BG | EN

Това не е никаква „Ялта 2“: къде е България в цялата картина

Цялото мероприятие всъщност беше опит на Тръмп да легитимира Путин като водещ лидер и да му даде отсрочка да продължи войната си в Украйна, смята Даниел Смилов.
Снимка: Кадър от Видео.

Т.нар. „Ялта 2“ – срещата между Тръмп, Путин и Си, няма много общо с оригинала, макар от нея да има важни последици за Европа и България. Какво всъщност се случи на тази среща и къде е България в цялата картина?, пише Даниел Смилов в анализ за „Дойче Веле“, който „За истината“ препубликува.

Срещата между Си Дзинпин, Доналд Тръмп и Владимир Путин беше медийно представяна (особено от руската страна) като ново издание на конференцията в Ялта от 1945 г., на която съюзниците договарят уредбата на света и специално на Източна Европа след Втората световна война. Т.нар. „Ялта 2“ обаче няма много общо с глобалните последици на оригинала, макар че от нея има важни последици за Европа и България. Какво всъщност се случи в Шънджън на 19 ноември 2026 г.?

Изводите

1. Както всички признават, конкретни последици, които да са публично оповестени, по-скоро няма. Резултатът е самата тристранна среща, на която три големи държави обсъждат глобални въпроси, особено тези, свързани с ядрените оръжия и ООН. Съгласие за някакви съдържателни реформи всъщност няма;

2. Присъствието на срещата на Владимир Путин се дължи основно на Доналд Тръмп. Без неговото лобиране за подобна среща Си Дзинпин едва ли би се съгласил на нея, защото тя не му е нужна. Китай показа по дипломатичен начин, че не смята Русия за равнопоставена на себе си и САЩ: Путин не беше посрещнат както Тръмп и беше сложен на друга маса на вечерята. Най-важното обаче бе, че Китай отказа изобщо да обсъжда Украйна в тройния формат, което всъщност бе целта на Путин;

3. Цялото мероприятие всъщност беше опит на Доналд Тръмп да легитимира Владимир Путин като водещ световен лидер и да му даде отсрочка да продължи войната си в Украйна. Всъщност Шънджън не е Ялта, а е второто издание на срещата в Анкъридж, където Путин получи световно внимание и време да превземе Донбас. Това време изтече отдавна и сега той получи нова отсрочка;

4. Тръмп действа с оглед на загубата си на Конгреса на междинните избори. Той има прозорец до началото на януари, след който ще се срещне с много сериозен отпор и във външната политика от страна на демократите. Затова е решил да извлече възможно най-много за неговия „приятел“ Путин до този период;

5. Затова и натискът върху Украйна нараства: освен изключването на Старлинк, веднага след срещата Тръмп се обърна към Европа да спре помощта си за Украйна;

6. Освен отстъпването на Донбас, американският план предвижда и обсъждане на някаква нова архитектура на сигурността в Европа. Това е всъщност руски евфемизъм, под който се разбира изтегляне на САЩ и НАТО от (части) от Източна Европа.

Защо срещата в Шънджън не е никаква Ялта

Когато Ялта се случва, Червената армия вече е превзела Източна Европа. Когато Сталин и Чърчил пишат по салфетката „България – 75:25“, България е вече 100% окупирана от СССР. Т.е. Ялта е едно потвърждение на реалностите към момента. Т.нар. „Ялта 2“ е пожелателното мислене на тандема Тръмп-Путин. И то не отчита два елемента: Европа и реалността на фронта в Украйна.

Много се изприказва за това как Европа е оставена извън „големите три“, които решавали „вместо нея“. Чудно защо след това Къшнър и Уиткоф трябваше да летят до Берлин, за да продължават преговорите. Би било достатъчно чрез телефонно обаждане или по друг начин да им „сведат“ имперските решения. Ясно е, че такъв вариант просто няма и затова срещата в Шънджън не е никаква Ялта. Още повече, че Червената армия не е в София или Варшава, а от близо пет години се сражава за Краматорск, Славянск и Мала Токмачка.

Парадоксът е, че въпреки обвиненията към Европа в слабост, които са частично оправдани заради разпокъсаността ѝ, всъщност тя се превърна в глобален фактор през последните години именно заради войната в Украйна. В момента без Европа Украйна би била загубена и би трябвало да се предаде. С европейска помощ и украинска решителност обаче се вижда, че Русия не може да постигне дори минималните си цели (Донбас), а да не говорим за отстраняването на „коренните причини“ за конфликта според Русия, които всъщност са суверенитетът на Украйна и присъствието на НАТО в Източна Европа.

Невероятното е, че Европа постига такъв резултат без дори да е напрегнала своите възможности кой знае колко. И това не е съвсем честно към украинците, които биха се справяли далеч по-добре при по-сериозна помощ от индустриален гигант като ЕС. И затова шансовете на Владимир Путин в агресивната му война са два: да действа чрез Тръмп за спиране на европейската помощ или да чака смяна на управлението в основните европейски държави с политици, близки до Тръмп като мислене. Първото ще е възможно до Нова година, второто – догодина. Затова на Путин му е нужно време и това е основното, което той получи от срещата в Китай.

Големият въпрос

Къде е България в цялата тази картина? Българската позиция не е на страната на европейското единство, а напротив. Съдържателно тя дори сякаш съвпада с позициите на Русия и Тръмп за спиране на помощта за Украйна. Реалният резултат от това ще е не само загуба на Донбас за Украйна, но и поставяне на нейното съществуване под въпрос, защото „гаранциите“ за него би трябвало да са валидни и сега – има много международни договори, които ангажират САЩ, Русия и други държави да гарантират суверенитета на Украйна. Русия категорично отказва натовски или европейски войски в Украйна след мирен договор. Тогава какво освен думата на Путин ще е всъщност гаранцията срещу нова агресия? Думата на Доналд Тръмп може би, който от 3 януари влиза в период, известен в американската политика като „куца патка“?

Всъщност от българска гледна точка не става дума за Украйна, а за съдбата на Източна Европа и България в частност. Падането на Украйна под руски контрол, изтеглянето на САЩ и НАТО от източните части на Европа са най-голямата стратегическа опасност за България от почти четири десетилетия. А нашето правителство се прави, че такава опасност няма. Не е само срамното заравяне на главата в пясъците на Черно море, не е само комичното търсене на доказателства за това, че руските дронове са руски. Големият въпрос е защо България сякаш работи за липсата на обща и енергична подкрепа от страна на Европа за Украйна, което е най-ефективната преграда пред експанзията на една имперски настроена насилническа диктатура в нашия регион.

Доналд Тръмп и Владимир Путин може и да са приятели по някакви причини. Въпросът е кой е нашият приятел, а сегашното правителство има най-малкото колебания, когато трябва да избира между Европа и други възможности.

Рубриката „Анализи“ представя различни гледни точки. Не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на „За истината“.

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Най-четени анализи

monsterid
Даниел Смилов
Даниел Смилов е политолог и специалист по сравнително конституционно право. Той е програмен директор на Центъра за либерални стратегии, София, ежегоден гост-преподавател в Централно европейския университет, Будапеща и преподавател по теория на политиката в катедра „Политология” на СУ „Св. Кл. Охридски”. Даниел Смилов има докторати от Централно европейския университет в Будапеща (SJD, Summa cum laude, 1999) и Оксфордския университет (DPhil, 2003). Специализирал е в University of California, Berkeley, Boalt Hall School of Law и European University Institute, Florence. Автор е на редица академични публикации на английски език в областта на конституционното право, финансирането на политическите партии и антикорупционната политика. Публикувал е и множество статии в българския печат и периодични издания.

Още от автора

България и войната в Украйна: настъпи критичната точка

За България няма по-голям риск от този: Русия да унищожи суверенитета на Украйна. Какво предприема властта на Радев, за да го осуети? Парадоксално, но това, което страната прави,...

Румен Радев ще бъде принуден да открие картите си

Румен Радев ще бъде принуден да открие картите си. Каквото и да направи, част от избирателите му ще бъдат разочаровани. Затова е по-добре да прави това, което е...

Радев, европейският път на България и борбата с корупцията

За опозицията е важно да се фокусира върху изпълняването на дадения на Румен Радев мандат за борба с корупционния модел, ако иска да спечели президентските избори, пише Даниел...

Още анализи

Как национализмът се опитва да ни открадне езика

Груповата обсесия по езика най-често се появява в общества, които имат сериозни проблеми с "чистотата" на публичния живот. Вероятно защото думите са по-лесни за инспектиране от институциите, предполага...

Заплатите в държавния сектор скочиха двойно по-бързо от икономиката

Разходите за заплати в публичния сектор за периода 2020-2025 г. са скочили над 2 пъти, като ръстът им изпреварва увеличението на приходите от данъци и икономическия растеж, което...

Когато руските дронове и излагацията пред чужденците нямат никакво значение

Преди няколко месеца българският народ даде пълната власт в парламента на Румен Радев, като едно от очакванията към него бе да стабилизира публичните финанси. Макар Румен Радев вече да беше...