Защо украинците се бият на живот и на смърт е съвсем ясно – поне за всеки човек с нормален здрав разум. Защо в България има между 1/4 и 1/3 от населението, което не разбира защо се бият украинците – ето това е по-трудния въпрос, който няма прост и еднозначен отговор. Краткият отговор за част от тази общност е очевиден – имаме група сънародници, които обичат да живеят в свинщина, заринати в боклук, в мързел, в интелектуално, духовно и социално робство, при което са доволни да им подхвърлят милостиня за оцеляване – ракия и някаква нискокачествена мръвка – за да кротуват и да поддържат по същество безграждански живот, пише политологът Огнян Минчев във „Фейсбук“. Ако искате някаква утеха – че не става дума само за нашенска разновидност на байганьовщина, да имате утеха. В Източна Германия също има такава група от хора. На тях им липсва стената, Вартбург-а, равенството на прости и умни, на подлеци и на съзидателни хора…
Като стана дума за Източна Германия. Там (западно)германската административна и политическа машина сътвори едно генерално безобразие, практикувайки след обединението на страната проекция на добре известния немски педантизъм и автоматично следване на принципа ordnung muss sein. За броени седмици след обединението ВСИЧКИ ръководни позиции в източногерманското общество бяха заети от командировани западногерманци. Кметът, шефът на пощата, професорът по съпротива на металите (за социалните науки изобщо дума да не става – до крак)… Така едно цяло общество – бившата ГДР – бе превърнато в общество парий. Днес АзГ и „Die Linke“ (наследниците на източногерманските комунисти) са рикошета – наказанието за цяла Германия за бездушното превръщане на почти 20 млн. души в социални и граждански лузъри.
Бруталните методи на организирана престъпност, чрез които бе осъществн прехода в България са нашия аналог за това социално изключване. Връчвайки икономиката и държавата в ръцете на червените милиционерски генерали, ние произведохме една България с трудно поносима социална поляризация, със завладяни институции, обслужващи мафията и с рязко свиващи се възможности за оцеляване за доста широки социални категории в продължение на десетилетия след 1990 г. Възраждане, русофилията и носталгията към комунистическото безправие са пряк резултат на всичко това. Защото ние продължаваме да живеем в един силно овластен парадокс. Бруталният характер на българския преход се диктува от този тип олигархично господство над обществото, което милиционерските генерали внесоха от Русия и наложиха у нас като адаптиран за България модел на криминална икономика и държава. Но с помощтта на хибридчиците от своята първа родина – Русия, те успяха да убедят значителна част от българите, че виновна за тази криминална олигархична вакханалия е … Европа. Същата тази Европа, от която идват кохезионни фондове, натиск за завръщане към елементарна законност, изисквания за цивилизовано обществено и държавно устройство. А къде е тогава спасението? Как къде – в завръщането обратно в евразийската свинщина. Това е рецептата, в която вярват – Боже мой – почти 25-30 на сто от българите…
Украинците се бият за родината си защото всички те са преживяли и преживяват истинската природа на великодържавния фашизъм – било в неговия съветски вариант преди десетилетия, било в неговата актуална, путинистка форма. В България ние десетилетия мълчахме за това, което ни се случи през втората половина на 20 век. Имахме публикации и възпоминания за комунистическото минало, които споделяхме в „интелектуална среда“. Три поколения израстнаха в училища, където учебниците бяха писани с носталгична емоция за комунизма, от ръката на хора, които и до днес вярват в него. Нещо повече – ние не казахме убедително на тези деца и още една важна истина – че тази България, в която са се родили и живеят след комунизма е изградена по модела на същото репресивно великодържавие, което има мощния потенциал да превръща здравомислещи народи и общества в примитивни бантустани…
Ако украинците спрат да се бият, накървените орди на кремълския диктатор ще се полакомят за още по-голяма плячка. Тогава българите ще бъдат сред първите, които ще си припомнят (по-старите) или ще научат (по-младите) какво означава да живееш под ботуша на великодържавната свинщина. Тогава ще бъде късно за задаване на въпроси – а отговорите и без това ще бъдат ясни… Говорете сега! Утре ще бъде късно.
