Архивна снимка: Венелина Попова
Не знам колко от идолопоклонниците на червената петолъчка са се събрали тази събота на поляната под връх Бузлуджа, която те наричат „историческа“. Всяка година ги преброяват и от БСП, и от полицията, и от медиите. Но дали са били десет, двайсет или петдесет хиляди вече няма никакво значение. Просто защото тази партия не е онази, която на 10 ноември 1989 на свой пленум детронира Тодор Живков, за да предотврати кървава разправа със себе си, а на 3 април 1990 г. се обяви за социалистическа.
Тази партия днес няма нито идеология, нито идеолози. Тя отдавна е клиентелистка и обслужва единствено интересите на върхушката си.
И отдавна е престанала дори да се преструва, че чува гласовете на избирателите си. Но кои всъщност гласуват днес за БСП е тема на отделен и немаловажен анализ.
БКП създаде ДС – репресивният апарат на бившия тоталитарен режим, с чиято помощ и
В България беше реализирана операция „Голгота“ – секретният план на КГБ за разпада на СССР
и на плановата икономика по времето на т.нар. социализъм и прехода към капиталистически пазарни отношения. Тогава държавните активи преминаха в ръцете на отделни лица и фамилии от комунистическата върхушка, а спестяванията на гражданите бяха откраднати с помощта на различни финансови инструменти и схеми.
БКП, първоприемница на която е днес БСП, никога не е била партия на социално онеправданите слоеве в буржоазна България, за каквато се представя, както болшевишката партия в Русия никога не е била партия на пролетариата и на безимотните мужици. И не е могла да представлява легитимно интересите на тези групи от населението, тъй като след приемането на Закона за защита на държавата на 23 януари 1924 г., БКП е обявена извън закона. И минава в нелегалност, в организиране на атентати и въоръжена съпротива срещу официалната власт, която и до днес определя като монархо-фашистка.
През годините на т.нар. Преход БСП доказа, че няма нито визия, нито кадри да управлява държавата и всеки път, когато се упражняваше в това занимание, се проваляше.
В сегашната коалиционна конфигурация социалистите не се чувстват комфортно, макар да повтарят, че са приели да участват във властта единствено в името на стабилността на държавата. Те знаят, че избирателите им се чувстват предадени, въпреки ясното си съзнание, че ГЕРБ е продукт на втория ешалон в БКП, а Бойко Борисов е част от обслужващия комунистическия елит персонал.
На националната си конференция, проведена в Стара Загора ден преди събора, лидерът на БСП Атанас Зафиров отчете заслугите на партията във властта и призова другарите си публично да афишират дълъг хоризонт на това управление. Защото той можел да затвърди позициите на партията и шансовете й за по-добро представяне на едни следващи парламентарни избори. Според Зафиров преди година рейтингът на Народното събрание е бил едва 7 процента, докато последни социологически проучвания измерили двоен ръст на одобрение към законодателния орган, заслуга за което лидерът на БСП вижда и в работата на тяхната парламентарна група.
Обаче и Зафиров, и Гуцанов, и останалите министри на БСП в правителството на конференцията
подминаха мълчаливо темата за коалиционните си партньори
и взаимоотношения им в кабинета „Желязков“ и в управляващото мнозинство в Народното събрание. Най-вероятно, защото не могат да намерят една основателна причина, която да направи позора от „приставането“ им на ГЕРБ по-малко срамен.
Още повече, когато на този брак по сметка с трима в брачното ложе, кумува депутат, санкциониран по закона „Магнитски“ и отворил паст да погълне цялата държава.
Преди четвърт век Симеон Сакскобургоски беше върнат от чужбина от същите служби, които го запазиха жив, за да изпълни отредената му от тях роля в историята на българския Преход. По време на управлението на НДСВ, детронираният монарх упорито насаждаше в обществото тезата, че партиите са вредни и че са техни всички грехове в държавата.
След царя същите сценаристи на Прехода, които създадоха мафията и Задкулисието, качиха на върха на държавата бодигарда на царя. И така се подиграха както с монарха, така и с народа си, когото презират. Трийсет и пет години след като тоталитарният режим в България се самосвали, не остана партия, поне не и от системните,
която да не беше задушена в мечешката прегръдка на Бойко Борисов.
На следващите парламентарни избори, независимо дали ще бъдат редовни или предсрочни, БСП няма да се яви нито обединила ляво мислещите хора и организации, нито увеличила електоралната си тежест. И дори да успее да прескочи 4 процентната бариера за влизане в парламента, ще продължи да се маргинализира. И не защото в България няма нужда от истинска социалдемократическа партия. И не защото няма хора, които изповядват тази идеология. А защото БСП не е и не може да бъде тази партия. На плещите й тежат като бреме всички престъпления и грехове на БКП и на режима, който тя създаде.
Затова тази партия е обречена да остане единствено в историята.
Рубриката „Анализи“ представя различни гледни точки. Не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на „За истината“.
