„За истината“ препубликува анализ на Веселин Стойнев от „Дойче Веле“.
ГЕРБ създаде механизъм, за да ръководи коалицията гладко, без конфликти и блокаж в парламента. Това де факто ще помогне на Борисов да управлява с Пеевски, а Желязков ще се окаже в ролята на служебен премиер.
В България коалиционното управление изобщо не е популярно, затова се избягва да се нарича коалиция и стигнахме до евфемизма „сглобка“. А надзорният орган на сглобяването явно е още по-срамен и затова в момента той не се нарича коалиционен съвет, а Съвет за съвместно управление (ССУ).
При коалициите с участието на формациите на демократичната десница такъв орган нямаше – от Реформаторския блок преди 10 години, до ПП и ДБ в кабинетите „Петков“ и „Денков“. Безорганното ашладисване минаваше през парламентарни групи, експертни съвети или механизми за вземане на решения – всички те или не сработиха, или изобщо не се случиха.
Затова пък класическият коалиционен съвет, наричан Политически съвет на коалицията при управлението на БСП, НДСВ и ДПС през 2005-2009 г. си беше парексела̀нс политбюро с участието на Сергей Станишев, Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган. То вземаше ключовите управленски и кадрови решения в страната на адекватно като за Милко Балев, Добри Джуров и Пенчо Кубадински място – тогавашната правителствена резиденция „Лозенец“ в София.
По-рафиниран орган
Съветът за съвместно управление на коалицията 3+1 – ГЕРБ-БСП-ИТН (плюс ДПС-Доган като съпридружни) е силно овластен, но далеч по-рафиниран от коалиционния съвет на тройната коалиция – тъкмо, за да не е толкова на показ като срамния орган на сглобяването. Защото срамът е издайникът на греховността, а това е и началото на пътя на слизане от властта – чрез покаяние или линч.
Затова първо ССУ-то трябва да е в полусянка. На новите коалиционни партньори много им хареса публичната комуникация от преговорите между ГЕРБ и „Демократична България“ на лаконични и идентични от
двата партийни пресцентъра прессъобщения след всяка среща, които почти се изчерпваха с изреждането на участниците и обсъжданите теми. Ако такъв тип военновременни комюникета при почти пълна радиотишина е адекватен за период на преговори, то военната цензура в условия на мир бързо може да натрупа повече негативи, отколкото позитиви. Защото едно демократично управление не може да е такова без прозрачност, още повече, когато става дума за средоточие на власт в един неконституционно установен политически орган.
Освен това коалиционният съвет няма да привлича, поне в началото, вниманието с партийни лидери. На старта му големият отсъстващ е не само Бойко Борисов, но и двамата му най-овластени партийни представители, останали извън кабинета – Деница Сачева и Рая Назарян. Ротационен председател на ССУ за първите три месеца е Костадин Ангелов.
Всичко важно – предварително на одобрение от ССУ
В съвета, в който ще има до трима представители от всяка от страните и двама от ДПС-ДПС, могат да участват и партийни лидери, министри, депутати и всякакви други хора. Тоест той ще се превърне в един мини политическо-експертен конвент, който е размито персонифициран, но който предварително ще взема всички важни политически решения без противоречия – с консенсус, а две от страните могат да налагат вето.
Този орган ще е цедката за всяко законодателно и кадрово решение – нищо важно не може да мине през Министерския съвет и през парламента, ако предварително не е било съгласувано в ССУ. С други думи цялата работа на правителството и на парламентарното мнозинство подлежи на предварителна съгласувателна работа с министри и председатели на парламентарни комисии и е невалидна без печата на одобрение на ССУ.
Смазана коалиция, нуждаеща се от изпускателни клапани
Това е сериозна предпоставка за гладка управленска работа с минимизиран риск от конфликти между партньорите, изнесени в медиите, и избягваща блокаж от подложени на риск гласувания в кабинета и парламента. В същото време капсулираното средоточие на власт в един самодостатъчен коалиционен механизъм постоянно ще бъде подложено на публичен и опозиционен натиск заради неприлично и нежелано парцелиране на власт и раздаване на порциони и може да избива през някои от малките звена в коалицията.
Срещу опасността от прекомерно нагнетяване на властовото налягане коалицията може да осигури пропускателни клапани под формата на отвореност и отстъпки към опозицията и дори готовност за замяна на управленски колела. Дали това ще е подходът ще проличи при формирането на ръководствата на парламентарни комисии и особено при избора на регулаторни органи, дори когато за тях не се иска квалифицирано мнозинство.
Зад ССУ – Борисов-Пеевски, а Желязков – служебен премиер?
Сред ключовите моменти на консумацията на коалиционна власт е опасността функциониращият в полусянка ССУ от една страна да е прикритие за друг невидим суперцентър на власт (Борисов-Пеевски), а от друга да делегитимира премиера и правителството като треторазрядна функция на властта. Дали има двуперсонен суперцентър на властта ще проличи при ключови икономически сделки, избора на нов ВСС и регулаторите. А ако кабинетът „Желязков“ се превърне в служебно правителство на коалиционния конвент, това ще е бърза писта за делегитимация на цялото управление, защото премиерът и правителството са неговата най-видима и публично отговорна съставка. Остава му единствено пистата на съревнование – всяка от партиите чрез министрите си да трупа точки за себе си с грижа за хората, по почина на Пеевски. Така правителството някак си да е отговорно само за добрите неща, а лошите да са за сметка на надзорниците от ССУ, които вземат неприемливи и за самия премиер и министри управленски и кадрови решения.
