Колаж: „За истината“
Откритата война в Никола Козлево между изпълнителната власт (близки до Пеевски – б.а.) и местния законодателен орган (привърженици на Румен Радев – б.а.) се пренесе в съдебна зала. Поводът е поредният отказ на кмета Исмаил Ибрям (ДПС) да изпълни решения на Общинския съвет (ОбС), който официално се обяви за „независим от Пеевски“.
Кметът отказва да назначи сътрудници на местния парламент
След като местният парламент промени „курса“ и направи завой към Румен Радев, на сесия в края на май беше решено да се назначат двама технически сътрудници към общинския съвет, които да подпомагат неговата дейност. В момента това се прави от кметски чиновник, работещ в отдела „Едно гише“. Според правилника на ОбС обаче, работата на съветниците трябва да се осигурява от самостоятелно звено (както е предвидено в Закона за местната администрация и местното самоуправление (ЗМСМА) и каквато е практиката в други общини).
Въз основа на взетото решение, през юни председателят на ОбС Турхан Каракаш изпрати до козлевския кмет предложение за назначаване на двама души в звеното към Общинския съвет. Няколко дни по-късно кметът Исмаил Ибрям отговори с писмо, в което категорично отказва да изпълни това решение, позовавайки се на „финансовата несигурност в страната“, липсата на държавен бюджет и „липсата на необходимост за заемане на длъжностите в звеното“. Кметът оправдава отказа си, като посочва, че с негова заповед подпомагането на ОбС е възложено на служител в звено „Едно гише“.
Спорът ще се реши в съда
Председателят на съвета Турхан Каракаш оспори пред съда отказа на кмета на изпълни решението на местния парламент. В жалбата си Каракаш изтъква, че доводите на кмета са незаконосъобразни, тъй като според чл. 29а, ал. 6 от ЗМСМА той е длъжен да назначи предложените от Общинския съвет технически сътрудници, без да дава преценка на решенията на съветниците.
Посочва се и практиката на Върховния административен съд, който изрично приема, че кметът няма право на преценка за целесъобразност или финансови възможности, а изпълнява задължително волята на председателя на ОбС.
„Доводите за финансовата несигурност в страната са ирелевантни, тъй като числеността е утвърдена с влязло в сила решение на ОбС по чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗМСМА, което е нормативно обвързващо Кмета“, се казва в мотивите на Каракаш.
Той твърди още, че позоваването на заповед за обслужване чрез звено „Едно гише“(под пряко подчинение на кмета) е признание за тежко закононарушение. „Звеното по чл. 29а, ал. 1 от ЗМСМА задължително трябва да е самостоятелно и на пряко подчинение на Председателя на ОбС. Кметът няма правомощия да регулира организацията на работа на местния законодателен орган“, посочва председателят на козлевските съветници.
В момента деловодството на Общинския съвет в Козлево е затворено поради липса на административен персонал, заяви Турхан Каракаш.
„Налице е тотална парализа на местното самоуправление и невъзможност за осигуряване на достъп на гражданите до институцията. Това е тежка и трудно поправима вреда за обществения интерес. Затова на 1 юли депозирах жалба пред Административния съд в Шумен“,
коментира председателят на ОбС.
С определение от 2 юли съдът остави жалбата без движение с мотива, че правото на оспорване по чл. 45, ал. 2 от ЗМСМА принадлежи на Общинския съвет като колективен орган, а не на председателя в лично качество. Съдът даде 7-дневен срок за отстраняване на нередовността. Затова Общинският съвет в Никола Козлево проведе на 6 юли извънредна сесия, на която потвърди съдебната жалба срещу отказа на кмета и упълномощи Турхан Каракаш да представлява местния парламент по административното дело. Решението е подкрепено с гласовете на 10 от общо 12 съветници, присъствали на сесията.
Този текст е създаден по проекта „Медиен мониторинг върху непрозрачни общини в България и разследване на форми на корупция и злоупотреба с власт“ на сдружение „Про веритас“, финансиран от German Marshall Fund. Проектът е съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са само на автора/авторите и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура. Нито Европейският съюз, нито отпускащата помощта институция могат да носят отговорност за тях.
