Снимка: „За истината“.
На прага на кандидат-гимназиалната кампания темата за пълняемостта на паралелките в малките градове отново става актуална. В Дряново е донакъде и болезнена, след като от Регионалното управление по образованието (РУО) обявиха броя на завършващи основно образование и местата за 8 клас в двете гимназии в града.
Ситуацията е класически пример за разминаване между реалността и планирания прием.
По данни на Регионалното управление по образованието това лято основно образование в общината завършват 39 ученици. В същото време държавният план-прием предвижда общо 52 места в двете местни средни училища – по една паралелка в Средно училище „Максим Райкович“ и в Професионална гимназия по икономика и техника „Рачо Стоянов“.
С дефицит на старта
Дори при хипотезата, че всички седмокласници останат в града, системата стартира с дефицит от 13 ученици. Реалността обаче е още по-неблагоприятна – част от тях традиционно избират да продължат образованието си в по-големи центрове като Габрово и Велико Търново. Така недостигът се задълбочава и поставя под въпрос устойчивостта на паралелките.
Подобни ситуации не са прецедент. През настоящата учебна година в Професионална гимназия по икономика и техника „Рачо Стоянов“ зрелостниците са едва девет. Причината не е в това, че училището е в малък град, защото в габровското СУ „Паисий Хилендарски“ една от паралелките също е с девет ученици. Налице е трайна тенденция на свиване, плод на тежката демографска картина в област Габрово, която трудно може да бъде компенсирана само с административни решения.
В синхрон с местната икономика
Въпреки дефицитът на ученици предлаганите специалности в Дряново са в синхрон с нуждите на местната икономика, се вижда от становище на Община Дряново, изготвено при объждането на тазгодишния държавен план-прием в средните училища. От там посочват, че градът и региона се нуждае от три вида специалисти – такива в софтуарната и хардуерната дейност, в сферата на бизнес администрацията като широкоспектърна дейност и в машиностроенето, механотехниката и металургията. Становещето на местната общинска администрация е аргументирано с профила на местния бизнес и в частност с най-добре развиващите се предприятия.
Така в Средно училище „Максим Райкович“ се предлага профил „Интегриране на дигитални технологии“. В Професионална гимназия по икономика и техника „Рачо Стоянов“ – комбинация от „Автоматизирани системи и технологии в машиностроенето“ и „Мениджмънт и икономика“. Те съответстват на заявените от общината потребности – кадри за индустрията, администрацията и технологичния сектор, и обещават практическа подготовка на младите хора, тъй като обучението и по двете е в дуална форма.
Липсва икономическа динамика
И тук се откроява по-широкият проблем: липсата на достатъчно икономическа динамика, която да задържи както учениците, така и бъдещите специалисти. Данни на Институт за пазарна икономика показват, че за периода 2020–2024 г. преките чуждестранни инвестиции в Дряново са едва 1.3 млн. евро. За сравнение, в Трявна те достигат 2.3 млн. евро, в Габрово – 117 млн. евро, а в Севлиево – 367 млн. евро.
Тази разлика не е просто статистика – тя пряко влияе върху решенията на младите хора. Там, където има инвестиции, има работни места, по-високи доходи и перспектива за развитие. Там учениците по-често остават. В градове като Дряново образованието се оказва в затворен цикъл: подготвят се кадри за икономика, която не расте достатъчно бързо, за да ги поеме.
В резултат се получава системен дисбаланс – повече „места на хартия“, отколкото реални ученици, и повече обучени млади хора, отколкото местният пазар може да задържи. Това води до дофинансиране на паралелки от общинския бъджет, компромиси в качеството и в крайна сметка – до продължаващо изтичане на млади хора.
Лошата новина е, че Дряново е един от малките градове у нас, на които тежат тези проблеми и изобщо не е изолиран случай. Показателен е обаче за това, че без реални инвестиции и устойчив бизнес растеж дори най-добре планираният прием остава трудно постижим.
Сдружение „Про веритас” изпълнява инициатива, подкрепена от Институт „Отворено общество – София“ и съфинансирана от Европейския съюз в рамките на проекта Media Resilience. Изразените възгледи и мнения са само и изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз, Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или Институт „Отворено общество“ – София“ (ИООС). Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях. Проектът се изпълнява в периода от 1 октомври 2025 до 31 май 2026 в регионите Каолиново, Дряново и Неделино и не дублира програмите и финансирането на другите донори.
