Ръководството на Народното събрание дължи обяснение на какво основание е отказан достъп до сградата на парламента на репортерката Кристияна Стефанова. В сряда журналистката от предаването “Интервюто” и сайта Вестоносец не е допусната на работа в парламента в ключов за управлението на страната ден, пишат от АЕЖ – България.
Стефанова и издателят Ивелин Николов са получили обяснение от пресцентъра на парламента, че няма да ѝ бъде издадена нова временна акредитация, тъй като на сайта на медията липсват данни за юридическото лице, което я издава, по-конкретно Единен идентификационен номер (ЕИК). Стефанова и Николов обясниха пред АЕЖ, че тя работи в предаването от 7 октомври и оттогава на три пъти е кандидатствала и безпроблемно ѝ е била издавана временна акредитация.
Ивелин Николов посочи, че още миналата седмица е получил предупреждение от пресцентъра на парламента, че трябва да публикува на сайта редакционен екип, и той се е съобразил с това изискване. Въпреки това обаче в сряда (22 октомври) репортерката не е била допусната в парламента с обяснението, че липсва ЕИК на сайта. Николов свърза отнемането на акредитацията със случай от миналата седмица, когато Стефанова се опитва да зададе въпрос на депутата Делян Пеевски, а пиарът на народния представител Велислава Кръстева се приближава до нея и я пита от коя медия е, тъй като вече е разбрала, че не работи за телевизия Евроком. Именно докато беше в Евроком, Стефанова предизвика гнева на Делян Пеевски, който я нападна вербално.
Запитани от АЕЖ, от пресцентъра на НС отговориха, че сайтът не отговаря на вътрешните правила на парламента за достъп и затова не е издадена акредитацията. На въпроса как така са одобрявали акредитации за представителка на тази медия досега, а сега са я отнели, от пресцентъра посочиха, че според тях необходимата информация първоначално е била на сайта на медията, а след това е премахната. Интересно е, че изискване за информация на сайта на медията не присъства в правилата на НС. В тях неясно се дефинират “средства за масова комуникация”, което е различна дефиниция от тази в законите, където се използва “доставчик на медийни услуги” – понятие, дефинирано в Изборния кодекс. Сред правилата на парламента не присъства задължение медиите да са регистрирани в регистъра, поддържан от Министерството на културата.
През последните години и други журналисти, работещи за популярни онлайн платформи, се оказаха с отказан достъп до НС. Сред тях са Боби Ваклинов, който има авторско предаване, и gospodari.com.
Ако и други колеги имат проблеми с издаването на акредитации за работа в парламента, могат да ни сигнализират, подканват от асоциацията.
Тези случаи се вписват в по-широкия контекст, в който от години парламентът прилага политика, която води до ограничаване на прозрачността и достъпа на журналисти до работата му. Още с преместването в настоящата сграда – бившия Партиен дом, журналистите бяха лишени от условията, които имаха в автентичната сграда на българския парламент – тази на площад “Народно събрание”. Припомняме, че през 2023 г. 85 парламентарни репортери изпратиха отворено писмо до ръководството на НС, с което поискаха да им бъдат осигурени по-добри условия за работа.
АЕЖ призовава Народното събрание за изчистване на правилата за достъп до акредитация. Това е част и от по-широкия въпрос за липсата на синхронизирана уредба на понятия, като медии и журналистика, в контекста и на Европейския акт за свободата на медиите, който влезе в сила от август тази година. България има задължение да хармонизира вътрешното си законодателство в съответствие с този акт. Необходимо е българските власти да приложат и препоръките на международната мониторингова мисия, която посети България в края на месец септември.
Асоциацията на европейските журналисти – България е готова да участва в консултация за изготвяне на ясни и прозрачни правила за достъп на медиите, така че да се избягва възможността за произвол и политически натиск.
