BG | EN

Тънкия, Дебелия и демокрацията

Ахмед Доган и Делян Пеевски Колаж: За истината

„За истината“ препубликува анализ на Васил Петков от „Клуб Z“.

Какво става в Бояна? И в “Росенец”? Новините ни показват дърветата, но не и гората. За нея все още говорят под сурдинка отделни наблюдатели. А “гората” е, че виждаме война между двама олигарси. Да ги наречем Тънкия и Дебелия.

Те воюват за това кой отсега нататък да представлява българските турци в парламента и да осребрява тяхната лоялност към България. Това е тъжно и опасно. Тъжно е, защото разголва фасадността на българската демокрация.

Опасно е, защото олигархичната война може да се изроди в етническо напрежение и, не дай Боже, в конфликт. Последните, най-ожесточените засега, сблъсъци във войната са за нещо, което в зората на прехода наричахме “атрибути на властта” – дворци, които в България се наричат по турски – сараи.

Какво общо има либералната демокрация с всичко това?

Дебелият ги взе юридически от Тънкия и се опитва да го изгони от тях физически. Хранени хора на Тънкия направиха жива верига и се сблъскаха дори с полицията, за да не позволят това.

Първият въпрос, който човек си задава, когато се опита да види голямата картина, е какво общо имат демокрацията изобщо и върховенството на закона в частност с олигархията? Нищо. Какво общо имат с нея сараите (атрибути на тоталитарна власт) и боевете за тях? Пак нищо. Те имат повече общо с феодализма и с комунизма. Боят е за зимния и летния дворец на Тънкия.

Сцената на тези олигархии и боеве обаче е България – една формално европейска и либерална демокрация. И те вече няколко дни са първата ѝ политическа новина.

Медиите не са глупави. Те знаят защо тази новина е важна. Само дето не смеят да го изрекат докрай. Което също е проблем на българската либерална демокрация.

Сестринските партии, обръчите от фирми и порциите

За капак – битката официално е между две крила на политическа формация, която принадлежи към европейското либерално семейство. Където са най-заклетите врагове на олигархията и най-пламенните защитници на демокрацията и върховенството на закона.

Как така – би попитал правоверният европейски либерален демократ – лидери на наша сестринска партия са олигарси, които се борят за сараи? Точният отговор знаят българските тайни служби и комунистическите им предшественички, с които Тънкия доказано е свързан. В зората на прехода те бабуваха на неговата либерална партия, за да не позволят в България етнически конфликти като в бивша Югославия.

В замяна елитът на тази партия получи: (а) неофициален статут на гарант на правата и свободите на нейния електорат, които бяха грубо погазени при комунизма; (б) възможност безнаказано да се обогатява по съмнителни начини при преразпределението на националното богатство през прехода.

Символи на този елит станаха “обръчите от фирми” и “порциите” (служби, работни места, бизнеси, европейски средства), които той раздаваше по места. Това се нарича клиентелизъм, който също няма нищо общо с либералната демокрация.

Тънкия имаше нужда от Дебелия. И обратното.

Откъде при Тънкия се появи Дебелия? Те взаимно си трябваха. Разходите на оялия се елит и на партията му растяха, някой трябваше да ги покрива. Освен това, когато политиката е основният ти бизнес, имаш нужда от свои правосъдие и медии – власт, в която Дебелия беше и все още е добре свързан и сектор, в който той сериозно беше инвестирал.

От друга страна, в европейската либерална демокрация България успешният бизнес е все още труден, ако не и невъзможен без як политически гръб. Тоест без партия, която има постоянен, верен и дисциплиниран електорат и си е извоювала името на незаобиколим фактор при поделбите на властта.

Така че сделката беше пари срещу власт и власт срещу пари или пари-власт-пари прим. Вече няма да питам какво му е либералното и демократичното на всичко това.

Как тънко-дебелата симбиоза се превърна в конфликт? Тънкия го каза точно: Дебелия прекали. Той започна настоятелно да търси дивидентите от инвестицията си в партията на Тънкия. Първо му дадоха съпредседателско място, но то не го задоволи. Той поиска цялата партия и изгони хранените хора на Тънкия, които бяха против. В отговор Тънкия събра хората си и заедно изключиха Дебелия и неговите хора от партията. Дебелия отвърна като близки до него отнеха главния бизнес на Тънкия и поискаха той да напусне летния и зимния си дворец, в които се оказа, че е бил наемател. Успоредно, правосъдието започна да разследва тлъст необезпечен заем от държавна банка, с който Тънкия през посредници е финансирал свои разходи.

Заложници на олигархичната война

Социалните мрежи предрекоха, че след изключването и оценката, че е “прекалил” с Дебелия поне политически е свършено. Но по-наблюдателните наблюдатели възразиха, че неговите връзки, пари и влиянието им по места не бива да се подценяват.

Но и Тънкия не е изиграл всичките си козове. Подозират го, че пази мръсни тайни на прехода, които са застраховката му, гарантираща безнаказан олигархичен комфорт в европейска демокрация повече от три десетилетия. И нищо чудно сблъсъците край сараите да са заради достъп до някои от тези тайни.

Заложница на олигархичната война е България. Защото, случайно или не, фронтовата линия днес минава между българи и турци по върховете на разцепената партия. Защото единият олигарх изгуби рентата, която получаваше в замяна на мира и защото могат да се намерят изкушени да мъстят с етническата карта. Най-сетне – защото една турска радикализация би повлякла реципрочна от страна на българския национализъм, избуял сред кризите в последните години.

За да бъде решен един проблем, той първо трябва да бъде назован. Проблемът не са българските турци. Техните права и свободи са гарантирани не от лидери и техните котерии, а от закона и от членството на България в Европейския съюз.

Проблемът е олигархията, от чиито нокти тези наши сънародници трябва да бъдат освободени. А за това трябват независимо правосъдие и медии и прозрачен и честен политически процес, в който всеки да може свободно и по съвест да избере своите  представители. Това е задачата пред държавата и пред партиите ни. Те са на ход. Срокът е 27 октомври.

Рубриката „Анализи“ представя различни гледни точки. Не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на „За истината“.

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Най-четени анализи

Още от автора

Георги Лозанов в „Денят с В. Дремджиев“: Карбовски и Дачков са „Работническото дело“ на Радев

https://www.youtube.com/watch?v=bZX4gx9Cmwg Медийният експерт Георги Лозанов коментире в предаването в "Денят с В. Дремджиев" за това, че Мартин Карбовски и Явор Дачков са "Работническото дело" на премиера Румен Радев -...

Как се прави музей, в който да се почувстваш у дома?

Как млад творчески екип и музейна директорка създадоха в Сопот изложба на световно ниво и ни дадоха още поводи да се гордеем с Вазови – но и да...

„Можело!“ – българският урок на двама американци

Кристина Феруерда още помни скръстените ръце и скептицизма в залата на първата Академия „МУЗА“ през 2023 г. Музейни специалисти и изложбени дизайнери идват да научат как да увлекат...

Още анализи

Тръмп, Путин и Си: великите сили не изглеждат толкова велики

Днес Тръмп, Путин и Си се опитаха да повторят срещата от Ялта от 1945. Само че те не са Рузвелт, Сталин и Чърчил. И "великите сили" не изглеждат...

Как национализмът се опитва да ни открадне езика

Груповата обсесия по езика най-често се появява в общества, които имат сериозни проблеми с "чистотата" на публичния живот. Вероятно защото думите са по-лесни за инспектиране от институциите, предполага...

Заплатите в държавния сектор скочиха двойно по-бързо от икономиката

Разходите за заплати в публичния сектор за периода 2020-2025 г. са скочили над 2 пъти, като ръстът им изпреварва увеличението на приходите от данъци и икономическия растеж, което...