Снимка: „За истината“.
Общинският съвет в Дряново ще трябва да даде зелена светлина за запазването на шест маломерни паралелки за учебната 2026/2027 г. в двете училища в града. Предложението за решение е „утвърждаване на маломерни паралелки“, но зад административната формулировка се вижда един от сериозните проблеми пред малките градове – все по-трудното запълване на училищните паралелки.
Предложението за решение е внесено на насроченото за 31 август заседание на Общинския съвет. Зад него стоят 84 ученици – средно по 14 деца в паралелка, и един по-голям въпрос: как малкият прием се превръща от проблем в аргумент за запазването на паралелките.
Една паралелка – две професии
Пет от шестте паралелки са в Професионалната гимназия по икономика и техника „Рачо Стоянов“. Там в класовете от 8 до 12 ще се обучават общо 71 ученици. Осмокласниците са 11, девети клас клас е с 16 ученици, десети с 15, единайсти с 18, в 12 клас ще има 11 ученици.
Осмокласниците са обединени в две професии – „Автоматизирани системи и технологии в машиностроенето“ и „Мениджмънт и икономика“. В първата са записани шест ученици, във втората – пет.
Така пет паралелки в професионалната гимназия ще продължат да съществуват въпреки малкия брой ученици, а общината ще осигури допълнително почти 6.7 хил. евро за дофинансирането им. Сумата трябва да бъде предвидена в бюджета на Община Дряново за 2027 г.
Запазване на професии, нужни на бизнеса
В мотивите към предложението на кмета Трифон Панчев малкият брой ученици не е представен като знак за отслабващ интерес към професионалното образование. Напротив, поставен е в контекста на необходимостта да бъдат запазени професии, които според общината са нужни на местния бизнес.
Професията „Автоматизирани системи и технологии в машиностроенето“ е включена в списъка на професиите с недостиг, приет с постановление на Министерския съвет през юли т.г., посочва Панчев, като подчертава, че професията съчетава механика, електроника, роботика и програмиране за работа с високотехнологични индустриални линии.
Само че при първото класиране минималният бал за тази паралелка е 96 точки при 441 точки за паралелката с най-висок минимален бал в област Габрово. Разликата е 345 точки. Това неизбежно поставя въпроса доколко реалистично е очакването ученици, привлечени с толкова нисък бал, да са подготвени за сложната комбинация от механика, електроника, роботика и програмиране, освен ако, разбира се, не се очаква именно училището да компенсира огромната разлика между входното ниво и изискванията на професията.
Защо е важно паралелките да бъдат запазени
Да се намерят работници с подходящо образование и професионална квалификация от региона става все по-трудно и се превръща в предизвикателство, посочва още Трифон Панчев. Така в предложението му основният въпрос не е защо паралелките са толкова малки, а защо е важно те да бъдат запазени.
Същият подход е използван и при останалите специалности. „Икономика и мениджмънт“ е представена като подготовка на кадри за дребния и средния бизнес и администрацията, а „Организация на туризма и свободното време“ – като отговор на потребностите на туристическия сектор в общината.
Нова паралелка заради потребностите на бизнеса
При СУ „Максим Райкович“ ситуацията е малко по-различна. Там става дума за една нова паралелка в 8 клас с 13 ученици по професия „Интегриране на дигитални технологии“. Специалността е нова за училището и според предложението е единствена за област Габрово.
И тук малкият прием е представен като основание да се даде възможност на паралелката да съществува. В мотивите тя е определена като „една от най-новите и модерни специалности“, създадена в отговор на дигиталната трансформация и потребностите на бизнеса.
Към аргументите е добавен и новият STEM център на училището, открит през юни тази година, с направления „Математика и информатика“ и „3D дизайн и прототипиране“. Според предложението новата паралелка е пряко свързана с тази инфраструктура и ще даде възможност на учениците да работят с реални устройства, 3D софтуер и дигитални платформи.
Какво се случва след завършването?
И двете предложения разчитат на един и същ аргумент – че професиите са перспективни, а местният бизнес има нужда от кадри. В документите подробно са описани ползите от обучението, съвременните технологии и възможностите за реализация.
Това, което липсва, са конкретни данни за резултата след завършването.
В предложенията няма информация колко от завършилите специалности в двете гимназии в Дряново започват работа в общината, колко се реализират по придобитата професия, колко продължават образованието си и колко реално остават в Дряново.
Това не означава, че заявената от общината потребност от кадри не съществува. Означава единствено, че тя е посочена като аргумент, без в самите предложения да е подкрепена с конкретни данни за реализацията на вече завършилите ученици.
И едно силно противоречие
В предложението на Община Дряново за утвръждаване на маломерните паралелки Общината казва, че професиите са нужни на бизнеса, има дефицит на кадри и придобивайки определена специалност младите ще имат възможности за реализация.
В Общинския пран за младежта обаче, приет с решение на Общинския съвет в Дряново през януари т.г., отново Общината казва, че младите трудно се включват на пазара на труда, има дисбаланс между търсенето и професионалните направления, професионалната квалификация е недостатъчна, има проблем с професионалната ориентация и голяма част от младежите напускат общината, за да търсят по-добри възможности.
Към 31 декември 2025 г. само 14 лица до 29 години са устроени на работа на първичния пазар на труда в община Дряново, според данните на Бюрото по труда, цитирани в общинския план.
Тоест, докато предложението за запазване на маломерните паралелки изхожда от тезата, че професиите отговарят на потребностите на бизнеса, собственият анализ на общината за младежката заетост признава наличие на дисбаланс между професионалните направления на младите хора и реалното търсене на пазара на труда.
В този случай добра новина няма. А лошата е, че Дряново не е изолиран случай – това, което се случва там, се случва в още стотици български общини, жертва на демографската криза и на все по-осезаемото обезлюдяване на малките градове. И когато учениците намаляват, училищата започват да се борят не толкова за качество на образованието, колкото за самото си оцеляване.
Сдружение „Про веритас” изпълнява инициатива, подкрепена от Институт „Отворено общество – София“ и съфинансирана от Европейския съюз в рамките на проекта Media Resilience. Изразените възгледи и мнения са само и изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз, Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или Институт „Отворено общество“ – София“ (ИООС). Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях. Проектът се изпълнява в периода от 1 октомври 2025 до 31 май 2026 в регионите Каолиново, Дряново и Неделино и не дублира програмите и финансирането на другите донори.
