Децата на България: бездейства ли държавата

„За истината“ препубликува анализ на Маргарита Николова от „Дойче Веле„.

Проблемът е стар: От поне 20-30 години децата в България са в сянката на държавната политика. Имаме все по-малко деца, а в същото време не ги лекуваме и образоваме качествено, бият тревога от неправителствения сектор.

„Обикаляйки из околията, попаднахме на полуразрушена къща, в която заварихме няколко дечица – абсолютно сами насред зима“, разказва в интервю за ДВ Мартина Райчинова, международна програмна директорка на „Конкордия“ – организация с общественополезна дейност в България, Румъния, Република Молдова, Косово и Австрия.

Как българското училище да влезе в XXI век

При спонтанна разходка из с. Малки Искър Мартина и нейният екип откриват седем деца, оставени на произвола на съдбата. „Най-малкото беше бебе. Сестрите му, които тогава бяха може би 5-7-годишни, се грижеха за него“, си спомня тя. Оказва се, че майка им ги оставя често сами през деня, понякога и през нощта, тъй като е принудена да търси различни начини да припечелва пари.

Челният сблъсък с реалността в България кара международната организация да не остане безразлична. Днес седемте деца са настанени в общежитие на училището, което посещават редовно, и ежедневно получават подкрепа от различно естество в дневния център на „Конкордия“ в селото.  „Страшно травматизирани деца. В началото не можехме изобщо да разговаряме с тях, но нашите психолози установиха, че нямат дефицити поради факта, че са били неглижирани“, добавя Мартина.

Изгубеното поколение на България – нито учат, нито работят

Дейността на една международна организация в България

„Имаме много такива истории, които ни дават сила да продължим напред“, споделя Райчинова пред ДВ. Целевата група са именно деца и младежи, изпаднали в нужда, които фондацията подкрепя по пътя им към самостоятелен живот. „Като работим с децата, работим, разбира се, и с техните семейства, работим и в общността, за да може да постигнем дълготрайни успехи“, обяснява тя.  

Най-голямото звено в България, а и в останалите държави, са дневните центрове. Наборът от образователни програми, които се предлагат там, е голям – от грижа за здравето, през развитие на родителски умения, до превенция на агресия и насилие в семейството. Задължителна предпоставка за участие в проекти и посещение на дневните центрове е децата и младежите редовно да ходят на училище. „По всякакъв начин се опитваме да мотивираме родителите да бъдат отговорни към образователния процес на децата си“, казва представителката на „Конкордия“.

Международната организация в България оказва помощ и на деца, жертви на насилие, като временно ги настанява в кризисни центрове. „Помагаме им да преживеят травмата, да се чувстват отново по-стабилни“, казва Райчинова и допълва, че паралелно се работи и с родителите, тъй като се цели реинтеграция в семейството – ако тя не представлява опасност.

Оплетени в миналото или готови за бъдещето: кратка история за детето на съседната маса

Освен деца „Конкордия“ подкрепя и млади мъже и жени на възраст до 35 години. Изпитващите затруднения да водят самостоятелен живот получават подслон в център за временно настаняване, помощ при търсенето на работа и съвети за това как да бъдат финансово грамотни. „Това са хора, които не знаят как да разпределят приходите си, как да изкарат до края на месеца със заплатата, с която разполагат“, обяснява Райчинова.

Бездействието на българската държава

„Изобщо всички деца на България са в сянката на държавната политика. И това не е от днес или вчера. Това е така в последните 20-30 години“, казва Георги Богданов, изпълнителен директор на Националната мрежа за децата (НМД). В интервю за ДВ експертът по социални въпроси отбелязва две тревожни тенденции – детското население в България е намаляло почти наполовина от 1992 година насам, като в момента е под 14%, а всяко трето дете живее в риск от бедност и социално изключване без много шансове за развитие.

„Изключително неразумно е да имаме малко деца, в същото време да не ги интегрираме и да не се опитваме да ги приобщаваме към образованието, да не ги лекуваме качествено и да не помагаме на семействата им“, казва Богданов. Според него най-голяма вина носят управлявалите през годините партии, които са омаловажавали социални въпроси, засягащи децата и семейството, тъй като не носят бързи електорални ползи. В допълнение изпълнителният директор на НМД коментира нуждата от дълбоки реформи в публичния сектор. „Ако ние не очовечим публични услуги като здравеопазване и образование и не ги поставим в процес на служене на децата и семействата, ще продължим да губим потенциала си като нация.“