Снимка: личен архив на Снежана Маринова
Община Стара Загора вече 15 години е управлявана от Живко Тодоров – кмет четвърти мандат (ГЕРБ). Но е много трудно да се каже, че това е управление на „Гражданите за европейско развитие на България“. Само един аспект от това управление е отношението на местната власт към паметници на тоталитарния режим.
По време на управлението на СДС и на първия, избран на демократични избори, кмет на Стара Загора Антон Андронов, Общинският съвет прие Решение за свалянето на тези паметници. И част от тях наистина бяха премахнати от публичното пространство, но главно паметни плочи. По-голямата част – най-символните за бившата комунистическа партия останаха. Сред тях особено място има т.нар. „Братска могила“, разположена в централната градски парк „Пети октомври“.
Какво знаем и не знаем за „Братската могила„
Монументът е актуван на 16 февруари 1990 г. от областния управител на Стара Загора като културна ценност от локално значение, статут, който задължава паметникът да бъде регистриран и опазван. В Регистъра на Националния институт за недвижимо културно наследство за община Стара Загора той е записан под номер 92 като Паметник – братска могила на загиналите през 1923 – 1944 г.
Опитите да намерим документи и снимков материал, свързани с откриването, изграждането и промените през годините на паметника, удариха на камък. От Държавния архив и от Регионалния исторически музей в Стара Загора ни отговориха, че не съхраняват такива документи. Адвокат Магдалена Овчарова – общински съветник от групата на Демократична България,
която внесе предложение в ОбС за премахване или преобразуване на паметника със сваляне на комунистическите символи от него,
получи оскъдна информация за неговата история.
В картотеката на Комитета за изкуство и култура към Окръжния съвет Стара Загора се пази информационна карта за Братската могила като произведение на монументалното и декоративно изкуство. В нея има описание на паметника, неговите размери и материалите, от които е изграден през 1944 г. и при обновяването му през 1977 г., когато е облицован с мраморни плочи и пред него е поставена скулптурна фигура, дарена на от Валентин Старчев, който е старозагорец. В приложение към информационната карта има и списък на „погребаните кости на славните герои, борци против фашизма, убити през 1923 – 1944 г.“, чийто имена са изписани върху северната страна на паметника.
Информация за автор/съавтор, архитект, инвеститор, стойност, както и кой е задължен да стопанисва и поддържа монумента обаче няма.
В писмо на община Стара Загора до адвокат Овчарова, подписано от ресорния зам.-кмет Милена Желева, е посочено, че „общината не разполага с архивни данни от края на Втората световна война (1944 г.) – акт, заповед, протокол, решение и др., които да установяват основанието за извършване на полагане на тленни останки в основите на паметника“. Според информационната карта „Братската могила“ съществува от 1944 г., пише още в писмото на общината до групата на ПП-ДБ в Общинския съвет.
Въпроси без отговори
Като подминем без коментар факта, че ресорен зам.-кмет по културата на община Стара Загора не знае кога е приключила Втората световна война, изглежда доста странно, че първата работа на комунистите в Стара Загора след преврата на 09 септември и по време на първото правителство на ОФ с министър-председател Кимон Георгиев е била да издигнат за месец-два т.нар. „Братска могила“. Това, разбира се, сигурно не е отнело особен ресурс – физически и финансов, тъй като в първоначалния си вариант паметникът е бил съграден от камъни и тухли. В това време започват и първите саморазправи на комунистите с представители на предишната власт – кметове, съдии, военни, лекари, учители, свещеници. В града и селата е вилнеел партизанинът Стойо Неделчев с прякор Чочоулу, който заедно с други свои съратници е убил няколкостотин души и сам се е хвалил за тези си „подвизи“.
При липсата на документация затова кой е възложил, кой е проектирал, кой е финансирал и кой е изпълнил този паметник, той изглежда напълно незаконен,
независимо, че фигурира в регистрите на Окръжния съвет, а след 10 ноември 1990 г. получава и статут на недвижима културна ценност с местно значение. Статутът на този и други подобни паметници противоречат на Решение на Народното събрание от 22 май 2000 г. за обявяването на нацизма и комунизма за престъпни идеологии, както и на приетия през 2002 г. Закон за обявяване на комунистическия режим за престъпен, а и на Резолюция на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) от май 2006 г.
Без отговор е и въпросът с какъв съдебен акт (на съда или прокуратурата) са били извършени ексхумациите на останките на убитите в периода 1923 – 1944 г. и според градската мълва положени в костница в основите на Братската могила.
Една трета от всички антифашисти, чийто имена са изписани върху паметника, са били убити в периода 1941-1943 г. Това са: Атанас Колев Шоколада, Груди Филипов Грудев, Стоян Томов Ганчев, Стамо Кирев Стамов, Борис Фадеев от СССР, Ламби Атанасов Георгиев, Марио Иванов Петърчев, Георги Колев Петров и Петко Петров Мартинов.
Съдебен лекар с авторитет и богата професионална биография коментира пред „медията ни“За истината“, че за период от две – три години е възможно да завърши процеса на разложение на физическите тела. Дали обаче той е стигнал до фазата, когато остават само костите на починалите, е трудно да се каже и зависи от много обстоятелства, най-вече от почвата в гробищните паркове. Но фактът, че полагането в един гроб на покойник може да стане едва осем години след предишно погребение (ако е имало такова), е достатъчно показателен. Затова изглежда по-логично в случая с „Братската могила“ да става дума за символичен акт за полагане на костите на тези хора, чиито имена са издълбани върху мемориала,
тоест има всички основания да се съмняваме, че под паметника няма костница.
Съдбата на комунистическия монумент остава неясна
На първото за тази година заседание на Общинския съвет през януари, въпросът за бъдещето на монумента в централния парк „Пети октомври“ беше включен в дневния ред. Защото той трябва да бъде решен, докато продължава ремонтът на парка.
В противен случай разрушаването на паметника или неговата промяна в новата среда ще е много по-трудно, а току-виж се оказало и невъзможно.
Обаче общинските съветници гласуваха с мнозинство и срещу двете предложения за решения – и за премахването му, и за промяна на визията му с отстраняване на комунистическите символи. А зам.-кметът арх. Мартин Паскалев обяви пред съветниците (за пореден път-б.а.), че администрацията е подготвила проект и виза за промяна на паметника, а документацията е изпратена в Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) за съгласуване. От института уточниха пред „За истината“, че проектът е заведен в деловодството под № 08001280 на 8 януари т.г. и е в процес на разглеждане от експерти,
който може да продължи до четири месеца, уточниха от ведомството. Пък и практиката показва, че в този институт преписките се придвижват бавно.
Мартин Паскалев представи пред съветниците хронологията на действията на общинската администрация и подчерта, че темата се разработва по установен институционален ред. По думите му още преди няколко месеца той е предложил конкретен подход за работа, който е бил приет на председателски съвет и администрацията последователно го е следвала. Но внесеното предложение е довело по-скоро до политически дебат в Общинския съвет и противопоставяне на позиции, отколкото до рационално обсъждане, въпреки че вече се работи по реално решение.
„Ние като администрация изработваме с лицензиран скулптор проектант проект“,
заяви зам.- кметът. Според него той е бил готов в края на 2025 г., още преди коледно-новогодишните празници. Към него са приложени и всички необходими документи – актове за собственост, скица и виза. Архитект Паскалев напомни, че е поел ангажимент проектът да бъде представен пред Общинския съвет, след като стане ясно какво е допустимо от гледна точка на компетентните органи при съгласувателната процедура в НИНКН.
Обаче редът следваше да бъде обратен. Първо Общинският съвет трябваше да вземе решение дали паметникът да се събори или да се промени. Защото в първият случай изобщо няма да се налага да се пилеят средства за изготвянето на проекти за неговата реконструкция. Пък и Живко Тодоров заяви пред „За истината“ още през лятото на 2025 г. (при започване на ремонта на парк „Пети октомври“ – б.а.), че дали ще остане или ще бъде премахната „Братската могила“.
не е работа на кмета и на неговата администрация, а на Общинския съвет.
А се случи точно обратното, при това кметът отказа да предостави на Магдалена Овчарова проекта. Но и без да сме го видели, е ясно, че в документацията за ремонта на парка не е предвидена никаква промяна в паметника или цялостното му премахване. Но щеше да стане ясно, че общината е побързала да пристъпи към подготовката на такъв проект, след като „За истината“ повдигна публично този въпрос, а съветниците от „Демократична България“ внесоха предложението в местния парламент. Уви, до дискусия изобщо не се стигна, а в зала се чуха само кухи декларации за съхраняване на паметниците като част от историята ни.
Но поведението на кмета по този казус даде сигнал към гражданите, че следва да приемат всяко негово изявление с едно наум.
В Стара Загора има и други паметници, които разделят гражданите и тяхното оставане или премахване също трябва да бъде обект на обсъждане в Общинския съвет, а защо не и на референдум. Най-драстичният и предизвикващ напрежение в обществото е Паметникът на съветския воин на югоизточния вход на парк Аязмото и в непосредствена близост до митрополитската резиденция. Той също като „Братската могила“ има статут на недвижима културна ценност от локално значение и е вписан в областния регистър на военните паметници, но защо? Този въпрос трябва да бъде изяснен документално, защото
при окупацията на България от Съветската армия не са се водили боеве и в Стара Загора няма загинали съветски воини.
Според мнението на някои историци в града е имало военен лазарет и тук са починали няколко войници. Но това не може да е основание мемориалът да има статут на военен паметник.
Още по-драстичен е фактът, че на централния площад в село Калояновец пред Общината се издигат паметници на трима партизани. Единият от тях е на Стойо Неделчев – Чочоулу, чийто образ комунистите бяха идеализирали във филма „Осмият“, въпреки престъпленията му и почернянето от него на стотици семейства преди 80 години.
„За истината“ ще извърши свои разследвания и ще продължи темата за комунистическите паметници.
*В текста са използвани част от архива, който се пази за т.нар. „Братска могила“ и Общината е предоставила на Магдалена Овчарова – общински съветник от „Да, България“, както и снимки от личния архив на Снежана Маринова.
