Снимка: Група във „Фейсбук“
Общински съветници от Демократична България в Стара Загора са избрали днешната символна дата 10 ноември, за да внесат до председателя на ОбС предложение за дневния ред на предстоящата му сесия да бъде включено обсъждането и вземането на решение за бъдещето на паметника „Братска могила“ в центъра на града. 35 години след свалянето на тоталитарния режим в България мнозинството в съвета и особено управляващата от 14 години в общината партия ГЕРБ предстои да покаже дали споделят ценностите на западната демокрация или мимикрират като европейска партия.
История на паметника
Библиографска справка сочи, че паметникът е изграден като мемориал през 1944 г, отначало от камък и червени тухли, по-късно е облицован с бели мраморни плочи. Състои се от два паралелепипеда – единият изправен на тясната си страна, другият – на широката. На северната му страна има текст: „В братската могила – гр. Стара Загора са погребани костите на славни герои, борци против фашизма, убити през 1923 – 1944 г. А под текста са изброени и имена им. Според историци в първоначалния му вариант е имало грешки в датировката, които по-късно са коригирани. Пред могилата е поставена скулптура на проф. Валентин Старчев, която вероятно отразява идеологическите и естетически представи на тези, които са поръчали изработването й, но е спорна и със сигурност неприемлива за мнозина старозагорци. От южната страна на паметника са издълбани сърп и чук и петолъчка – знакови комунистически символи на съветската епоха. Свидетелство затова, че паметникът разделя обществото, са опитите за поругаването му – изрисуване на свастики и нецензурни изрази с червена боя.
Премахването на паметника предлага преди години Антоанета Масленска – бивша общинска съветничка от ГЕРБ, но не е подкрепена в ОбС. Поводът е бил търсене на най-подходящо място за поставяне на паметник на хан Тервел – една от многото странни идеи, лансирани в публичното пространство и обсъждани в местния парламент. В хода на дискусията Масленска оттегля предложението си с думите „И все пак ще дойде времето да махнем сърповете и петолъчките“. Дали гражданското общество в Стара Загора и най-вече неговият представителен форум – Общинският съвет са способни да вземат решение, което няма да разделя и противопоставя групи от хора с различни възгледи и идеологии, а ще предложи концепция, която да кореспондира с ценностите на демокрацията и на Европа, ще стане ясно в края на ноември.
Ще остане ли паметникът в сегашния си вид?
Внесеното днес предложение на „Демократична България“ (пълният му текст – в края на статията) влиза в ОбС в най-подходящия момент, когато в парк „Пети октомври“ се извършва цялостен ремонт за 9.3 млн. лева. По време на първата копка „За истината“ зададе въпрос към кмета на общината ще остане ли паметникът в сегашния си вид. А отговорът му беше, че решението трябва да се вземе от Общинския съвет. Но тонът на Живко Тодоров по-скоро говореха, че този въпрос не е в управленския му дневен ред. И не толкова заради възпитанието и убежденията му, колкото затова, че той не обича да попада в конфликтни ситуации и да предлага решения, които биха могли да рефлектират върху неговия личен рейтинг.
Според вносителите от ДБ „Предложението цели да се постигне баланс между запазването на историческата памет и изграждането на съвременна, демократична градска среда. То е в съответствие с принципите на прозрачност, обществено участие и уважение към миналото, като същевременно се дава възможност за осъвременяване на символите и визуалния облик на централната градска част.“
В градоустройствения и естетически аспект на мотивите е посочено, че при инвестирането на значителни публични средства, „целта е пространството на парка да придобие съвременен, естетически издържан и модерно организиран облик, отговарящ на претенцията на града за визия на европейски и динамично развиващ се център.“ А оставането на този монумент с ясно изразена комунистическа символика не би могло да кореспондира нито визуално, нито идейно с целите на реновирането и с принципите на демократичното и културно развитие на Стара Загора.
Снимка: Венелина Попова
От гледна точка на обществения интерес и демократичност общинските съветници от ДБ предлагат решението за съдбата на паметника да бъде взето при широко обществено обсъждане с участие на граждани, историци, архитекти и представители на културните институции, защото целта не е заличаване на миналото, а пренареждане на символите в духа на демократичните ценности и историческата истина. В подкрепа на това виждане, пише в мотивите на вносителите, следва да се припомни и Декларацията на Народното събрание от 9 септември 2004 г., в която българските народни представители заявяват, че се противопоставят на всички опити за реабилитиране на комунистическите символи, респективно на действията за тяхното възвръщане в общественото пространство и на идеологическото оправдаване на тоталитарния режим. В предложението се припомня и факта, че Европейският парламент осъди тоталитарните режими от XX в., включително комунистическите.
Паметникът „Братска могила“ не е защитен по смисъла на Закона за културното наследство. Той не е и сред военните паметници, показва справка в Регистъра на недвижимите културни ценности и в Областния регистър на военните паметници. „В случай, че в основата на паметника се съхраняват тленни останки, те следва да бъдат пренесени в подходящо място при спазване на законовите изисквания и с необходимото уважение към паметта на загиналите.“, пише в последната точка „Правен и институционален ред“ от мотивите на предложението.
Почивка край гробницата
Един градски парк за отдих, най-вече за майки с деца и за възрастни хора, е възможно най-неподходящото място в централната й част да стои гробница. Няма да влизаме в идеологическия дискурс по темата, нито в християнския. Местата, където се съхраняват тленните останки на починали хора – независимо дали от естествена или насилствена смърт, са гробищата. В Казанлъшкото гробище са пренесени и погребани костите на 22 убити от Народния съд, а върху паметника са изписани имената и поставени снимките на жертвите. А докато в идеалния център на Стара Загора се издига паметник със символите на комунистическата идеология, за 50 –те жертви на Народния съд в града има малка паметна плоча поставена пред Драматичния театър. Това е реципрочност или?
„За истината“ ще проследи обсъждането на Предложението на „Демократична България“ на предстоящата в края на ноември сесия на Общински съвет, както и (не)предизвиканият обществен и медиен отзвук по темата.
Стара Загора е и един от малкото големи градове в България, където в подножието на парк Аязмото, създадено от първия старозагорски митрополит Методий, продължава да се издига Паметник на съветската армия.
