Основната задача на един служебен кабинет е да организира и проведе честни избори. Това твърдят политиците всеки път, когато изразяват несъгласие с политиката на един служебен кабинет, избран и назначен от президента.
Но правомощията на служебните правителства не са ясно дефинирани и това е посочено в Решение 20 на Конституционния съд по дело № 30/92 г.
В него е записано, че „не е възможно чрез тълкуване на Конституцията да се изброят правомощията на служебното правителство. Не е възможно задължително определяне на тези правомощия чрез отделен закон. Всъщност такова изброяване не е предвидено в Конституцията за правомощията на Министерския съвет въобще“.
След серията от служебни правителства все повече юристи и анализатори посочват необходимостта от конкретизация на техните пълномощия. Но докато и ако изобщо това се случи тези кабинети, както и министрите в тях могат да извършват всякакви действия, дори и такива, които на пръв поглед изглеждат нелогични, дори абсурдни. В началото на мандата на кабинета „Донев“ министърката на околната среда и водите Росица Карамфилова заяви в едно телевизионно интервю, че
директори на Регионални инспекции по опазване на околната среда (РИОСВ), за които има съмнения за зависимости, ще бъдат командировани на същата длъжност в друга инспекция, докато бъдат извършени съответните проверки.
Малко след това изявление и непосредствено след като беше назначена за директор на РИОСВ-Стара Загора Диана Искрева бе изпратена да оглави за около месец регионалната екоинспекция в Пловдив, а нейният титуляр Ивайло Йотков седна на директорския стол в Стара Загора. Случайно или нарочно ротацията беше извършена веднага след като Искрева издаде заповед за принудително спиране на дейността на ТЕЦ „Брикел“ в мандата на министъра на околната среда и водите Борислав Сандов.
За делото, което започна в Стара Загора срещу заповедта за принудително затваряне на ТЕЦ „Брикел“ – тук.
С командироването й в Пловдив на нея й беше отнета възможността за какъвто и да е контрол върху дейността на дружеството, свързвано с името на Христо Ковачки. Апропо, на ДАНС така й не и стигна времето да проучи собствеността на „Брикел“, както поиска експремиерът Кирил Петков.
Подобна ротация на директори е извършена в половината от регионалните екоинспекции в страната, става ясно от отговора, който „За истината“ получи от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) за въпросното ноу-хау на министър Карамфилова.
Публикуваме отговора на министерството без редакторска намеса:
„За прилагане на ротационен принцип за директорите на РИОСВ, Ви информираме, че принципът към момента е приложен за седем (Стара Загора, Пловдив, Хасково, Пазарджик, Бургас, Русе и Велико Търново) от всичките 15 Регионални инспекции.
Прилагането на принципа на временна ротация на ръководните кадри е с цел обмяна на опит и добри практики в прилагането на екологичното законодателство. „Зависимости“, според Вашето запитване, се търсят доколкото ротационният принцип спомага да се направи по-ясна и обективна оценка на силните и слабите страни в работата на съответната инспекция.
До този момент ротацията на директорите, където е проведена, показва подобряване на вътрешната организация в работата на инспекциите, засилване на комплексния подход при извършване на проверките и като цяло подобряване на контролната дейност.
Водейки се от принципа, че прилагането на екологичното законодателство трябва да бъде еднозначно и законосъобразно от всички ръководители на регионалните звена, ротацията по преценка на ръководството ще бъде приложена и към останалите РИОСВ.“
Аргументите за ротацията на директорите са нелепи и безсмислени. Един месец не стига само да се запознаеш с фирмите, които подлежат на контрол от страна на РИОСВ в един регион като Пловдив. А дейността на старозагорската инспекция пък обхваща още две области – Сливен и Ямбол.
За 22 работни дни не можеш да научиш дори имената на служителите в съответната инспекция, камо ли да оцениш силните и слабите места в работата й.
А посочените „ефекти“ от въпросното ноу-хау като обмяната на опит и добри практики в екологичното законодателство и подобряването на вътрешната организация на работа в инспекциите са си просто бля-бля. Затова пък е повече от сигурно, че като отстраниш един директор и то с мотиви за разследване на някакви неясни от кого зависимости, ще създадеш среда за интриги и ще нарушиш интегритета на един колектив, ако такъв изобщо е бил изграден при съществуващия силен корупционен натиск върху служителите му и съблазънта да му се поддадат.
Държавата срещу олигарсите – истина, или още прах в очите – тук.
С разместването на директори на РИОСВ в страната, които обещава да продължи в рамките на своя мандат, служебната министър Карамфилова изглежда по-скоро да обслужва интересите на фирми и дружества, особено в сферата на енергетиката, които системно нарушават Закона за околната среда и разписаните им комплекси разрешителни. Като ТЕЦ „Брикел“ например, чието последно КР инженер Карамфилова
подписа лично в предишното си качеството на директор на Изпълнителната агенция „Околна среда“. Вместо да я закрие, защото много добре знае, че 60 годишните й котли не подлежат на ремонт и могат всеки миг да се разпаднат. Както и че централата не може да покрие европейските изисквания за норми на вредните емисии.
И още един показателен факт, свързан с мотивите за ротация на директорите на екоинспекции, по-скоро за командироването на Диана Искрева в Пловдив. Министерската заповед за нея дойде тъкмо в периода, когато вървеше усилена проверка на централите в източномаришкия минен басейн с участието на експерти от цялата страна. И когато започна делото в Административния съд в Стара Загора, заведено от „Брикел“ срещу заповедта за принудително спиране на работата на централата.
Какви са били мотивите на Росица Карамфилова за разместването на директори в останалите инспекции в страната, не знаем. Но действията й дават основание да се запитаме дали не трябва да бъде разследвана за зависимости самата министърка?
