Снимка: „Фейсбук“.
Не ЕС, а Русия противопоставя двата празника на 9 май, пише Момчил Инджов в анализ за „Клуб Z“, който „За истината“ препубликува.
Днес е събота.
Както обикновено при хубаво време, ще се метна на колата и ще тръгна накъдето ми видят очите. И, както си карам, изведнъж ще се озова във Франция, Германия, Люксембург или Нидерландия. Някъде табелките за граница изобщо ги няма. Другаде няма да ги забележа. Ще се усетя едва, след като телефонът ми изпищи, за да ме извести за смяната на оператора.
За да отида до съседната страна, не е необходимо нито да искам разрешение от някого, нито да давам обяснение защо искам да отида точно там, при кого, колко време смятам да прекарам и какво имам намерение да правя.
О, извинете, днес освен събота, е и 9 май, на който дължим тези екстри. Които вече ги имаме за даденост и изобщо не ни правят впечатление. Защото може да ви мързи и да си кажете: „Голям зор да ходя до Германия (Франция, Люксембург, Нидерландия или където и да било другаде)! Я да си полежа още малко, пък следобед ще гледам на спокойствие мача (филма, шоуто). Пък чужбината ще почака, няма да ми избяга. Или ще ида да изпия две бири.“
Сега, ако сте на 50-годишна възраст или повече, си представете, че живеете през 80-те г. на миналия век в България и внезапно ви се отваря възможността да отидете съвсем свободно до Гърция. Обаче хич не ви се ходи – мързи ви или ви се ходи на мач (театър, кино, концерт). Ще ви помислят за луд. И с пълно основание.
И това го дължахте на 9 май. Само че на един друг 9 май.
9 май – тук и там
На 9 май ЕС отбелязва Деня на Европа – символ на мира и единството на континента. Датата съвпада с Деня на победата в Русия, но носи различно послание – не военен триумф, а началото на европейското обединение.
На този ден през 1950 г. френският външен министър Робер Шуман предлага създаването на Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС) – организация, която да обедини производството на стратегически суровини, за да направи бъдеща война между историческите съперници Франция и Германия „не само немислима, но и практически невъзможна“. През 1952 г. ЕОВС е учредена от Франция, тогавашната Федерална република Германия (ФРГ), Италия, Белгия, Нидерландия и Люксембург.
През 1957 г. шестте страни подписват Римските договори, с които създават Европейската икономическа общност (ЕИО) и Евратом – първата крачка към по-широко икономическо и политическо сътрудничество. С времето ЕИО се разширява и се трансформира в Европейска общност, а през 1993 г. с Договора от Маастрихт се поставя началото на Европейския съюз в днешния му вид.
България има щастието и невероятния късмет да е негов член от 1 януари 2007 г. И оттогава пътуваме свободно из цяла Европа Младите имат възможността да избират в коя страна да учат и работят. Талантливите спортисти, привличани от по-силни западни отбори, не заемат мястото на чужденци, тъй като са граждани на ЕС. Спокойно можете да си поръчате кола, например от Швеция и да си я докарате в България, без да плащате никакви мита.
И още милиони екстри.
Русия също чества 9 май, но като Ден на Победата. Докато Европа го чества на 8 май. Причината е часовата разлика. След като на 8 май нацистка Германия подписва за втори път в разстояние на два дни капитулацията си, документът влиза в сила в 23,01 ч средноевропейско време на 8 май. В СССР обаче е настъпил 9 май.
Противопоставянето
Русия чества 9 май с пищни военни паради. Всъщност тази година е различно поради войната в Украйна.
Само че паради в СССР са проведени единствено през 1945, 1965 и 1985 г. При това първия път датата е 24 юни. Следват паради само на две юбилейни годишнини. Чак през 1995 г., когато СССР вече го няма, руският президент Борис Елцин издава декрет парадът да бъде всяка година.
Да не забравяме обаче, че хиляди герои, на които СССР дължи 9 май, гният в сталинските лагери, докато маршал Георгий Жуков приема парада на Червения площад. Грехът им е, че са били в германски плен. Нищо че са избягали с риск за живота си и са донесли безценни сведения на съветското командване. Вманиаченият Сталин е убеден, че щом съветски военнопленник е останал жив, той на всяка цена е шпионин.
„Съветски човек, попаднал в плен жив, вече не е съветски човек“, възкликва следователят в края на великолепния съветски филм „На лов за еднорог“, сниман в годините на перестройката.
Да не забравяме и не по-малко великолепния филм „Студеното лято на петдесет и трета“, разказващ историята на един такъв беглец и един обвинен в шпионаж.
А гениалният писател Варлам Шаламов обезсмъртява такива герои в разказа си „Последният бой на майор Пугачов“.
Никой не подценява и не оспорва значението на победата над нацистка Германия. Но тя е постигната от мощна антинацистка коалиция, с участието и на свободния свят в лицето на САЩ, Великобритания, Франция.
В резултат на 9 май Германия стана една от най-демократичните страни в Европа. Отказът от националсоциализма е официална държавна политика. Вместо Германия да си връща изгубени територии като Елзас и Лотарингия, днес трамваи свързват градове от двете страни на границата. Като Кел и някога германския, а днес френски Страсбург.
Всичко това е резултат от предложението на Робер Шуман. Между другото, в София и до днес няма дори едно площадче, носещо името му.
А през последните години в Русия Сталин се завръща триумфално. Вдигнаха му десетки бюстове. Вече ликвидираха Обществото „Мемориал“, помогнало за реабилитирането и на стотици българи, разстреляни в годините на сталинския терор. Наскоро в историята отиде и музеят на ГУЛАГ.
Можете ли и насън да си помислите Германия да забрани дейността на Центъра „Визентал“, издирващ укриващи се по света нацисти? Или да затвори музеите в лагерите „Дахау“ или „Заксенхаузен“?
Не Европа – Путинова Русия е тази, която противопоставя двата празника. Ненапразно, докато на парадите по времето на Елцин присъстваха всички световни лидери, днес при Путин идват ръководителите на „бастиони“ на свободата и демокрацията като Абхазия и Южна Осетия (признати само от подобни „бастиони“ начело с Русия), Беларус, Република Сръбска, Лаос. И, за съжаление, Роберт Фицо от Словакия.
А аз след малко май ще запаля колата, че ми се ходи някъде навън.
Честит Ден на Европа!
