„За истината“ препубликува анализ на Еми Барух от „Дойче Веле„.
Образователната система е „застинала в 20 век“, а изкуственият интелект води до невиждано досега дигитализиране и персонализиране на образованието. Как да наваксаме?
В дигиталния свят, в който сякаш и емоциите са декомпозирани на нули и единици, амбицията да създадеш екип, в който човешката част е водеща, напомня носталгията по времето, когато в телефонната слушалка не ти отговаря автомат („натиснете 1“, „натиснете 2“), а оператор, който е готов да те изслуша и да не те прекъсва.
Създаването на такъв екип предполага осъзнаването на потребност от хуманизиране на отношенията – особено в среда, която спокойно може да просперира в стерилната лабораторност на роботизиран автоматизъм. Има такъв екип и в гравитационното поле на неговия център стои образованието.
От тук започва разговора ни с Георги Малчев – дигитален експерт и преподавател, един от тримата съдружници на екипа Xplora, който изучава зависимостта на хората едни от други, пристрастеността им към социалните мрежи и зависимостта на времето от знания.
Изкуственият интелект ще промени из основи образованието
Нарича екипа, с който работи – superhumans („свръххора“) и казва, че това е негова сбъдната мечта. Но не за състезанието човек-робот ще стане дума, а за образованието, което предшества намирането на хора, които да отговарят на идеята за human digital („дигитален човек“). Както и за очакваните промени в методите на преподаване в една динамична среда. Защото част от професиите, които ще определят бъдещето, още не съществуват и дефицитите в образователната система се компенсират или от пророчески преподавателски експерименти, или от изкуствения интелект(AI).
„Изкуственият интелект ще промени толкова много средата, че всяка прогноза има голяма вероятност да не се сбъдне, а да е по-скоро субективно усещане на база на личен фокус в момента“, казва Георги Малчев. И продължава: „Първото и може би най-важно нещо е персонализиране на образованието. Който не е опитвал да отчете нуждите на всеки един от хората, които обучава, и в същото време да спазва график и обхват, едва ли знае за какво предизвикателство става дума.“
AI вече ни „разпознава“, вече улавя спецификите ни, а в скоро време ще позволява да има отлично профилиране на всеки от обучаваните в зависимост от индивидуалния му стил на възприемане, неговите знания и умения.
Полезен опит за следващите
„Моят опит показва, че студентите попадат в няколко групи. И че за съжаление е трудно темпото и вниманието им да се поддържа през целия семестър. Разчитам на AI да подпомага както създаването на персонализирано съдържание, така и проследяване напредъка на студентите и учениците, и опростяване или надграждане според темпото на обучаваните. Важно е също така и каква професия избираме. В книгата „Задълбочена работа“ Кал Нюпорт съветва да не се специализираме в нещо, което студент, завършил току-що университет, може да научи за седмица, а да станем добри в нещата, които изискват натрупване на такива умения, които добавят стойност“, обяснява Малчев.
„Учениците“ му от superhumans екипа са завършили своето образование „вчера“, регистрирали са плюсовете и минусите от натрупания университетски багаж и са се научили да се адаптират към реалностите на работната среда. Интересува ги как ще се променят условията за труд утре и вярват, че постигнатото от тях, както и несполуките им могат да бъдат полезен споделен опит с добавена стойност за тези след тях.
„Тотален асинхрон с темпото и очакванията“
Рая Кирилова от Xplora казва, че образователната система е „застинала в 20 век“, а Пламена Христова добавя, че „промяната в държавните учебни заведения се случва много бавно. В тях все още се изучават теми, които отдавна не са актуални“.
Според Мария Сиракова „няма установени механизми за високата скорост, с която нахлуват иновациите и изкуственият интелект, и системата не е в състояние да ги интегрира в учебния процес, а методиката на преподаване е в тотален асинхрон с темпото и очакванията на съвременния студент, за когото хилядите страници теория са отживелица, а слайдовете, изпълнени с текст и безсмислени снимки, губят интереса му на 15-ата секунда“.
„В училище се учат предмети, които не те учат на „живот“, споделя Катерина Ценкуловска. „Липсва развитие на социалните умения на децата, на тяхната способност за общуване и емоционална интелигентност. Отсъства работата с ръце, което е пряко свързано със социално-емоционалното учене. Важно е да има повече междупредметни връзки и повече учители да бъдат обучени и подпомагани как да използват технологиите на днешното време, за да отговорят на нуждите на учениците. Преподаването продължава по наложения начин на фронтално предаване на знания, а е добре да се работи в „обърната класна стая“, която поставя учениците в центъра на всеки един учебен час.“
Познанието има първостепенно значение за успеха
Тази кратка анкета не ни казва нищо, което не знаем. И това е най-големият проблем на образованието днес. То се движи инерционно върху релси, трасирани през миналото столетие. А успехите? Те се дължат на пророчески преподавателски експерименти и на superhumans, които продължават да печелят в състезанието човек-робот.
Даваш си сметка за това, когато приемеш, че в скалата на ценностите познанието, но не само алгоритмичното познание, а и онова разпростряно върху целия спектър на човешкото – от Хераклит до Евклид и от Сафо до Софокъл, заема първостепенно значение за успеха, за удържането на цивилизованост в турбуленциите на днешния ден.
