Редакцията обяви, че на 9 ноември ще изключи сървърите си и ще напусне офиса в Москва. Едновременно с уведомлението за изселване е прекъсната и системата за дарения от читатели.
Един от най-известните независими руски вестници – „Новая газета“, обяви, че прекратява дейността си след повече от 30 години работа. На 9 ноември редакцията ще изключи сървърите си и ще напусне офиса си в центъра на Москва, където журналистите работят близо три десетилетия.
„Нас убиха. „Новая газета“ прекратява съществуването си. На 9 ноември ще изгасим светлините в нашия дом, където живяхме 30 години, ще изключим сървърите и ще си тръгнем. Вестникът вече го няма“, се казва в прощалното обръщение на редакцията.
Журналистите обвиняват руските власти и специалните служби, че са ги принудили да прекратят работата си. Според тях затварянето е резултат от координиран натиск, който е лишил изданието от възможност да работи и да се издържа.
Непосредственият повод за последното решение е принудителното освобождаване на редакционната сграда в Потаповския переулок в Москва. Главният редактор Сергей Соколов съобщил на читателите на 28 октомври, че на журналистите е дадено твърде малко време да се преместят, а нов офис все още не е намерен.
Едновременно с уведомлението за напускане на сградата е била спряна и системата за дарения, чрез която изданието получавало финансова подкрепа от читателите си. Според редакцията така тя е останала без средства за продължаване на работата.
„Повече от 30 години живот заедно със страната и нейните граждани ще приключи на улицата, без средства за съществуване и под постоянната заплаха от репресии“, заявяват журналистите.
Отнемане на лиценза и блокирани сайтове
Натискът върху „Новая газета“ се засилва след началото на руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. Властите блокират интернет ресурсите на изданието, а съдебно решение води до отнемане на регистрацията му като медия. Държавата отнема и възможността му да използва печатната си база.
През 2022 г. вестникът спира издаването на печатната си версия след две предупреждения от Роскомнадзор. По-късно редакцията намира начин да продължи да публикува в ограничен формат – „Новая газета. Журнал“, с тираж от 999 екземпляра.
През септември 2026 г. руското Министерство на правосъдието включва изданието в регистъра на т.нар. „чуждестранни агенти“. Според редакцията това допълнително затруднява финансовата ѝ дейност, тъй като компании и банки отказват да работят с нея.
Шестима журналисти са убити
„Новая газета“ е основана през 1993 г. и през годините се утвърждава като едно от най-разпознаваемите независими разследващи издания в Русия. Нейният бивш главен редактор Дмитрий Муратов получава Нобеловата награда за мир през 2021 г.
Сред най-известните журналисти на вестника е Анна Политковская, която години наред разследва нарушенията на човешките права в Чечения и критикува политиката на Кремъл. Тя е убита в Москва на 7 октомври 2006 г.
В прощалното си обръщение редакцията припомня шестима свои колеги и сътрудници, убити през годините – Игор Домников, Юрий Щекочихин, Анна Политковская, Станислав Маркелов, Анастасия Бабурова и Наталия Естемирова.
С прекратяването на дейността на вестника ще бъде затворен и музеят на Анна Политковская, разположен в бившия ѝ кабинет в редакцията. Той е открит през 2021 г. на 15-ата годишнина от убийството ѝ.
Част от журналистите на „Новая газета“ напускат Русия след началото на войната и създават отделното издание „Новая газета Европа“, което продължава да работи извън страната.
Последният етап от съществуването на оригиналната редакция ще приключи на 9 ноември, когато журналистите ще напуснат сградата и ще изключат сървърите си.
