Икономическите данни за община Дряново към края на 2024 г. очертават картина извън еднопосочните изводи за малка община в Северна България. Дряново определено не е в криза, но без съмнение е под натиск заради влошаващата се демографска картина.
Този извод се налага, когато се извлекат конкретни цифри от тазгодишното проучване на Института за пазарна икономика (ИПИ) „265 истории за икономика“. Инициативата визуализира и анализира множество данни за общинските икономики, голяма част от които са публични и свободно достъпни за пръв път.
Заплатите – изненадващо конкурентни
Средната брутна работна заплата в община Дряново към края на 2024 г. достига 1001 евро, което поставя Дряново пред областния център Габрово (909 евро) и близо до икономическия двигател в областта Севлиево (1023 евро). По този показател общината се позиционира сравнително добре и показва, че местната икономика не е в застой.
Пазарът на труда също изглежда относително устойчив. Безработицата е 6.2%, като трайно безработните са едва 1%, а младежката безработица е 2.5%. Данните подсказват, че работни места съществуват, а бизнес средата функционира в рамките на възможностите си.
В Дряново са регистрирани 397 фирми, или 54 предприятия на 1000 души население – показател, по който общината е съпоставима със Севлиево и е малко под данните за Трявна.
Предизвикателството на демографията
Именно тук започват да се очертават дълбоките структурни предизвикателства. Най-сериозното от тях е демографската картина. Към края на 2024 г. само 52% от населението е в трудоспособна възраст, а броят на икономически активните хора е намалял с 754 души за последните четири години. Това означава, че дори при наличието на работни места и относително добри доходи, човешкият ресурс постепенно се изчерпва.
Тази тенденция има пряко отражение върху инвестиционната привлекателност. Преките чуждестранни инвестиции за периода 2020–2024 г. възлизат на 182 евро на човек – значително под нивата в Габрово и многократно под тези в Севлиево. Европейското финансиране частично компенсира този дефицит – 29.5 млн. лв. за периода 2007–2024 г., сума, съпоставима с Трявна, но далеч от по-динамичните общини в региона. Това поставя Дряново в позиция на зависимост от публични средства при ограничен частен инвестиционен интерес.
Резултати под средните за страната
Образованието допълнително отразява демографските процеси. В общината има само две училища, и двете са средни и са общински – СУ „Максим Райкович“ и гимназията по икономика и техника „Рачо Стоянов“. Резултатите от външните оценявания и матурите по български език и литература за периода 2021–2025 г. са под средните за страната. На задължителния държавен зрелостен изпит по български език и литература завършващите в Дряново са постигнали среден успех 3.39, а на външното оценяване след 7 клас средната оценка е 44.18 точки от 100. Тези резултати ограничават шансовете за задържане на млади хора, което от друга страна води до недостиг на квалифицирани кадри.
Не е за пренебрегване и обстоятелството, че в една от дряновските гимназии – „Рачо Стоянов“, всички палалелки за настоящата учебна година са под норматива и за да ги запази Община Дряново заделя от бюджета си средства, с които да помогне за издръжката на училището.
Здравеопазване под напрежение
Най-чувствителната сфера без съмнение е здравеопазването. Към края на 2024 г. в Дряново работят само шест лекари, сочи проучването на ИПИ. Според изчисления на авторите на изследването това означава, че на един лекар се падат над 1200 пациенти, което води до сериозно напрежение в системата и ограничава достъпа до медицинска грижа. За сравнение в Севлиево на един лекар се падат 277 пациенти.
Малкото аптеки – четири към началото на 2026 г., допълнително усложнява ситуацията, особено на фона на застаряващото население. Данните на ИПИ показват, че на една аптека в Дряново се падат 1816 души от населението.
Стабилност при собствените общински приходи
Данните показват, че на човек от населението в Дряново се падат 314 евро собствени общински приходи, докато в Габрово този показател е 214 евро. Това е относително висок резултат за малка община. Собствените приходи могат да се използват за поддържане на инфраструктура, образователни и социални услуги, както и за стимулиране на местни инициативи, а високият им размер говори за ефективно събиране на данъци и такси и внимателно разпределение на средствата. Въпреки, че по размер на собствени приходи Община Дряново определено показва силна страна, това не може да компенсира останалите проблеми, които с натрупване могат да се превърнат в пречка пред устойчивото развитие на общината.
В обобщение, Дряново не е община в криза по класическите икономически показатели – доходите и заетостта са относително стабилни, а бизнес активността е налице. Рискът обаче е дългосрочен и структурен: демографското свиване постепенно подкопава човешкия капитал, инвестиционния интерес и ключови публични услуги. Предизвикателството пред местната политика не е овладяване на срив, а намиране на устойчиви решения, които да предотвратят постепенното изчерпване на ресурса, върху който се гради настоящата стабилност.
„265 истории за икономика” е дългосрочна инициатива на Института за пазарна икономика (ИПИ), стартирала в началото на 2020 г., която цели да повиши знанието и разбирането за развитието на 265-те общини в България.
Сдружение „Про веритас” изпълнява инициатива, подкрепена от Институт „Отворено общество – София“ и съфинансирана от Европейския съюз в рамките на проекта Media Resilience. Изразените възгледи и мнения са само и изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз, Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или Институт „Отворено общество“ – София“ (ИООС). Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях. Проектът се изпълнява в периода от 1 октомври 2025 до 31 май 2026 в регионите Каолиново, Дряново и Неделино и не дублира програмите и финансирането на другите донори.
