Снимка: „За истината“
Дигата край река Росица в Севлиево, която трябва да спира водата, когато реката прелее, както стана на 23 май т.г., не съществува в правния мир. Няма я в кадастралната карта на града и никой не знае чия собственост е. Затова съоръжението не се укрепва и поддържа, а тази пролет приливната вълна премина през пробойните му, заля къщи и унищожи покъщнина за хиляди лева.
Това стана ясно на продължилата близо два часа среща между бизнес, граждани, местна, държавна и законодателната власт, свикана за да изясни причините и пропуските за наводнението в Севлиево и да набележи решения това да се случва за трети път (първият е през 2005 г.,б.р.). Така беше заявена целта от организаторите – сдружение на бизнеса „Севлиево 21 век“ и местния Ротари клуб.
Снимка: „Севлиево 21 век“
Най-големият проблем е, че градът не е бил подготвен
Колкото повече напредваше срещата, толкова по-ясно ставаше, че най-големият проблем не е самият порой, а в това, че градът не е бил подготвен за бедствието. Това не е емоционален извод, а факти, които един след друг започнаха да се подреждат.
Защитата срещу приливната вода на местна липсва. Севлиевската дига, съоръжение, което би трябвало да е една от основните бариери за града, се оказа компрометирана, пропукана и незавършена. За нейното доизграждане има проект още от 1973 г., който така и не е реализиран, обясни кметът на Севлиево Иван Иванов.
Пробойни в дигата, която се оказа ничия
Но още по-тревожното е друго. По думите на Иванов дигата не съществува в правния мир – липсва в кадастралната карта на града и няма установен собственик.
Историята не само звучи абсурдно, а действително е скандална. Хидротехническите съоръжения са били държавна собственост и до 2001 г. са били в активите на „Хидромелиорации“, посочи севлиевският кмет. Той не уточни дали става дума за „Хидромелиорации – Севлиево“ ЕАД или за държавната стопанска организация със същото име, която е социалистическият вариант на днешните държавни предприятия и е действала в областта на напояването.
Пак според кмета, след ликвидацията на дружеството активите му е трябвало да преминат към „Напоителни системи“ – търговско дружество със 100% държавно участие. На практика обаче днес никой не носи отговорност за дигата по поречието на р. Росица тъй като тя се оказва без собственик, а когато няма собственик, няма и кой да я поддържа.
С това се обясняват липсващите укрепване, ремонти и превенция, които обезсмислят наличието на защитна инфраструктура.
Не река, а гора – така изглеждат речните корита на места
Към състоянието на дигата участниците в срещата добавиха непочистени речни корита, сериозни натрупвания и деформации, които вече променят движението на водата и на 23 май т.г. са я отклонили към града.
Снимка: „За истината“
Прозвуча и още един тревожен детайл – оказа се, че разрешителните процедури за почистване на речните корита могат да отнемат месеци. На това акцентира народният представител Томислав Дончев, който подчерта, че администрацията често се движи по-бавно от риска. Така се стига до парадокса всички да знаят какво трябва да бъде направено, но системата не позволява да бъде направено навреме.
Тежки въпроси около управлението
Представителите на бизнеса поставиха въпроса дали при наличен жълт код и прогнози за валежи е бил достатъчно рано изчислен очакваният приток към язовир „Александър Стамболийски“ и защо не е бил освободен обем предварително.
Според местната власт язовирът не е бил запълнен, но вследствие на постъпилите води е започнал да прелива в продължение на около три часа.
Тази теза обаче беше оспорена. Собственик на печатница, която остава под вода повече от денонощие, постави въпроса дали приливната вълна към ниската част на Севлиево не е била повлияна от преливането на язовира. Според него динамиката на водата е била необичайна.
Дали язовир „Ал. Стамболийски“ е причина за наводненото Севлиево, отговор засега няма, но такъв се очаква, след проверка от страна на държавата, уточни областният управител Кристина Сидорова.
Това разбира се, не казва дали системите за управление на риска са работили така, както хората очакват.
И закъснялото предупреждение
Многократно беше поставен въпросът за задействането на системата за ранно оповестяване BG Alert и обявяването на бедственото положение.
Според участници в дебата, първият сигнал за идващата висока приливна вълна към града е подаден на тел. 112 още в 5.45 ч. на 23 май от с. Батошево. След това има още два подадени сигнала на спешния телефон. Хора в района на бедствието обаче не са били навреме предупредени чрез системата BG Alert. Някои са получили съобщение едва когато водата е започнала да се отдръпва, въпреки, че от областната управа обясниха, оповестяването е задействано веднага, след като е поискано от Община Севлиево.
Не бе получен конкретен отговор на въпроса в колко часа и как е организирано известяването на населението, за да получат хората навреме информация и спасят поне част от живота си.
Язовир „Мокра Бяла“ пак изплува на повърхността
В Севлиево от десетилетия се говори за язовир „Мокра Бяла“. Това е точното определение – говори се за язовир. Според мнозина язовирът може да бъде дългосрочно решение за управление на водите от Централна Стара планина и никой не оспорва необходимостта от подобно хидротехническо съоръжение, въпреки реалистичната преценка, че ще струва скъпо. Срещу намека към четиримата депутати от област Габрово, присъстващи на срещата, да лобират изграждането на язовир да бъде заложено в следващия бюджет, е реалистичната преценка, че бюджетът за 2026 г. всъщност ще има срок на действие само няколко месеца. И напомнянето на областния управител Сидорова „всички знаем какво е финансовото състояние на държавата“.
Между знанието и действието обаче стоят липса на собственост, забавени процедури, недофинансиране и институции, които реагират след събитията.
Водата обаче не чака процедури, защото на 23 май 2026 г. Севлиево не беше победено от природата, а от години отлагани решения.
Този текст е създаден по проекта „Медиен мониторинг върху непрозрачни общини в България и разследване на форми на корупция и злоупотреба с власт“ на сдружение „Про веритас“, финансиран от German Marshall Fund. Проектът е съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са само на автора/авторите и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура. Нито Европейският съюз, нито отпускащата помощта институция могат да носят отговорност за тях.
