и на новата разпоредба в ЗДОИ от 2023 г., според която при присъждането на разноски се вземат предвид данните за злоупотреба с право. В настоящия случай такава злоупотреба е очевидна, още повече че през ноември 2024 г. станаха публично известни словесни нападки на кмета на община Гълъбово към Венелина Попова. Смятаме, че са пренебрегнати и указанията на тричленен състав на Върховния административен съд по същото дело, според което “Съдът следва да изясни релевантните фактически и правни обстоятелства, свързани с обжалвания акт, да извърши преценка има ли формиран отказ, както твърди жалбоподателят, или с решението е предоставена коректно наличната информация”. По делото е безспорно, че исканата информация не е била предоставена. Обществеността обаче има право да знае как се инвестират парите на данъкоплатците в проект за инсинератор, който би могъл да има и сериозен ефект върху чистотата на въздуха и здравето на хората не само в Гълъбово, а и в по-широк район. Призвание на журналистите е да търсят информация, а властите са задължени да им я осигурят, освен в предвидените от закона изключения.
Задължаването на журналист да плати за разноски, направени от съответната администрация по дело за достъп до информация, на практика има характеристика на “дело шамар”, тъй като ограничава публичното участие. Рискът задаването на въпроси да доведе до осъждането за стотици или хиляди левове за съдебни разноски, може да откаже журналисти и общественици да задават въпроси, които са в интерес на цялото общество. По този начин се постига т. нар. смразяващ ефект, когато наказанието за един журналист се отразява върху цялата гилдия. Съдът в Страсбург вече е имал повод да се произнесе по дело срещу България през 2020 г., че осъждането на неоправдани разноски по дело, което се води в обществен интерес, нарушава Европейската конвенция за правата на човека (Национално движение “Екогласност” срещу България).
Асоциацията на европейските журналисти – България и Програма “Достъп до информация” оказват пълна подкрепа на авторката от сайта “За истината” Венелина Попова, която е уважавана заради разследванията си журналист с дългогодишен опит. Фондът за правна помощ на АЕЖ продължава да действа и да подкрепя журналисти, обект на SLAPP. Дарения могат да се правят на този линк.
