Снимка: Пресцентър на Министерски съвет.
Служебното правителство публикува в сряда пълния текст на 10-годишното споразумение, което премиерът Андрей Гюров подписа с украинския президент Володимир Зеленски по-рано тази седмица, пише „Свободна точка„.
Това стана, след като бившият президент Румен Радев и лидерите на БСП, „Възраждане“, ИТН и МЕЧ – Крум Зарков, Костадин Костадинов, Слави Трифонов и Радостин Василев, осъдиха подписването на документа. Президентката Илияна Йотова също го разкритикува.
По-рано в сряда „Възраждане“ поиска Народното събрание да задължи правителството да прекрати споразумението, но не се стигна до гласуване на такова решение.
Част от аргументите срещу споразумението са свързани с твърдението, че служебно правителство не може да поема такива дългосрочни ангажименти – въпреки че по Конституция служебният кабинет няма по-малко правомощия от редовния.
Но други аргументи съдържат тези, които може да се определят като проруски – че подписването на документа означава „въвличане“ на България в руската война срещу Украйна (Радев) или че споразумението превръща България „в украинска колония“ и ще задължи български деца да учат украински език (Костадинов), което не е вярно.
Това е политически документ, който е одобрен – но не и подписан, още от предишното служебно правителство на Димитър Главчев през 2024 г.
Той не попада в приложното поле на Закона за международните договори и не съдържа правнообвързващи ангажименти, а възможности за допълнително развитие на съвместни отбранителни способности, каза правителството. Затова не се изисква документът да бъде ратифициран от Народното събрание.
Заложените мерки зависят от националното законодателство на България и са изцяло в рамките на възможностите на страната да подкрепя Украйна, без това да е против националния ѝ интерес.
Какво пише в документа
Основните елементи на сътрудничеството, което се предвижда в споразумението между София и Киев, са в областта на отбраната:
- военна подкрепа и оборудване – България се ангажира да продължи да предоставя военна техника, оръжия и боеприпаси на Украйна спрямо възможностите си. Този ангажимент е потвърждаван с решения на Народното събрание;
- обучение и подготовка – предвижда се специализирано обучение на личен състав, както и обучение по английски за украински пилоти и техници;
- отбранителна индустрия – София и Киев ще развиват възможности за съвместно производство на боеприпаси и трансфер на технологии от Украйна;
- разузнаване и сигурност – те ще си помагат за възпиране на злонамерени дейности от враждебни страни, както и срещу хибридните заплахи и дезинформацията;
- сигурност в Черно море – най-вече сътрудничество при разминирането, мониторинг и обучение на украинските военноморски сили;
- механизъм за спешни консултации – в случай на нова агресия или ескалация, двете страни ще проведат консултации в рамките на 24 часа, за да решат как да противодействат.
Споразумението предвижда и политическо сътрудничество:
- подкрепа за интеграцията на Украйна в ЕС и НАТО, за което вече има приети решения от българска страна;
- справедлив и траен мир при условия, определени от Украйна в съответствие с принципите на международното право;
- насърчаване на търсенето на отговорност от Русия за действията ѝ срещу Украйна;
- обезщетение за щети, причинени от руската агресия, чрез замразени руски активи;
- поддържане на санкциите срещу Русия.
По-нататък се описват и ангажименти, свързани с хуманитарната помощ и възстановяването на Украйна след края на войната. Говори се за подкрепа от страна на България за украинската енергетика, както и за осигуряване на алтернативни доставки на газ.
Споменава се и че България и Украйна ще продължат да работят по продажбата на старите реактори от АЕЦ „Белене“.
Споразумението многократно подчертава, че всички тези ангажименти се поемат „в рамките на възможностите“ на България и в съответствие с националното законодателство. В раздела за разузнаване изрично пише, че сътрудничеството се осъществява, „без да се засягат националните интереси на България“.
Какво не пише в документа
В документа няма нови финансови ангажименти на България към Украйна. Липсват и каквито и да е текстове за откриване на специални украински училища или задължително изучаване на украински език от български деца, за каквито излезе с твърдения лидерът на „Възраждане“ Костадинов.
Документът предвижда точно обратното – Украйна се ангажира да гарантира продължаването на обучението по български език в държавните си училища в полза на голямото българско малцинство в страната.
По време на посещението на Гюров и министри от кабинета в Киев по-рано през седмицата, образователният министър Сергей Игнатов се срещна с украинския си колега Оскен Лисовий. Двамата подписаха протокол, в който също е договорено българите в Украйна да продължат да учат български език. В същото време двамата са обсъдили възможността украински деца в български училища да могат да изучават и майчиния си език.
