„Това е реалността“ или „начало на бюджетната криза“. ПБ и ДПС приеха на първо четене бюджета с 5,7% дефицит

„Прогресивна България“ (ПБ) и ДПС приеха в сряда на първо четене проекта за бюджет за 2026 г. с 5,7% дефицит. ГЕРБ, „Демократична България“ (ДБ), „Продължаваме промяната“ (ПП) и „Възраждане“ гласуваха против.

Новината идва две седмици след като правителството одобри и внесе в парламента проектобюджета, въпреки че не постигна съгласие с бизнеса и синдикатите.

Заложеният в него дефицит е двойно над този в проектобюджета на правителството на Росен Желязков от декември 2025 г., който доведе до най-многобройните протести от десетилетия и оставка на кабинета. Това предизвика критики от политици, икономисти и представители на бизнеса, пише „Свободна точка“.

Дефицитът показва с колко разходите на държавата са повече от приходите ѝ. Едно от правилата в Европейския съюз (ЕС) е държавите членки да имат дефицит под 3% от брутния вътрешен продукт (БВП).

Бюджетът: Първият ход на новата власт

Гласуването на бюджета идва дни след като срещу България започна процедура по прекомерен бюджетен дефицит. Тя се предприема, когато страна от ЕС има дефицит над прага от 3%. Целта на ѝ е въведе засилено наблюдение.

Управляващите твърдят, че заложеният в проектобюджета дефицит отразява „реалната картина“ в държавните финанси. Те добавят, че той се дължи на политики от последните години. Опозицията обаче твърди, че правителството не предприема мерки за свиване на дефицита и залага високи разходи, за които няма обяснение.

Какво предвижда проектобюджетът

Проектобюджетът на правителството на Румен Радев предвижда дефицит от близо 7,2 млрд. евро или 5,7% от БВП. Предвижда се и увеличаване на държавния дълг до 37,7 млрд. евро или 31,1%.

Заложените разходи за издръжка и инвестиции са с общо 3,5 млрд. евро по-високи от 2025 г.

Предвижда се капиталовите разходи през 2026 г. да достигнат 9,360 млрд. евро. В това число влизат тези с национално финансиране (4 млрд. евро) и тези с финансиране от ЕС (5,3 млрд. евро), в това число по Плана за възстановяване и устойчивост.

Сред мерките, заложени в проектобюджета, е държавните служители да плащат сами част от осигуровките си. Едновременно с това се предвижда увеличение на заплатите така, че да се запази сегашният им нетен доход.

Има ли пари в хазната? Румен Радев и Асен Василев в задочен спор в Шумен

В бюджета е планирано повишаване на максималния осигурителен доход на работещите в частния сектор на 2300 евро от 1 август 2026 г. Предвижда се и повишаване на минималните осигурителни прагове за определени икономически дейности с 5 на сто.

Управляващите предвиждат увеличаване на цените на винетките с 30%  от 1 август и разширяване на ТОЛ системата.

Заложено е и облагане на печалбите от хазартна дейност с 10%.

„Това е реалността“

Вицепремиерът и финансов министър Гълъб Донев защити проектобюджета в парламента в сряда.

Той повтори тезата, че заложеният в него дефицит е резултат от фискалката политика на правителствата през последните години.

„Това е реалността“, каза Донев.

„5,7 не е дефицитът на нашето правителство, а израз на дефицита, натрупан в управлението на публичните финанси през последните години“, каза още той.

Донев добави, че при изчисляването на дефицита са били взети предвид „стари задължения, поети ангажименти и авансови приходи“ от предишни години. По думите му без тях дефицитът би бил 2,3% от БВП.

„Начало на бюджетната криза“

Всичко опозиционни партии критикуваха заложения дефицит.

Теменужка Петкова от ГЕРБ каза, че „този дефицит означава по-голям дълг, по-големи разходи за лихви, повече инфлация и задължава бъдещите поколения“.

Красимир Вълчев от ГЕРБ се съгласи с тезата на управляващите, че дефицитът е резултат от политики на предишни правителства, като изключи това на Роден Желязков. Той критикува това, което определи като липса на визия в бюджета.

„Да приемем, че сте заложници на ситуацията, да приемем, че влакът се движи по инерция. Но вие рано или късно трябва да бъдете честни и да кажете по кой коловоз поемате“, добави той.

Атидже Алиева-Вели от ДПС също критикува заложения в проектобюджета дефицит като каза, че той не отговаря на законовите изисквания. Въпреки това тя каза, че този бюджет е „първи опит за връщане на държавността“ и така мотивира решението на ДПС да го подкрепи.

По думи на Мартин Димитров от ДБ дефицит от 5,7% е „огромен риск“. Той добави, че вместо да вземат мерки, сегашните управляващи продължават „много опасната тенденция на големи разходи“

„Това е същинското начало на бюджетната криза“, каза той.

Асен Василев от ПП каза, че в проектобюджета са заложени разходи, без да има яснота как ще се харчат.

„Ако бяха наследство, щяха да бъдат описани в бюджета. Ако не ги опишете, тези разходи остават черна каса, която ще се харчи с постановления на Министерския съвет“, каза той. И добави, че става дума за 1,5 млрд., за които „не е ясно как ще се харчат“.

Димо Дренчев от „Възраждане“ каза, че заложеният дефицит от 5,7% „освен че е незаконен, е и нереалистичен“. Според него той ще се окаже по-нисък в края на годината. Депутатът призова за още мерки за съкращаване на разходите като налагане на допълнителни данъци върху банките и съкращения в администрацията.

За да влезе в сила, бюджетът трябва да бъде гласуван и на второ четене. Управляващите си поставят като цел бюджетът да бъде приет до края на месеца.

По предложение на Константин Проданов от ПБ времето за предложения между първо и второ четене на законопроекта беше скъсено до 5 дни.