в третата година от четвъртия си мандат като кмет на Стара Загора Живко Тодоров (бивш член на ГЕРБ) събори последните 20 незаконни къщи в ромския квартал „Лозенец“. Нито една от тях, твърди той, не може да получи статут на търпимост (правен режим за незаконни строежи, изградени до 31 март 2001 г., които нямат строителни книжа, но не подлежат на премахване), защото са изградени върху земя от Държавния горски фонд и са част от бившия парк „Борова гора“.
С години властта в Стара Загора не намери кураж да събори и незаконно издигната ограда край резиденцията на бизнес дамата Ирина Динева в центъра на парк Аязмото, както и на други сгради там, които кметът Тодоров обеща да премахне още преди няколко години, защото нали законът е уж еднакъв за всички!
Оказа се, че за един от най-емблематичните кметове на ГЕРБ в България, най-важно бе преди края на четвъртия си мандат да изпълни управленската си програма за премахването на 550 незаконни постройки. В публичното представяне на темата от Тодоров основният израз, употребяван от него, беше „незаконни постройки“, сякаш те бяха по-важни от хората и децата им, които останаха без домове.
Акцията в квартала напомняше на сцени от сюрреалистичен филм, в който полуголи деца и родителите им се мяркаха „на екрана“ като мълчаливи сенки. Докато багерите сриваха къщите на ромите и от тях оставаха да стърчат изтърбушените им стени, властта и медиите наблюдаваха и заснемаха с камери и дронове развитието на сюжета. Този път нямаше драми, мъжки псувни, женски клетви и детски сълзи, както в предишни акции, особено в местността „Зайчева поляна“. Администратор от екипа на Живко Тодоров коментира тихо само пред „За истината“:
„Успяхме да ги дисциплинираме!“
Не знам дали тези акции могат да дисциплинират хора, които винаги са живели извън или на ръба на закона, маргинализирани, стигматизирани, отхвърляни, дори и с думите, които ги описва властта по начин, който ги дехуманизира. Но със сигурност са успели да ги уплашат.
Сценарият за тези акции през изминалите 15 години е един и същ
Местната власт следва Закона за устройство на територията (ЗУТ) и неговите императивни разпоредби. И формално ги изпълнява като премахва на етапи незаконните къщи. Акциите помпят рейтинга на кмета сред групи от обществото със силно негативно отношение към ромския етнос, в това число националисти, радикали и футболни агитки. Това е вероятно и причината Тодоров да е толкова самоуверен, поне външно, докато обяснява, че е отложил поредната акция в квартала, за да се убеди, че Общината действа правилно и при пълно спазване на закона.
Фокус в неговото публично представяне на темата е незаконното строителство на терен, който ромите били окупирали, все едно не става дума за хора, а за скакалци или термити, които са окупирали територия и изградили колония. И как срещу тези хора имало ропот сред останалите роми в квартала. Те недоволствали срещу пришълците, които строели незаконно, а това пораждало други проблеми като проституция, сводничество и наркомания, сякаш в останалата част от квартала те не съществуват.
Отношението на местната власт към ромския етнос
Не чухме от кмета на общината да каже – „преди да пуснем багерите, ние помислихме за хората“. Предостави тази възможност на ресорния заместник-кмет Павлина Делчева, която представи човешкия проблем като статистика – социалните служби са идентифицирали 18 семейства с 21 деца, които ще останат без жилища, 12 от тях са подали типови заявления за настаняване (попълнени от адвокати), не всички отговаряли на условията за уязвимост, четири от тях са получили вече социални или общински жилища – временно.
Делчева отхвърли мълвата, че местната власт нямала нагласа да настанява роми в общежитията, обитавани в момента предимно от украински бежанци.
Но нито дума каква е политиката на местната власт към ромския етнос, има ли общината център за подкрепа на уязвимите хора и семейства в квартала, как работи с тях, защо вече няколко поколения роми излизат с дипломи за завършено начално или основно образование, а са неграмотни. Или защо кварталът, части от който са абсолютно завършени гета като това в „Зайчева поляна“, все още няма канализация и при всеки обилен дъжд всички отпадни води от „Лозенец“, който е изграден на хълм над града, залива улиците на Стара Загора. Кметът Тодоров призна, че държавата има „закъснели действия“ спрямо ромите, както и че Законът за устройство на територията е можел да бъде по-гъвкав по отношение на решаването на ромския жилищен проблем. Но основния проблем, който той дефинира в отговор на въпрос на „За истината“ е, че
ромите, са били използвани и манипулирани през годините от различни партии и политици.
Тодоров знаел имената на тези, които са лобирали пред държавните някога електроснабдително и ВиК предприятие да свързват незаконните им къщи към електропреносната и водоснабдителната мрежа, но на този етап щял да се въздържи да ги каже. Но не обясни защо?
Неправителственият сектор в този пъзел от проблеми на малцинствения етнос
В годините на Декадата на ромското включване България получи над 600 млн. лева от европейски фондове, главно по линия на ФАР и на Оперативните програми „Развитие на човешките ресурси“ и „Регионално развитие“ за финансирането на проекти за ромската интеграция. Като бенефициенти в тях участваха множество ромски фондации или такива, работещи в полза на етноса.
Резултатът бе, че ромите намразиха думата „интеграция“ и огромната част от тях си останаха изключени от този процес, останал без видими резултати, но пък преекспониран в публичното говорене. За сметка на това някои фондации и сдружения се облагодетелстваха успешно в усвояването на парите от европейската солидарност.
В Стара Загора Фондация „Мисия Криле“ работи активно на терен в ромския квартал, където има свой център. И сега, както и при предишни акции за събаряне на незаконни ромски жилища, фондацията реагира със своя позиция, в която не осъжда законните действия на местната власт, а поставя въпроса за нарушените човешки права и се застъпва за всяка лична съдба, особено на хората от най-уязвимите маргинални групи. И настоява проблемите на ромите да се решават в диалог с участието на държавната и местна власт и на самата общност с посредничеството на правозащитни организации и НПО-та.
Различно звучи разказа на Ганчо Илиев – управител на сдружението с нестопанска цел „Свят без граници“, чиято основна дейност е свързана с ромския етнос.
„Не очаквайте от нас декларация за премахването на незаконните ромски къщи, защото ние знаем каква социална бомба със закъснител са те – спин, наркотици, проституция, не се знае кой реално живее в тях, голяма част от хората са без образование, а някои имат и други имоти…“
Ганчо Илиев настоява, че е крайно време ромите да разберат, че освен права, имат и задължения. Обаче някои негови изрази като „те крадат от благата на всички“ кореспондират пряко с езика на омразата, а твърдения като това, че една голяма част от ромите не могат да живеят в общински или социални жилища, не ги поддържат, нямат изградени навици и култура на общуване с останалите обитатели, което поражда постоянни конфликти,
издава индиректното отношение на ромската организация към собствения й етнос, стигматизиран и маргинализиран от липсата на адекватна политика на държавните и местни власти и на обществото през годините на предишния режим и на прехода.
Фондация „Дон Боско България“, основана през 2009 г. от Салезианите на Дон Боско – католически монашески орден в България е сред най-активните неправителствени организации в Стара Загора, фокусирани върху проблемите на ромите в кв. „Лозенец“ и основно върху работата с децата им. За 12 години в покрайнините на квартала беше издигнат храма „Дева Мария – Помощница на християните“, към който има специални помещения за занимания с ромските деца. Мартина Станева – групов терапевт във фондацията каза пред „За истината“, че нямат капацитет да оказват натиск върху властите, дори и с публични позиции по такива теми като събарянето на ромски къщи. Затова пък са отдадени на каузата да променят светогледа на тези деца, да им помогнат да преодолеят страха и предразсъдъците на етноса си, да повишат мотивацията и позитивното им отношение към училището и да разгърнат индивидуалния потенциал и заложбите им. В общуването с ромските семейства Мартина винаги се срещала с един и същи проблем – страхът социалните служби да не вземат децата им. Тя казва също, че ромите са много трудни, когато трябва да влязат в правилата. Но друг път няма.
Няколко протестантски общности от Обединените евангелски църкви също развиват социална дейност в помощ на ромите от старозагорския квартал, но представители на православната църква и православен храм там няма.
А в телефонен разговор, старозагорският митрополит Киприян заяви, че чува за първи път от „За истината“ за акцията по събарянето на ромските къщи – както за тази, така и за предишните.
Странен отговор, още повече, че на официалния сайт на митрополията има обръщение на владиката по повод намерението за изграждане на крематориум в Харманли, но нито дума по тази злободневна тема, която занимава властите, обществото и медиите вече цял месец.
Акциите по събарянето на ромски къщи приключиха в Стара Загора, поне планираните от кмета Живко Тодоров в неговите мандати. Време е местната власт и държавата да се обърнат с лице към проблемите на този етнос и да започнат да ги решават. Става дума за дълъг и труден процес, който извървяват всички страни по света за интегрирането на своите малцинства с различна от тази на мнозинството култура, традиции и степен на цивилизованост. Но без него ни очаква тресавището на неразбиране, разминаване и омраза.
