В община Севлиево има 27 читалища. Едно от тях е в града, останалите в села на общината. За дейността им през 2024 г. ще бъдат похарчени 1.2 млн. лв. Контрол върху харченето на тези пари обаче няма. Не заради липса на желание, а защото така е заложено в българското законодателство.
Читалищата у нас са задължени да представят отчет за дейността си, който включва и финансова част, пред съответния Общински съвет, а местната Община разпределя годишната им субсидия. Това става по формула, в която от значение е числеността на хората на заплата в съответното читалище.
Когато държавата преведе субсидията, Общината просто трябва да я пренасочи към банковите сметки на читалищата, а когато годината изтече Общинският съвет да се информира как са похарчени парите. Общинските съветници нямат думата за начина, по който се разходват милиони за читалищна дейност, но без да има читалищна дейност. Проверка на „За истината“ в община Севлиево показа, че по-малко от 8% от парите за култура отиват по предназначение.
Празници и наздравици
„Годината започна с Йордановден, когато всички момчета и мъже в селото бяха напръскани с вода в пенсионерския клуб поради липса на река наблизо“. Това не е началото на художествен текст, а извадка от годишен отчет за дейността през 2023 г. на читалището в севлиевското село Столът.
Свършеното през годината е събрано на няколко реда и завършва така: „за финал естествено беше изпращането на старата и посрещането на Новата година“.
Между пръскането с вода за Йордановден и почерпката за Нова година, се отчитат дейности като плетене на мартеници, табло със снимки за 3 март, поднасяне на букет от кокичета (специално е посочен вида на цветето) на жените за 8 март и т.н. докато се изчерпят всички празници до Нова година.
Читалището има и библиотека, а заетите за една година книги са „около сто“, пише в отчета.
В библиотеката на читалището в с. Буря, община Севлиево, за цялата 2023 г. са влезли 17 читатели, заели са 83 книги. В това село развиват активна самодейност и групата им участва във фестивали и събори, като миналата година е стигнала до Черна гора. Извън самодейността обаче, останалата дейност и там се крепи на правенето на мартеници, почитането на Трифон Зарезан, 8 март и 24 май.
Съвременен библиотечно-информационен център с 14 читатели
В с. Богатово за 2023 г. са записани 14 читатели, които са прочели или заели 78 книги. Тази имитация на библиотечно дело не пречи на читалищния секретар, която е и библиотекарката в селото, да напише в отчета си, че усилията през годината са били насочени към „превръщането на библиотеката в съвременен обществено-информационен център“. Очевидно е, че с 14 читатели въпросната библиотека нито е съвременна, нито е център, още по-малко информационен. Няма как и да „изпълни възложените ни от държавата и обществото задачи“, както пише в отчета си библиотекарката, която според собствения й отчет има средно по двама читатели на месец. В това село са получили 16 500 лв. субсидия, за заплата и осигуровки на секретаря са похарчени почти 14 000 лв., за читалищна дейност 863 лв.
В с. Градище библиотеката към читалището има 13 читатели. За увеличението им не е помогнало и обогатяването на фонда със 76 нови книги по проект на Министерството на културата. И в това село отчетът започва с Бабинден и продължава с плетене на мартеници и празнуване на 8 март. Има и интересни детайли – посрещнали са гости от Аржентина – потомци на местни жители, дошли да търсят корените си. Това гостуване очевидно се е превърнало в празник за селото. Както и честването на 95 години от създаването на местното читалище и гостуването на детска певческа група от Украйна. Не е много, но са събития, обединили дори за малко обезлюдяващото село. Там за 2023 г. са получили близо 31 хил. лв. субсидия, отишла основно за заплата и осигуровки, за дейност са похарчени 2300 лв.
Това са малки и произволно избрани примери от живота на читалищата в община Севлиево, но няма съмнение, че картината е същата и в други български общини. Сградите на тези уникални за страната ни институции, събудили просветителството в годините на българското Възраждане, днес тънат в паяжини, оцеляват в напукани стени и течащи покриви, а празниците се „изнасят“ в пенсионерските клубове или местната кръчма, защото нито могат да се отоплят големите салони, нито да се напълнят.
Има и изключения
Максимата, че когато има желание, има и начин без съмнение работи в с. Ловнидол. Само с 15 хил. лв. годишна субсидия, там са успели да издадат в книга историята на селото, да организират поредица от местни мероприятия и да привлекат в библиотеката почти 800 читатели. Според отчета на това читалище ръстът в броя читатели е 25% спрямо предходната година, което без съмнение е успех за едно малко село, в което няма училище.
Снимка: личен архив
Държавата плаща, а после „всеки сам си преценя“
Според Закона за народните читалища те са „традиционни самоуправляващи се български културно-просветни сдружения в населените места, които изпълняват и държавни културно-просветни задачи“.
На практика в много малките населени места това са институции със затихващи функции, които изпълняват една единствена задача – да осигурят нищожна заплата на един читалищен секретар. Плетенето на мартеници и отбелязването на Трифон Зарезан, колкото и хубав да е празника за българите, не може да се впишат в графата културно-просветни задачи, въпреки че който разбира от вино знае, че и за това се изискват знания и култура.
Според същия закон министърът на културата подкрепя дейността на читалищата. Подкрепата се изразява в методическа помощ, анализ на състоянието и дейността им с помощта на областните и общинските администрации, обявяване публично на проекти от международни дарителски програми, и създаване на публичен регистър с база данни. Министърът може да им възлага изпълнение на държавни задачи, свързани с читалищното дело, но като ги подкрепя финансово, пише още в закона, уреждащ работата на българските читалища.
Без контрол
Никой обаче не контролира как и за какво се харчи държавната субсидия. В Закона за народните читалища не е заложен контрол върху харченето на парите на данъкоплатците. Единственият ангажимент на читалищните ръководства е да предадат отчет – първо пред общото събрание, след това в общината, на чиято територия се намира читалището, а тя от своя страна го внася в Общинския съвет, който го приема само за сведение. Единствената санкция за председател на читалище е ако до 31 март не внесе пред кмета на общината отчет за приходите и разходите за предходната година. Санкцията е административна и в размер на от 150 до 300 лв.
Общините, натоварени да разпределят субсидията и да внесат отчетите пред общинските съвети, са напълно лишени от правомощия да се месят в работата на читалищата. Те имат право да контролират единствено дофинансиране за някое от тях, което се прави обикновено при честване на кръгли годишнини.
Единствената институция у нас, която може да контролира какво правят в селските читалища с отпуснатите им държавата пари, е Агенцията за държавен финансов контрол (АДФИ). Тя обаче следи за законността при отчитането на разходите, а не за тяхната целесъобразност.
Така занодателят у нас е дал свобода на институции, чиято дейност на много места не може да се нарече културна, нито просветна, но с годините нито един представител на властта не е дръзнал дори да си помисли, че може да промени нещо в читалищата.
