Снимка: Пресцентър на Президентството
Ще участва ли Румен Радев в предстоящите догодина предсрочни парламентарни избори е основният въпрос – и пред партиите, и пред анализаторите, и пред гражданите. По простата причина, че както участието му в тях, така и отсъствието му, ще разбърка подреждането на пасианса.
Защо и как?
На първо място, защото ако Радев излезе от президентството и влезе като участник в състезанието за следващото Народно събрание, това неминуемо ще вдигне избирателната активност, която и без това след протестите се очаква да бъде по-висока. А това автоматично означава по-висок праг за влизане на партиите в парламента и съответно по-малко партии – участници в следващия законодателен орган. Това от една страна е добре, защото ще отпаднат случайните играчи, но вероятно и такива като БСП, наследницата на БКП – матрицата на политическите проекти през всичките 36 години на прехода. Днес обаче БСП не е нито социалистическа, нито лява партия, тя е изхабена, дори изродена от участие в безпринципни мнозинства и правителства, създадени от задкулисието, липсват и нови визии и лидери, оттам и избиратели. Всичко изброено дотук е предпоставка партия, създадена от Румен Радев, да обере не само гласовете на левите хора в България, но и т.нар. протестен вот, както и този на гражданите, които през последните години не са политически представени в парламента и на онези, които споделят разбирането, че само силов играч може да се справи с корумпираната държава.
Като президент обаче генерал Румен Радев би трябвало да е разбрал, че държавата не може да се ръководи като армията, че правилата са различни и в евентуалната си роля на бъдещ премиер, той не може да очаква министрите да му козируват, още по-невъзможно това би било в един коалиционен кабинет. Но има ли президентът коалиционна култура и изобщо възможна ли е тя за един човек с пагон? Ако си дава ясна сметка за всичко това, би трябвало вече да е преценил дали влизането му в политиката девет месеца преди изтичането на втория му мандат като държавен глава няма да е една голяма авантюра, макар и много привлекателна.
Възможности за създаването на мнозинство в следващия парламент
Ако приемем хипотезата, че все пак Румен Радев се хвърли в тази авантюра и негова партия спечели изборите без партийни структури в страната, с кого би могъл да създаде мнозинство, а оттам и коалиционно правителство? Защото не обсъждаме прогноза, при която той би могъл да състави сам кабинет, макар че и тя не е изключена при определени обстоятелства.
Партиите и коалициите, които със сигурност, ще бъдат представени в следващото Народно събрание са ГЕРБ, ПП-ДБ, Възраждане и ДПС-Ново начало. Последната и партията на Бойко Борисов априори е изключено да бъдат партньори на Радев. Затова пък Костадин Костадинов изглежда, че му е съвсем по мярка. Те са единомишленици по въпроса затова как трябва да приключи войната в Украйна, кой е агресорът и кой трябва да начертае границите на държавата в един бъдещ мирен план. И двамата харесват Путин и не крият това, и двамата бяха против изпращането на българско оръжие в Украйна и плана за превъоръжаване на Европа, както и срещу налагането на нови санкции срещу Русия. И Радев, и Костадинов искаха провеждането на референдум за приемането на еврото.
Близки разбирания имат и по други теми, но дори и само изброените са напълно достатъчни, за да създадат мнозинство и общ кабинет след изборите. Ако разбира се им стигнат гласовете затова. Което поне на този етап изглежда малко вероятно, а и протестите (които засега утихнаха, но могат да се възобновят с пълна сила) не показват симпатия на участниците в тях, особено на поколението Z към Румен Радев. Привържениците на Възраждане бяха сред протестиращите, но фактът, че не се афишираха партийно, е симптоматичен и издава само страх да не бъдат изхвърлени като чуждо тяло.
Президентът би могъл да потърси подкрепа за мнозинство и от ПП-ДБ, но едва ли би я получил. По много и разбираеми причини, най-важната от тях е, че такава стъпка би означавала коалицията да си направи публично харакири и да приключи със себе си. Най-малкото защото ситуацията от 2025 е съвсем различна от тази през 2021 г., когато Радев излезе пред президентството с вдигнат юмрук. По темата за справяне с корупцията в институциите и в съдебната власт Радев би могъл да съвмести част от своите позиции с тези на дясноцентристката коалиция, но такова съгласие не би могло да се постигне по други основни теми, особено по тази за войната с Украйна, ако до март догодина тя вече не е приключила.
Неочаквани играчи и ролята на задкулисието
По разбираеми причини – най-вече краткото време, протестите не успяха да излъчат своите естествени лидери. Няма време и за нов политически проект, освен ако не се случи дългоочакваният на Радев. Но вероятността сред участниците в надпреварата за бъдещия парламент да се включат и стари играчи, изглежда логична. Ако човек наблюдава внимателно лицата, които се появяват по телевизионните екрани, поканени за участие в качеството им на експерти или анализатори на процесите в държавата ни, ще забележи, че сред тях все по-често виждаме знакови фигури от НДСВ – бивши депутати или министри от кабинета на Симеон Сакскобурготски или на Тройната коалиция. Най-честият гост е Николай Василев, на особено внимание се радва Даниел Вълчев, Милен Велчев, Христина Христова, Лидия Шулева и други също напомнят за себе си, но не като избледнели лица от стари снимки. Това поставя въпроса дали пък задкулисието не се кани да активира царската партия, която при евентуална възможност да премине бариерата, няма да се окаже патерица в едно бъдещо мнозинство и коалиционно управление. На този етап няма да коментираме възможен сценарий за възобновяване на монархическата форма на управление.
Резервният вариант на Румен Радев
Повечето коментатори споделят мнението, че времето за влизането на президента в пряка битка за властта е сега. Основният им аргумент е липсата на нов политически проект, който да е алтернатива на досегашното управление и да използва вълната и енергията на протестите за отвоюване на държавата от мафията. А целта предполага наличието на силен(силов) играч, какъвто виждат в лицето на държавния глава немалко хора у нас.
Макар формално предстоящите избори да изглеждат като най-добрият шанс за президента, той има и резервен вариант със своите предимства. Той изглежда по следният начин – Румен Радев назначава служебен кабинет със съзнанието, че при сегашните възможности за избор на премиер, а оттам и на силов министър, шансовете да се проведат честни избори са малки.
Макар фокусът на гнева на декемврийските протести да беше Делян Пеевски, той излиза от парламента с нулеви загуби и непокътнат ресурс да прави избори както той си знае. Бойко Борисов, както и в други предишни случаи се измъкна хитро от ситуацията и зачака своето време. Неговият ресурс в голяма степен също е запазен, макар че Пеевски тихо и подмолно успя да привлече част от партийния актив и кметове на Борисов към ДПС – Новото време-без снимки под герба, но не и без свидетели. А такива като Живко Тодоров – кмет на Стара Загора и член на Изпълнителната комисия на ГЕРБ отдавна са в орбитата на Пеевски.
Ако предположим, че ГЕРБ ще бъде отново първа политическа сила, а ДПС-Новото време – трета след ПП-ДБ в резултат на брутално купуване на гласове, изнудване и вот под страх и стража, протестите ще избухнат с нова сила и този път едва ли ще са толкова мирни. При непризнаване на изборите от някоя партия и последвали безредици, основният закон предвижда възможност президентът да обяви извънредно положение. В кои случаи може да се случи това, каква е процедурата и какви биха могли да са последиците, нека се произнесат специалистите по конституционно право. Но такъв сценарий ще даде възможност на Румен Радев да се обяви за спасител на нацията и при следващи предсрочни избори, които могат и да съвпаднат с президентските, да се яви и да ги спечели. Но това са само възможни сценарии, които не са за пренебрегване.
